Определение № 99 от 21.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4103/2013 г.

Постъпило е запорно съобщение по чл. 507 ГПК, с което частният съдебен изпълнител с рег.№ 737, с район на действие Добрички окръжен съд, Л. Т. е наложил запор по изп. дело №20137370401024 върху вземането на С. П. Б., Р. М. Б.-В. и Д. М. Б., представляващо внесена по ч.гр.д №4103/2013г. на ВКС парична гаранция за спиране на изпълнението на обжалваното от наследодателя им М. А. Б. въззивно решение №52 от 29.03.2013г. по в.гр.д. №87/2013г. на Варненския апелативен съд, до размера на сумата 32000 лева, представляваща изплатено от [фирма] обезщетение по чл. 200 КТ, която сума М. Б. е бил осъден да заплати дружеството с посоченото въззивно решение, ведно с лихвите върху главницата; до размера на сумата 3600 лева адвокатски хонорар в изпълнителното производство; до размера на сумата 5866.20 лева, представляваща разноски по делото пред всички инстанции; до размера на сумата 400 лева адвокатски хонорар в изпълнителното производство и до размера на сумата 4980.16 лева съдебно-изпълнителни разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира, че с определение №270 от 05.07.2013г. по ч.гр.д. №4103/2013г. е спряно изпълнението на обжалваното от М. А. Б. /починал на 12.06.2013г./ въззивно решение №52 от 29.03.2013г. по в.гр.д. №87/2013г. на Варненския апелативен съд в частта, с която М. Б. е осъден да заплати на [фирма] сумата 32 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано върху тази сума, считано от 26.10.2009г. С определение №51 от 14.01.2014г. по гр.д. №5129/2013г., Върховният касационен съд, ІV г.о. не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение №52 от 29.03.2013г. по в.гр.д. №87/2013г. на Варненския апелативен съд по жалбата на М. А. Б. /починал на 12.06.2013г. и заместен от наследниците си С. Б., Р. Б.-В. и Д. Б./. От изготвената на 20.03.2014г. от главен специалист-счетоводител при ВКС справка е видно, че сумата 32 000 лева, внесена от С. П. Б. по ч.гр.д. №4103/2013г. на ВКС, ІІ г.о. е постъпила по сметката за обезпечения на съда на 03.07.2013г. С оглед на това, че спирането на изпълнението на въззивното решение в осъдителната му част е отменено с постановяване на определението на ВКС по гр.д. №5129/2013г., постановено по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал.1 ГПК/чл. 296, т.3, предл.първо ГПК/, с което не е допуснато касационно обжалване, сумата 32000 лева следва да бъде преведена по посочената в запорното съобщение сметка на частния съдебен изпълнител. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.