Определение № 5523 от 28.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5395/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца Община Силистра, чрез адвокат К., срещу решение № 184 от 06.10.2023 г. по в.гр.д.№ 307/2023 г. на Окръжен съд - Силистра, с което е обезсилено решение № 347 от 27.06.2023 г. по гр.д.№ 571/2022 г. на Районен съд-Силистра, с което са уважени предявените от Община – Силистра против „Тера“ ООД, представлявано от управителя Ж. Т. И., и Ж. Т. И., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателни установителни искове – за признаване за установено в отношенията между ищеца и ответниците, че сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от около 35 кв.м., с предназначение – сграда за търговия и административен адрес [населено място], [улица], е изградена без отстъпено право на строеж и е отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт № 19, н.д. № 14 от 31. 01. 2019 г. на нотариус Н. Н., рег. № 704 на НК, и е прекратено производството по делото като недопустимо. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и отмяната му. Депозиран е отговор на касационната жалба от ответниците по иска “Тера”ООД и Ж. Т. И., чрез адвокат М., с който се излагат съображения за неоснователност на жалбата и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съобрази следното: Исковото производство е образувано по искова молба, подадена от Община – Силистра против „Тера“ ООД, представлявано от управителя Ж. Т. И., и против Ж. Т. И., с която се предявяват, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателни установителни искове. Твърди се в исковата молба, че Община Силистра е собственик на ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], актуван като публична общинска собственост с АОС (публична) № 7225 от 21.10.2014 г., вписан в СВ при АВ, като е придобила собствеността на основанията по чл. 3, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗОбС, вр. чл. 3, ал. 2, т. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗОбС (ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г.) и пар. 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА (ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г.). На 6. 02. 1996 г., между общината и ЕФ “Видеосателит”, чийто правоприемник е „Тера“ ООД, е бил сключен договор за наем за процесния имот за срок от десет години. Съгласно т. 4. 1 и т. 11.1 от договора за наем от 24. 07. 1992 г. и допълнително споразумение към него от 06. 02. 1996 г. страните са постигнали съгласие наемателят да изгради в имота сграда за охрана, която остава в собственост на наемодателя и след прекратяване на договора следва да му се върне, заедно с имота. Наемателят изградил обекта като временна постройка по смисъла на чл. 120 ППЗТСУ (отм.). Възможността изграденият временен обект да получи траен градоустройствен статут и наемодателят да купи земята по него не е реализирана в сроковете, предвидени в § 50а ПЗР ЗТСУ (отм.) и в § 17, ал. 2 ПЗР ЗУТ. Ответното дружество се снабдило с констативен нотариален акт за собственост на процесната постройка № 19/31.01.2019 г. и с н.а. № 100/03. 07. 2020 г.прехвърлило имота на втория ответник, която сделка не е произвела правно действие, тъй като продавачът не е бил собственик на прехвърления обект. Посочено е, че от изложените факти е видно, че между ищеца и двамата ответници е налице спор за собственост на процесната сграда с идентификатор ***и с площ от 35 кв. м. При така изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения е формулиран петитум да бъде признато за установено в отношенията между страните по делото, че сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 35 кв.м., е изградена без отстъпено право на строеж и да бъде отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт № 19, н.д. № 14 от 31. 01. 2019 г. на нотариус Н. Н., рег. № 704 на НК, с който „Т.“ ООД е признато за собственик на имота. Ответниците “Тера”ООД и Ж. Т. И. са подали отговор на исковата молба, в който изразяват становище за недопустимост на предявените искове, евентуално – за неоснователност на същите. Твърдят, че сградата е построена законно, въз основа на издадено строително разрешение и виза, в изпълнение на сключения между общината и дружеството наемен договор. Районният съд е приел предявените искове за основателни. Признал е за установено, че процесната постройка от 35 кв.м. с идентификатор ***е построена без издадено разрешение за строеж, тъй като никой от ответниците не притежава ограничено вещно право върху поземления имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] и е отменил констативния н.а. № 19/31. 01. 2019 г., с който „Тера“ ООД е признато за собственик на сградата. Окръжният съд е приел, че предявените искове са недопустими, тъй като представляват искове за установяване на факти с правно значение, а фактите, чието установяване се иска, не са от категорията факти, за които ГПК допуска, по изключение, установяването им по исков ред (чл. 124, ал. 4 ГПК). По тези съображения е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Настоящият състав намира, че въззивното решение ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, за проверка на допустимостта му. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение