Определение № 4144 от 19.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2910/2024 г.

Производство по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна жалба на М. Е. З., действащ лично и със съгласието на своята майка П. К. К., чрез адв. М. Д. от АК-Пловдив, срещу определение № 1519/06.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1442/2024 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се потвърждава определение № 4605/12.04.2024г. по гр.д.№ 3620/2023 г. на Районен съд Пловдив, за спиране на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр.д.№ 5935/2024 г. на Районен съд Пловдив. В частната жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно и се иска да бъде отменено, като делото се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск за делба. В изложение към жалбата, касаторът се позовава на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1.„Допустимо ли е спиране на производството за съдебна делба на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК след първото проведено съдебно заседание в делбеното производство до приключване на производство по друг иск, който е предявен след посоченото заседание?“; 2. „Допустимо ли е спиране на производството за съдебна делба на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК след първото проведено съдебно заседание в делбеното производство до приключване на производство по установителен иск за собственост на имота - предмет на делбата, който установителен иск е с предмет – оспорвания и възражения, невъведени в делбеното производство в предвидения преклузивен срок, и който иск е предявен след първото съдебно заседание в делбеното производство?“; 3.„Допустим ли е установителен иск за собственост на имота - предмет на съдебна делба, предявен след първото проведено съдебно заседание в делбеното производство, между страни по установителния иск - страните в делбеното производство?“; 4.„Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискванията на чл.12 и чл.235 ГПК?“. В случай че цитираната съдебна практика бъде приета за неотносима към поставените първи три въпроса, се иска разглеждането им да бъде допуснато при предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно се поддържа и очевидна неправилност на определението, като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Х. Г. Б. не взема становище. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството по гр.д.№ 3620/2023 г. на Районен съд Пловдив е образувано по иск за делба на М. З. срещу Х. Б.. След изтичане срока за отговор на исковата молба и първото проведено открито съдебно заседание по делото за делба, Х. Б. е предявил срещу М. З. установителен иск за собственост по отношение на същия имот - предмет на делбата, като се е позовал на придобивна давност и въз основа на него е образувано гр.д.№ 5935/2024 г. на Районен съд Пловдив. Според окръжният съд, спорът за собствеността на заявения в делбата имот е преюдициален по отношение на делбата, с оглед на което е приел, че са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството за делба до приключване на спора за правото на собственост. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обжалваното определение не е очевидно неправилно. Липсва нарушение на основните начала в гражданския процес, възприети и последователно утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд. Няма нарушение на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на процесуалноправните норми. В мотивите на определението се съдържа конкретната преценката на съда за установените факти и приложението на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Мотивите на съда в обжалваното определение са съобразени с обема на търсената от страните защита, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Първите два въпроса в изложението към частната жалба се свеждат до предпоставките за спиране на производството за съдебна делба, когато има предявен установителен иск, в който се правят оспорвания и възражения, които са относими, но не са били въведени в делото за делба до края на провденото първо съдебно заседание. Отговор на поставените въпроси се дава в практиката на Върховния касационен съд, вкл.цитирани от жалбоподателя – напр. решение 189/22.11.2013г. на ВКС по гр.д. № 744/2011 г., І г.о., с което се приема, че в делбеното производство, възраженията, посочени в чл.342 ГПК, които имат обуславящо значение за обекта, участниците в имуществената общност и дяловете на последните, по силата на закона се преклудират след първото по делото заседание във фазата на допускане на делбата. В същия смисъл са решение № 311/04.01.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 503/2011 г., II г.о., определение № 48/20.01.2017 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 5166/2016 г., IV г.о., определение № 21 от 17.01.2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 485/2010 г., I г.о., определение № 663 от 04.11.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 582/2009 г., II т.о. и др., в които се утвърждава тълкуването, че непредявените в този срок възражения не може да се въвеждат като предмет в отделен процес и делбеното производство да се спира до приключването му, защото това би означавало заобикаляне на процесуалния закон в частта за преклузията, настъпваща с изтичане на първото съдебно заседание. Като обобщение в цитираните съдебни актове се възприема извод, че когато ответната страна в делбеното производство пропусне да въведе някое от възраженията по чл.342 ГПК в първото заседание във фазата на допускане на делбата, поради настъпилата процесуална преклузия, тя не може да ги въведе чрез отделен установителен поради отпадането на преюдициалния му характер по отношение на висящия правен спор. При тези данни, обжалваното определение на въззивният съд следва да се допусне до касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС на въпроса: налице ли са предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството за делба до приключване на спор за правото на собственост, предявен с иск след изтичане на преклузивния срок за страната да релевира в делбеното производство възраженията, посочени в чл.342 ГПК. Третият поставен въпрос не е обуславящ, доколкото преценката за допустимост на предявения впоследствие установителен иск за собственост на имота, предмет на делба, е от компетентност на съда, който ще решава правния спор по новообразуваното дело /в случая по гр.д.№ 5935/2024г. на Пловдивския районен съд/. Последният правен въпрос обуславя изхода на спора и решаващите изводи на съда, но не дава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като са съобразени изцяло изискванията на чл.12 и чл.235 ГПК, съдът да обсъди всички доказателства, въз основа на които се установяват релевантните за спора факти, доводи и възражения на страните. По същество частната жалба е основателна. Въззивният съд неправилно е преценил последиците от неспазване на настъпилата процесуална преклузия и изискванията на разпоредбите на чл.342 и чл.343 ГПК. Цитираното определение № 96/27.02.2019г. на ВКС по ч.гр.д.№ 347/2019 г., ІV г.о., не е относимо към случая. Правото на ответника по делбата да възрази, като заяви собствени права, че е придобил същия имот, предмет на делбата, на основание давност е преклудирано след приключване на първото открито съдебно заседание. Ето защо, предявеният впоследствие установителен иск не може да послужи като основание за спиране на делбеното производство в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Като е възприел обратното, окръжният съд неправилно е постановил спиране на производството, което следва да се отмени, а делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска за делба. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение