Определение № 602 от 04.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4804/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. К. О,С. и Б. О,С. ,граждани на Република Ирландия, чрез адв. Р. Д., срещу решение №906 от 05.05.2016 г. по в.гр.дело № 4864/2015г. на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено решение от 12.08.2015г по гр.д 5348/2014г на Софийски градски съд, ІІ състав .Отхвърлени са искове за нищожност на договор за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място], по нот. акт №156 том ІІ от 24.11.2010г на основание чл. 26 ал.2 предл. второ ЗЗД, като сключен чрез пълномощник без съгласие на прехвърлителите, както и поради противоречие със закона, евенуалният иск за разваляне на този договора (чл. 87 ал.3 ЗЗД )поради неплащане на цената, за прогласяване нищожност на упълномощителната сделка поради липса на съгласие, на форма и поради противоречие със закона, както и обусловеният иск по чл. 108 ЗС за признаване ищците за собственици и предаване на владение. В приложеното към жалбата на изложение, се сочи основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,като според защитата първият процесуалноправен въпрос ,разрешен в противоречие с със задължителна практика на ВКС е че липсват мотиви съгласно изискването на чл.235 ал.1 ГПК относно твърдението на ищците ,че пълномощникът К., действал за тяхна сметка без тяхно знание и съгласие, не е бил упълномощен да прави изявление от името на продавачите за получаване на продажната цена. Противоречието е с решение № 217/2011г по гр.д № 761/2010 ,ІV г.о на ВКС. Вторият процесуалноправен въпрос, разрешен в противоречие с формирана практика на ВКС, е за материалната доказателствена сила на частните свидетелстващи документи, какъвто е изявлението на пълномощика К. в нотариалния акт, че цената е платена предварително и напълно преди сключването на договора.Въззивният съд решаващо е приел ,че се засвидетелства неизгоден за продавачите факт и затова изявлението има материална доказателствена сила. Формулира се въпрос, притежават ли частните свидетелстващи документи материалната доказателствена сила ако удостоверяват изгодни за авторите обстоятелства и неизгодни за трети лица факти. Тезата на защитата е, че в случая продавачите и ищци по делото са такива трети лица ,щом не са авторът на изявлението. Изтъква се реш.№ 249/2012г по гр.д №270/2012г ІІ г.о, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Третият формулиран процесуалноправен въпрос е дали за да не бъдат кредитирани показания на свидетел е достатъчно посочването,че същият се разпитва при условията на чл. 172 ГПК, или е необходима преценка и на други обстоятелства. Сочи се противоречие с решение № 65/2010г по гр.д №4216/2008г ВКС. Поставя е и материалноправен въпрос с посочване основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК: за релевантното съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с конкретно имущество .По въпроса се изтъква противоречива практика на ВКС ,по която е образувано Тълкувателно дело № 5/2014г, към момента на подаване на касационната жалба още висящо. Отговор не е постъпил. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение по въпроса за задължението съдът да изложи мотиви, както и по въпроса изискуемото съдържание на тези мотиви, т.е за задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводите на страните „като ги съпостави едно с друго и изложи съображения относно кредитирането на отделен факт” тъй като въззивният съд го е сторил, обсъдил е доказателствата във взаимна връзка, за да направи изводи за релевантните факти, както именно изисква чл.235 ал.1 ГПК, в която насока е установената практика на ВКС, включително цитираната от касаторите (реш. №217/2011г по гр.д №761/2010 ІV г.о). Не е налице основание по чл. 280 ал.1 ГПК и по останалите процесуалноправни въпроси. При въведеното отрицателно твърдение на страната, а именно че пълномощникът Б. К. не е бил упълномощен за разпоредителната сделка, включително да прави изявления от името на продавачите за получаване на продажната цена съдът му отговаря с решението, като въз основа на изтъкнато и обсъдено съдържание на наличното по делото „изрично пълномощно”,заверено от клетвен комисар в Република Ирландия с apostille от 24.10.2010г., прави извод за пределите на представителната власт, когато е за разпореждане с имот. В тази връзка съдът е приел, че извършената от пълномощника възмездна разпоредителна сделка по нот. акт №156 т.ІІ от 24.11.2010г е в обема на учредената представителна власт, щом разпореждането е извършенто с индивидуализирано в пълномощното имущество и „ при цена и условия „ по преценка на пълномощника. Не е било необходимо при тези свои мотиви съдът да пояснява и добавя, че поначало упълномощителната сделка за разпореждане с имот овластява не само за правни, но и за необходимите в тази връзка фактически действия ,овластява не само за това да се правят волеизявления, но и да се засвидетелстват обстоятелства по разпоредителната сделка с участие на пълномощника, свързани с изпълнението на насрещната страна, доколкото това не е изрично изключено. В случая процесното пълномощно не само не изключва да се получи изпълнението от купувача (продажна цена) но и овластява за действия в тази връзка, пак по преценка на пълномощника. Мандатните отношения между упълномощители и пълномощник не са предмет на настоящия спор ,за да излага съдът мотиви по тях. Тези отчетни отношения не могат да се противопоставят и на купувачите, каквато защитна теза поддържат касаторите, черпейки доводи от материалната доказателствена сила на частните документи и цитирайки неотносима към случая съдебна практика.Изявлението на пълномощника, че задължението на купувачите да платят цената е изпълнено от тях „предварително и напълно, преди подписване на договора ”съдържа и уточнението ,че продавачите заявяват това чрез пълномощника си. То е част от съдържанието на нотариалния акт, но по същество е частно свидетелство,а не официално свидетелство на нотариуса касателно фактът на плащане ( Р. №.403/10.01.2012г. по г.д.№ 1543/2010г.на ВКС,ІІІ ГО, Р №.402/17.01.2012г. по г.д.№.449/2011г. на ВКС, ІІІ ГО, Р №.173/27.07.2010г. по г.д.№.5166/2008г.ВКС,ІV ГО, Р№ 249/2012г по гр.д №270/2012г, ВКС и др ). Това частно засвидетелстване обаче, купувачът по сключена чрез пълномощник сделка може да противопостави на упълномощители - продавачи относно факта на своето изпълнение.Овластяването е от значение за изпълнителната сделка .(Реш №403/2012 гр.д. № 1543 по описа за 2010 год. ВКС). Разрешението по този въпрос не е в противоречие с установената практика по въпроси за материалната доказателстена сила на частните свидетестващи документи, когато засвидетелстваното в тях се протипопоставя на продавачите, а не на издателя им, действал като техен пълномощник .Продавачите не са трети лица, когато пълномощникът им заявява неизгодно за тях спрямо купувачите, обсотятелство, както е приел и въззивния съд. Дали представляваните продавачи ще са в същото, или в друго положение на доказателствена тежест ,ако потърсят сметка на пълномощника си задето е засвидетелствал изгодно за себе си, но неизгодно за тях обстоятелство и ще може ли последният да им противопостави своето изявление, засвидетелствано в нотариалния акт, е друг въпрос.В случая изявлението на пълномощника се противопоставя от упълномощителите на купувачите, което въззивният съд е оставил без резултат, в съответствие с установената практика на ВКС. Както вече се изтъкна, мандатните отношения между упълномощителите и пълномощника не са предмет на настоящия спор, нито е предявен иск по чл. 40 от ЗЗД ,за да се изследва има ли споразумение във вреда на представляваните. Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска и по въпроса, свързан с частните свидетелстващи документи, за доказателствената им сила поначало и с оглед изгодата от засвидетелстваното в тях, за издателя им. Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса, дали за да не бъдат кредитирани показания на свидетел е достатъчно посочването ,че същият се разпитва при условията на чл. 172 ГПК, или е необходима преценка и на други обстоятелства .Отговорът на този въпрос е в поддържания от защитата смисъл ,че показанията на такъв свидетел се преценяват с оглед всички други данни ,като се има предвид възможна заинтересованост, този отговор е даден в нормата на чл. 172 ГПК и установената практика по прилагането му. Нормата е изтъкната и приложена от въззивния съд, извършил преценката в каква степен да кредитира показанията на посочения свидетел А. А. .Позовал се е на съвпадащите интереси на ответника К., за когото свидетелят работи, с този на ищците по една от претенциите им-за разваляне на договора. Искът е бил основан да твърдение за неспазена форма при заверката на пълномощното в Р.Ирландия и на липса на изричност в съдържанието му относно елементи на сделката за покупко- продажба на имот, реализирана в нотариална форма чрез пълномощника. Ангажираните гласни доказателства от ищците не са били пряко относими към твърденията, на които искът е основан. Те са обсъдени и преценени от решаващия съд. Въззивният съд не дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос, а е приложил на практика разрешенията и указанията, установени с нея. Като материалноправен въпрос с изтъкване на основанието по чл. 280 ал.1 т.2, т.3 ГПК се сочи този за релевантното съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с конкретно имущество. По този въпрос междувременно е налице разрешение, дадено с приемането на ТР №5 от 12.12.2016г по т.д № 5/2014г ОСГТК. Приетото от въззивния съд относно съдържанието на пълномощното в конкретния случай, с оглед валидността на упълномощаването за разпореждане, е в съответствие с вече даденото задължително тълкуване на ОСГТК.. Предвид горното, Върховен касационен съд ІІІ г.о