Определение № 2378 от 05.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1592/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Т. Й. срещу определение № 256/14.04.2026г. по възз.ч.т.д.№ 65/2026г.на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение № 4825/01.12.2025г. по т.д.№ 1537/2024г. на СГС в частта, с която на осн. чл.130 ГПК, е върната исковата молба в частта по предявените искове по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на ОСС, поради нарушение на чл.16, ал.3 ЗЛЗ.

Според частния касатор обстоятелството, че избраният управител не отговаря на изискванията на чл.16, ал.1 ЗЛЗ е само допълнителен аргумент в подкрепа на предявения установителен иск за нищожност по чл.124, ал.1 ГПК, евентуално е самостоятелно основание за нищожност на решението на ОСС, но не е самостоятелно ново основание за отмяна на решението на ОСС по чл.74 ТЗ. Ето защо частният касатор намира, че въвеждането на основанието не е ограничено от преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ. По изложените съображения искането е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за продължаване на процесуалните действия в частта относно заявеното с допълнителната молба основание за порочност на решението по т.4 на ОСС от 23.07.2024г. – нарушение на чл.16, ал.3 ЗЛЗ.

В инкорпорираното в частната жалба изложение на основанията за допускане на касационен контрол по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието по чл.280, ал.2, предл.3 – очевидна неправилност, са въведени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ( с позоваване на т.1 на ТР № 1/2002г. на ОСГК) и т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси:

1. Когато ищецът е предявил в условията на евентуалност установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за прогласяване нищожността на решения на общото събрание, като липсващи(невзети), и впоследствие с допълнителна искова молба заяви ново обстоятелство, относимо към същия установителен иск за нищожност, допустимо ли е съдът да приложи преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ по отношение на това обстоятелство, без да извърши преценка дали то се отнася до предявения иск за нищожност или до иска за отмяна по чл.74 ТЗ?

2. Длъжен ли е съдът, при проверката по чл.130 ГПК да извърши самостоятелна правна квалификация на заявеното от ищеца основание за порочност на решението на общото събрание и да прецени дали то обосновава нищожност на решението (неограничена от срока по чл.74, ал.2 ТЗ), когато в производството са предявени и двата иска в условията на евентуалност?

С писмен отговор ответното дружество „Медицински център Епика“ ООД, чрез назначения особен представител адв.В. В., оспорва наличието и по двата въпроса на общата и допълнителните селективни предпоставки и изразява становище, че липсва основание за допускане на касационен контрол.

Съставът на I ТО, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че въведеното с подадената след преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ допълнителна искова молба основание нарушение на чл.16, ал.3 ЗЛЗ е относимо към обективно съединения иск по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна, а не към предявения иск за нищожност на решението на ОСС.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

Извън дължимата служебна проверка за нищожност и/или недопустимост по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на който въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за за неправилност на въззивното решение ( чл.281, т.3 ГПК).

Поставените въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са значими за крайния изход на спора по см. на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото са обусловили формирането на крайните изводи и са свързани с това дали въведеното след срока по чл.74, ал.2 ТЗ допълнително основание е относимо към предявения иск за нищожност, според поддържаното от частния касатор, или - към евентуално съединения иск за отмяна по чл.74 ТЗ, както са приели инстанциите по същество.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по тях произтича от отсъствието на въведените допълнителни селективни предпоставки.

В мотивите към т.1 на ТР № 1/2002г. на ОСГК е изяснено, че решенията на ОС на дружеството са незаконосъобразни/отменяеми, а не нищожни, когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, редът и кворумът за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или при противоречие на императивни разпоредби на учредителния акт и закона. В мотивите към т.1 на ТР № 1/2002г. на ОСГК е посочено, че Търговският закон изрично квалифицира като нищожни само решенията на ОС, посочени в чл. 75, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ, а като недействителни - решенията по чл. 197, ал. 3, предл. 2 ТЗ и чл. 216 ТЗ, но също така са нищожни липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството и решението на ОС, което е извън пределите на неговата и на другите органи на ТД компетентност, определена от закона и учредителния акт.

Доколкото даденото от въззивния съд разрешение, че противоречието с императивни правни норми е относимо към законосъобразността/отменяемостта на атакуваното решение на ОС на дружеството, е в съответствие с посоченото нормативно тълкуване, отсъства въведената селективна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

Приложното поле на въведеното допълнително селективно основание по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК е необосновано от частния касатор. Не достатъчно простото възпроизвеждане на текста на разпоредбата, а е необходимо основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК да бъде надлежно мотивирано чрез въвеждането на конкретни доводи относно необходимостта от осъществяване на факултативния касационен контрол, според дефинитивността на основанието в т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно, както се посочи, по поставените въпроси е формирана задължителна съдебна практика, с която впрочем обжалваният акт е съобразен.

Необосновано е и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност. Изведено от практиката на касационния съд, това основание е налице, когато пряко от мотивите на обжалвания въззивен акт, без извършване на допълнителна проверка, е установимо или приложение на закона в неговия противоположен смисъл, или приложението на несъществуваща или отменена правна норма, или явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. В случая частният касатор не е въвел доводи за обосноваване на някоя от изведените хипотези наочевидна неправилност, а въведените доводи са същите, с които се обосновава незаконосъобразността на обжалваното определение.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

С оглед на този изход на спора на частния касатор не се дължат разноски, съответно направените разноски за особения представител на ответника остават в негова тежест.

Мотивиран от това, съставът на I ТО: