Определение № 2274 от 16.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 339/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), [населено място] срещу решение № 573 от 21.08.2023 г. по в. т. д. № 224/2022 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение от 29.11.2021 г. по т. д. № 9581/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, с което са отхвърлени предявените от банката срещу „КПМГ Одит“ ООД, [населено място] обективно съединени частични искове: главни искове – искове с правно основание чл. 34, ал. 1, изр. второ от Закона за независимия финансов одит (ЗНФО) (отм.) за присъждане на сумата 1 000 000 лв. (част от сумата 2 783 721 955.23 лв.), разпределена на две части от по 500 000 лв., съответно за 2011 г. и 2013 г., представляваща претърпяна загуба от отпуснати през тези две години необезпечени кредити, които са останали непогасени към датата на подаване на исковата молба и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава (мораторна лихва) върху всяка от главниците по 500 000 лв. за периода 01.01.2014 г. - 30.12.2016 г. в размер на 152 172.64 лв. (част от сумата 1 127 204.94 лв.); евентуални искове: искове с правно основание чл. 34, ал. 1, изр. първо ЗНФО (отм.) за присъждане на сумата 1 001 375.37 лв., представляваща трикратният размер на договореното и получено възнаграждение за 2011 г. и на сумата от 1 702 329.09 лв., представляваща трикратният размер на договореното и получено възнаграждение за 2013 г. и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху същите суми за периода 01.01.2014 г. - 30.12.2016 г., съответно в размер на 304 763.84 лв. (за първата сума) и в размер на 518 095.82 лв. (за втората сума). В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо поради това, че е постановено при наличието на отрицателна процесуална предпоставка – висящо наказателно производство срещу одиторите М. Т. Г. и К. А. Х., осъществили одита на банката, което е преюдициално по отношение на настоящото дело. Като основание за недопустимост се сочи и обстоятелството, че в преписа от въззивното решение, връчен на банката, липсва част от съдържанието, тъй като същият има 22 номерирани страници, за разлика от решението, обявено в системата за електронно правосъдие, което е 25 страници. Касаторът поддържа оплакване и за неправилност на обжалвания акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че въззивната инстанция не е взела предвид всички негови оплаквания и доводи и не е преценила всички събрани по делото доказателства – не е съобразила доклада за резултатите от извършено разследване дейността на СОП „КПМГ България“ ООД, доклада на БНБ, констатациите в АУАН и наказателните постановления, докладите на одиторските фирми „Делойт България“ ЕООД, „Делойт одит“ ЕООД, „Ърнст и Янг одит“ ООД, „Алфа“ ООД и др. Като неправилна определя преценката, че правоотношенията между страните са основани само на договора от 22.11.2011 г. за предоставяне на външни одиторски услуги на „КТБ“ АД с обхват на ангажимента – годината, приключваща на 31.12.2011 г. и договора от 08.11.2013 г. с обхват на ангажимента годината, приключваща на 31.12.2013 г., докато всички останали договори по писма за ангажименти от 05.07.2011 г., 02.07.2011 г., 02.03.2012 г., 27.02.2014 г., 14.03.2012 г., 14..03.2014 г., 19.03.2012 г. и 25.03.2014 г. са изключени от предмета на делото. В касационната жалба са изложени подробни съображения срещу извода за неоснователност както на главните искове за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответното дружество по реда на чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗНФО (отм.), така и на евентуалните искове за ангажиране на ограничената му имуществена отговорност по реда на чл. 34, ал. 1, изр. 1 ЗНФО (отм.). Според касатора, решаващият състав неправилно е счел, че не е налице умисъл за приетото от него неизпълнение на задължението по процесните договори за одит, тъй като не е изследвал и преценил причините, поради които одиторът е имал установеното по делото поведение, довело до неизпълнение; не е отчел вида, характера и многобройността на констатираните от вещите лица по повторната тройна експертиза несъответствия и неизпълнение на основни, базисни изисквания на МОС, МСС, ЗСч и Етичния кодекс на професионалния счетоводител при извършване на одитната дейност по процесните договори; неправилно е счел, че установените близки отношения с председателя на Надзорния съвет на банката Ц. В. не са повлияли на независимостта на одитора М. Г.. Изразил е несъгласие и с извода за липса на причинно-следствена връзка между причинените на банката вреди и установеното неизпълнение от страна на ответника, като подробно е аргументирал становището, че осъществяваният от одиторите контрол не е последващ, както е приел съдът, тъй като одитът на годишните финансови отчети е започнал преди изготвянето и приключването им от банката и ангажиментът на ответното дружество не е само за одит на годишните консолидирани и индивидуални отчети, но и за проверка на шестмесечните отчети и много други ангажименти, касаещи кредитната дейност на банката. Освен с твърдението за недопустимост на въззивното решение поради постановяването му при наличие на основание за спиране на производството по делото по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предвид висящото нохд № 2209/2017 г. по описа на Специализирания наказателен съд София, сега Софийски градски съд срещу физическите лица одитори М. Т. Г. и К. А. Х., осъществили одита на банката, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на две групи въпроси: Материалноправни въпроси: „ 1. От абстрактни критерии ли се ръководи съдът при отговора на въпроса за наличието на вина и умисъл или следва да прецени обективните факти, които сочат на конкретни действия и бездействия и причините за поведението на одитора; 2. Недобросъветстно ли е поведението на одитор, ако при проверката на годишния финансов отчет и отчетите за надзорни цели е констатирал несъответствия между фактическото състояние на кредитните сделки, отразил ги е в одитните документи, но ги е премълчал, не ги е взел предвид, не ги е комуникирал с отговорните лица и е подписал отчета без забележки; 3. Добросъвестна и безпристрастна ли е проверката на ГФО, ако не дава вярна и честна представа за финансовото състояние на одитираното лице, ако са потвърждавани отчети с неверни и подвеждащи данни, които са приемани от общото събрание на акционерите и са били обявявани в търговския регистър, а финансовото състояние на дружеството е било друго; Изпълнява ли такава проверка целта на одита; 4. Каква е формата на вината при посоченото в т. 2 и т. 3 поведение на одитора, сочи ли на недобросъвестност/умисъл; 5. Следва ли одиторът при осъществяване на дейността си да се съобразява с всички основни счетоводни принципи по чл. 4, ал. 1 ЗС (отм.); Предварителен или последващ е контролът, който одиторът осъществява при изпълнение на ангажиментите за одит на ГФО и за надзорни цели; Последиците от неизпълнението на одитора кога най-рано се проявяват; Действието им ограничено ли е във времето; 6. За причинната връзка между неизпълнението на одитора на основни, базисни изисквания на МОС, МСС, ЗСч., Етичния кодекс на професионалния счетоводител при извършване на одитната дейност, изразило се в невярно одиторско заключение относно имущественото и финансово състояние на одитираното лице, с вредите от непогасени към предявяване на исковете необезпечени, непровизирани кредити и от влошаването на финансовото състояние на одитираното публично предприятие до степен на неплатежоспособност и обявяване в несъстоятелност поради огромна отрицателна стойност на собствения капитал; Процесуалноправни въпроси: „ 1. Дължи ли съдът обсъждане на всички доказателства и преценка на установените от тях факти; 2. Задължен ли е съдът да обсъди всички искания и доводи на ищеца“. По отношение на процесуалноправните въпроси се твърди, че са разрешени в противоречие с трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, обективирана в решение № 22 от 09.03.2021 г. по гр. д. № 1857/2020 г. на II г. о.; решение № 60156 от 14.07.2021 г. по гр. д. № 3156/2020 г. на III г. о.; решение № 98 от 14.07.2022 г. по гр. д. № 2954/2021 г. на III г. о. и решение № 40 от 10.10.2022 г. по гр. д. № 1226/2021 г. на IV г. о., а за материалноправните въпроси е релевирано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, аргументирано с липсата на практика по приложението на чл. 34, ал. 1 ЗНФО (отм.) и с неяснотата на тази правна норма. Ответникът по касация – „КПМГ Одит“ ООД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на въззивното решение в сила по съображения в писмен отговор от 12.02.2024 г. Не претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: За периода от 2009г. до 2013г. включително, ответникът „КПМГ Одит“ ООД е одитирал и заверил консолидираните и неконсолидирани отчети на „Корпоративна търговска банка“ АД, както и че между страните са били подписани множество писма за ангажименти с приложими общи условия, касаещи одиторски ангажименти на ответника спрямо ищеца, съответно: С писмата от 22.11.2011г. и 08.11.2013г. „КПМГ Одит“ ООД е поело ангажимент за предоставяне на външни одиторски услуги на „КТБ“ АД с обхват на ангажимента годината, приключваща на 31.12.2011г. за първото писмо и годината, приключваща на 31.12.2013г. за второто, за които да бъде извършен одит на консолидираните и индивидуалните годишни финансови отчети, изготвени в съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), приети от Европейския съюз, при докладване дали историческата финансова информация, представена в годишния доклад за дейността съответства, във всички съществени аспекти, на финансовата информация, която се съдържа в одитирания годишен финансов отчет и докладване на акционерите дали по мнение на одитора финансовите отчети дават вярна и честна представа за финансовото състояние на дружеството към посочените дати, както и за финансовите резултати и паричните потоци за годината, като при приключване на ангажимента е трябвало да бъде издадено одит мнение („Одиторски доклад“); С писма за ангажименти от 01.03.2011г., 02.03.2012г., 27.02.2013г. и 27.02.2014г. ответникът е поел ангажименти съгласно изискванията на чл. 76, ал. 1 от ЗКИ във връзка с изготвянето и представянето в Българската народна банка на одитирани неконсолидирани и консолидирани годишни отчети по Наредби № 7, 8, 9, 11 и 17 на БНБ, съдържащи информация за основните регулатори на банковата дейност, както и извършването на процедури за анализ на основните регулатори за банкова дейност съобразно категориите собствен капитал, рискови експозиции и концентрации за кредитен риск, ликвидност и вложения по чл. 47 от ЗКИ (Наредба № 14 на БНБ), в които случаи не се е изразявало мнение, а се е издавал доклад за фактически констатации; С писма от 28.03.2011г., 19.03.2012г., 25.03.2013г. и 25.03.2014г. ответникът е поел ангажименти за предоставяне на одиторски услуги изразяване на одит мнение („Одиторски доклад“) върху одит на рамката за индивидуално финансово отчитане на банката (РИФО), съответно за годините, приключващи на 31.12.2010г., 31.12.2011г., 31.12.2012г. и 31.12.2013г.; С писма от 28.03.2011г., 14.03.2012г., 14.03.2013г. и 14.03.2014г. от ответника са поети ангажименти за извършване на процедури от одит естество по отношение на системите за вътрешен контрол на „КТБ“ АД с цел изпълнение на изискванията на чл. 76, ал.7, т. 1 от ЗКИ, като и в тези случаи се е издавал доклад за фактически констатации; С писма от 05.07.2011г. и 02.07.2013г. е поет ангажимент за извършване на преглед на индивидуалните и консолидирани междинни финансови отчети на „КТБ“ АД, съответно за шестмесечните периоди, приключващи на 30.06.2011г. и на 30.06.2013г., съставляващ доклад за преглед; С писма от 17.10.2011г. и 25.03.2014г. са поети още ангажименти за извършване на договорени процедури - прегледи на решения на управителния съвет и на надзорния съвет на банката, на сключени договори и на документация, приключващи с издаване на доклад за фактически констатации, а на 31.10.2013г. са поети ангажименти за предоставяне на финансов, данъчен и правен преглед (консултантски услуги), както и ангажименти за предоставяне на посреднически услуги във връзка с придобиване от банката на акции в трето търговско дружество; Ключови одитори по всички писма за ангажименти са лицата М. Г. или К. Х.; В изпълнение на поетите с писмата от 22.11.2011г. и 08.11.2013г. ангажименти ответникът е заверил изготвените от банката-ищец годишни финансови отчети (консолидирани и индивидуални) за 2011г. и 2013 г. и е представил одиторски доклади, в които е изразено становище, че отчетите дават вярна и честна представа за финансовото състояние на банката към съответната дата; Отчетите са приети от ОС на акционерите на „КТБ“ АД. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че от всички представени по делото писма за ангажименти отношения за извършване на одиторски услуги по смисъла на чл. 2 ЗНФО (отм.) уреждат само писмата от 22.11.2011г. и 08.11.2013г., докато с останалите писма ответникът е поел ангажименти да изпълнява договорените процедури и да издава доклад за фактически констатации, с който обаче не се изразява сигурност/увереност, тъй като изпълнението на тези процедури не представлява одит или преглед в съответствие с Международните одиторски стандарти или Международните стандарти за ангажименти за преглед. Решаващият състав е възприел и преценката на първостепенния съд, че в случая е налице неизпълнение на поетите от ответника ангажименти, тъй като заверяването на годишните финансови отчети за 2011 г. и 2013 г. без забележки е неправилно. Аргументирал се е със заключението на повторната икономическа експертиза, изготвено от вещите лица М. Д., О. М. и С. И., според което изготвените от банката годишни финансови отчети не отразяват вярно и честно финансовото състояние на кредитната институция, тъй като са констатирани съществени и многобройни нарушения от страна на банката при отпускане на кредити, при оценката им на последващ етап и съответно провизирането на същите, което от своя стана дава отражение на капиталовата адекватност на кредитната институция и на оценката на нейните активи. Приел е, че тези нарушения и тяхното отражение върху ГФО не са отчетени от одиторите поради „предоверяване“ и непроявавяне на необходимата професионална скептичност, с оглед което е счел, че същите не са изпълнили ангажимента по процесните две писма да дадат вярно, адекватно и независимо мнение за изготвените отчети. Въпреки обаче извода за неизпълнение от страна на ответното дружество, въззивният съд е преценил, че не може да бъде ангажирана нито пълната му имуществена отговорност по чл. 34, ал. 1, изр. второ ЗНФО (отм.), нито ограничената му имуществена отговорност по чл. 34, ал. 1, изр. първо от същия закон. Неоснователността на главния иск по чл. 34, ал. 1, изр. второ ЗНФО (отм.) е мотивирана с недоказване на задължителната предпоставка – неизпълнението да е умишлено. Според съдебния състав, умисъл е налице, когато съществува недобросъвестност в правоотношението, нежелание на длъжника да действа съобразно възприетия модел на поведение, но в случая доказателства за такова поведение липсват. Във връзка с твърдението на ищеца за близки отношения между одитора М. Г. с председателя на надзорния съвет на банката Ц. В. е приел, че същите не се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и че познанството на посочените лица и фактът на попадането им в една туристическа група не обосновават „конфликт на интереси“ по смисъла на Етичния кодекс на регистрирания одитор, с оглед на което е заключил, че, сами по себе си, тези отношения не са повлияли на работата на Г. при одита. По отношение на евентуалния иск по чл. 34, ал. 1, изр. първо ЗНФО (отм.), освен неизпълнение на процесните писма за ангажименти от 22.11.2011г. и 08.11.2013г., въззивният съд е приел за доказана и още една от предпоставките за реализиране на ограничената отговорност на ответното дружество по тези договори – настъпването на вреди за банката, изразяващи се в стойността на отпуснатите през одитираните периоди и несъбрани към датата на завеждане на иска кредити, които съгласно заключението на повторната и допълнителна икономическа експертиза за 2011 г. са в размер на 560 555 000 лв., а за 2013г. - 1 298 841 000 лв. За недоказана обаче решаващият състав е счел последната предпоставка за уважаване на евентуалния иск – наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. При обосноваване липсата на причинно-следствена връзка е посочил, че: Кредитната дейност на банката е подчинена на утвърдени за това правила (Правилника за кредитната дейност на банката, разпоредбите на ЗКИ и други нормативни актове), с които се определят условията и реда на проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните сделки; Текущият контрол по сключените кредитни сделки се осъществява от кредитните специалисти във финансовите центрове, респ. от съответните служители в Управление „Кредитиране”, като целта му е да осигурява информация относно спазване на договорените условия, изменения в правния статут и общото финансово състояние на кредитополучателя, изменения във физическото и правното състояние на обезпеченията, както и на пазарната им стойност; В правомощията на представляващите банката е да преценят дали да сключат договор за кредит след представяне на надлежно обезпечение и какво да бъде то или да сключат същия без да е налице обезпечаване (доколкото ЗКИ не въвежда задължение договорите за кредит да се сключват само след като задълженията на кредитополучателя, които ще възникнат по силата на тази сделка, бъдат предварително обезпечени). С оглед на това, съдът е приел, че одиторското предприятие не може да влияе по какъвто и да било начин върху дейността по отпускане на кредити и тяхното обезпечаване, а що се отнася до осигуряване на събираемостта на предоставените кредити, същата изцяло зависи от поведението на носителя на вземанията по предоставените кредити, т. е. на банката. Освен това, съдебният състав е отчел обстоятелството, че одиторският контрол е последващ, от което е направил извод, че евентуалните вреди от кредитите, отпуснати през годината, подлежаща на одит, могат да се проявят през следващата финансова година и максимално до момента, когато е обявен или е трябвало да бъде обявен следващият одитен доклад за предприятието, съответно действителното му финансово-икономическо състояние е установено по друг начин (надзорна проверка или друго). Затова е приел, че след като за следващите финансови отчети е извършен независим финансов одит въз основа на следващи договори, то пряката причинно-следствена връзка между настъпилите към 20.06.2014 г. (определената дата на неплатежоспособност на „КТБ“ АД) вреди и неизпълнението на задълженията по договора за одит от 2011г. е изключена, както и че не е било възможно и да се предвиди, че от несъответното одиторско мнение, дадено за финансовата 2011 г., би била отнета лицензията на банката в края на 2014 г., поради отрицателен собствен капитал, което неблагоприятно финансово състояние е проявено най-рано на 20.06.2014 г. Въззивният съд е преценил, че неизпълнението на одиторските ангажименти при изготвяне на доклада за финансовата 2013г. също не е в причинна връзка нито с факта, че сумата на отпуснати през тази финансова година кредити са останали несъбрани, нито с откриването на производство по несъстоятелност на банката, като изцяло е споделил изложените в тази връзка мотиви на първоинстанционния съд, свеждащи се до това, че: При констатираното състояние на неплатежоспособност на банката към 20.06.2014г., не се установява какви действия за времето от изготвянето на доклада до посочената дата са били възможни за подобряване на финансовото й състояние и от кого е могло да бъдат извършени, дори ако няколко месеца преди това ответникът е заверил докладите по установения като правилен начин – с бележка; След започналото от 20.06.2014г. установяване на текущото състояние на банката одитният доклад на ответника за годината, приключваща на 31.12.2013г., вече не е бил съобразяван и дори да е бил известен на лица извън членовете на управителния и надзорния съвет, както и на акционерите, той не е бил от значение за никое заинтересовано от финансово-икономическото й състояние лице; Договорното изпълнение или неизпълнение от страна на ответника по договора от 08.11.2013г. вече не е можело да е от значение нито за имущественото положение, нито за финансовите резултати на банката; Неизпълнението по този договор не може да се свърже с неплатежоспособността на банката, обосновала отнемане на лицензията за банкова дейност и искането за откриване на производство по несъстоятелност също и поради огромната отрицателна стойност на собствения й капитал, обосновало неплатежоспособността, в размер на минус 3 745 313 хил. лева, тъй като дори всички отпуснати кредити през 2013г. – 1 766 781 795.13 лв. – да са били трудносъбираеми и несъбираеми, те не покриват отрицателната стойност на капитала, която е значително по-голяма, нито се установява, че и при приспадане на стойността на тези кредити е било възможно банката да бъде оздравена чрез прилагане на предвидените в чл. 116, ал. 2 ЗКИ мерки. С оглед приетата неоснователност на главните и евентуалните искове по чл. 34, ал. 1, изр. второ и чл. 34, ал. 1, изр. първо ЗНФО (отм.), за неоснователни са счетени и съединените с тях акцесорни претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетения за забава в размер на законната лихва. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, не може да се счете, че е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо поради неспиране на производството по делото предвид висящото нохд № 2209/2017 г. по описа на Специализирания наказателен съд София, сега Софийски градски съд, срещу физическите лица одитори М. Т. Г. и К. А. Х., осъществили одита на банката. Съгласно задължителните мотиви към Тълкувателно решение № 2/2014 г., Тълкувателно решение № 8/2013 г. – т. 1, Тълкувателно решение № 7/2014 г. – т. 5 и Тълкувателно решение № 1/2017 г. – т. 1, на ОСГТК на ВКС: Основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство; Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения или при съотношение между спорните предмети на две дела, при които разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение; Предвидената в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК връзка между делата, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различие в преценките на съда по двете дела. В случая такава обусловеност между настоящото дело и наказателното дело не е налице. В исковата молба и в уточняващите я молби са заявени твърдения за възникнала договорна отговорност на ответното търговско дружество за вреди, произтичащи от неизпълнение на задълженията му като регистриран одитор, а не се претендира обезщетение за вреди от деликт, съставляващ престъпление. С оглед на това и предвид предмета на наказателното производство, образувано по обвинения срещу физическите лица М. Т. Г. и К. А. Х., изготвили одитните доклади на банката за 2011 г. и 2013г., за участие в организирана престъпна група и помагачество към длъжностно присвояване в особено големи размери, не може да бъде направен извод, че изходът на последното е от значение за основателността на предявените искове срещу търговското дружество и че е налице връзка на обусловеност между двете дела, налагаща спиране на производството по настоящото по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Неоснователно е и твърдението на касатора за недопустимост на обжалвания акт поради това, че във връчения му препис липсва част от съдържанието. Това твърдение е напълно недоказано, тъй като банката не е представила връчения й препис от въззивното решение, което прави невъзможно извършването на проверка за съответствието му с оригинала. От друга страна, дори и да е доказано, посоченото обстоятелство не би могло да обоснове недопустимост на обжалваното решение, а единствено извод за ненадлежно уведомяване на страната за същото. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по поставените в изложението въпроси. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационното обжалване, материалноправният и/или процесуалноправен въпрос, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените от касатора материалноправни въпроси не могат да бъдат преценени като обуславящи за изхода на конкретното дело в посочения в тълкувателния акт смисъл. По-конкретно: Въпросът по т. 1 съдържа субективната преценка на страната, че при формирането на извода за наличието на вина и умисъл у ответника съдът се е ръководил от „абстрактни критерии“, а не е преценил обективните факти, които сочат на конкретни действия и бездействия, както и причините за поведението на одитора. Основателността на това твърдение обаче би могла да бъде проверена единствено при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в производството по чл. 288 ГПК. Отделно, видно от мотивите на акта, при преценката за наличието на умисъл за неизпълнение на процесните договори въззивният съд се е ръководил не от „абстрактни критерии“, както се твърди във въпроса, а е обсъдил и изложил конкретни съображения по основното заявено от банката обстоятелство, с което е обоснован умисълът – съществувалите отношения между одитора М. Г. и председателя на надзорния съвет Ц. В.. Изцяло относими към правилността на решението и съответно към предмета на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му, са и въпросите по т. 2, т. 3 и т. 4 от изложението. Въпросите налагат преценка за това дали поведението на одитора (извършената проверка и изготвянето на докладите не дават вярна и честна престава за финансовото състояние на одитираното предприятие) е недобросъвестно, т. е. дали е проявил умисъл за неизпълнение на поетите задължения за одитиране, което означава произнасяне по правилността на въззивния акт. По своята същност, посочените въпроси обективират несъгласието на касатора с приетото от въззивния съд, че допуснатото от ответника неизпълнение не е умишлено. Общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК не е изпълнено и по отношение на въпросите по т. 5 от изложението. Първият от тях – за задължението на одитора да се съобразява с всички основни счетоводни принципи – има риторичен характер, доколкото не е отнесен към конкретно съображение от мотивите на въззивното решение, а останалите въпроси – дали одиторският контрол е последващ, кога най-рано се проявяват последиците от неизпълнението на одитора и дали действието им е ограничено във времето, освен че касаят правилността на извода на съда за липса на причинно-следствена връзка между неизпълнението и вредите, не са и единствено обуславящи за този извод, тъй като основният мотив за него е приетото от решаващия състав, че кредитната дейност на банката се осъществява по нормативно установени правила, като преценката за отпускане на кредити, тяхното обезпечаване и текущият контрол на сключените кредитни сделки е единствено в правомощията на самата банка (чрез съответните служители), като одиторското предприятие не може да влияе по какъвто и да било начин върху дейността по отпускане на кредити и обезпечаването им. Що се отнася до последния въпрос – въпрос № 6, същият изобщо не може да бъде определен като „въпрос“, подлежащ на преценка в производството по чл. 288 ГПК, тъй като е поставен абстрактно, без в него да е вложен някакъв конкретен смисъл. Освен липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на материалноправните въпроси не е осъществено и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същото е аргументирано с твърдението, че правната уредба по чл. 34, ал. 1 ЗНФО (отм.) е непълна, недетайлизирана и липсва съдебна практика по приложението й. Въпросите обаче не касаят прилагането на посочената норма, нито изясняване на съдържанието й, а се отнасят до изводите на съда относно доказването на предпоставките за уважаване на претенциите за реализиране на установената в нея отговорност на одитора, т. е. предпоставките за ангажиране отговорността за неизпълнение на договорите, чиято обща регламентация се съдържа в Закона за задълженията и договорите, към който изрично препраща и специалният закон – ал. 2 на чл. 34 ЗНФО (отм.). Настоящият състав намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато и по поставените от касатора процесуалноправни въпроси. Доколкото касаят правомощията на въззивния съд като инстанция по същество, включващи и задължението да обсъди всички доводи и искания на страните и релевантните за спора доказателства, тези въпроси отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите не са разрешени обаче в противоречие с цитираната практика на ВКС. Необсъждането на посочените от касатора доказателства – докладите на одиторските фирми „Делойт България“ ЕООД, „Делойт одит“ ЕООД, „Ърнст и Янг одит“ ООД, „Алфа“ ООД се дължи на преценката на въззивния съд, че доколкото липсват данни въз основа на каква информация са изготвени, изразените в тях мнения не могат да се отнесат към качеството на одиторската услуга, което е предмет на настоящия спор. Изводът, че докладите касаят последващ период от време (който действително противоречи на предходния извод на съда, че обхващат и процесния период, на което именно противоречие се позовава касаторът) е само допълнително съображение за необсъждането им. Несъответстващо на мотивите на акта е и твърдението, че не са обсъдени доводите на банката във връзка с вината на ответника за допуснатото неизпълнение на процесните договори, както и заключението на повторната тройна икономическа експертиза. Ето защо, заявеното за тези въпроси основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е недоказано. С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При този изход на делото, на основание чл. 57, ал. 6 ЗБН, касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК