Определение № 60428 от 06.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4154/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Я. С. против решение № 260710/27 .0 5.2021 г. постановено по възз. гр. д. № 597/2021г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 261885 от 29. 12.202 0 г., постановено по гр. д. № 8085/2016 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора М. Я. С. против В. Г. П. и Е. В. П. иск за делба на подробно описания в диспозитива на решението на районния съд недвижим имот. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1и т. 3 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следния въпрос: Допустимо ли е да се прави извод за липса на завещателна дееспособност единствено на основание послесмъртна експертиза, изготвена въз основа на медицинска документация, касаеща период, значително предхождащ датата на завещателното разпореждане? Ответниците по касационната жалба В. Г. П. и Е. В. П., чрез адвокат Н. А., с подадения отговор на жалбата, изразяват становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на същото. Претендират присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: В обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ответниците са наследници по закон на В. Д. П., починал на 10.02.2016 г., като В. Г. П. е преживяла съпруга, а Е. В. П. – дъщеря. На 25.11.2002 г. съпрузите В. Д. П. и В. Г. П. са придобили при режим на СИО, собствеността върху спорния имот. Със саморъчно завещание от 04.02.2016 г. В. П. завещал на ищцата М. Я. С. 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот. Съдът е разгледал направеното от ответниците възражение по чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН и го е намерил за основателно. Този извод е основан на събраните по делото доказателства, а именно приетите в първоинстанционното производство съдебнопсихиатрична експертиза и комплексна експертиза, изготвена от вещи лица психиатър и невролог. Съдът е кредитирал двете експертни заключения, посочвайки, че същите в генералния извод за неспособността на лицето да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си към датата на съставяне на завещанието - 04.02.2016 г. са взаимно подкрепящи и допълващи се, професионално обосновани и категорични. Изложени са мотиви, че заключенията не са оборени от останалите доказателства по делото – писмени и гласни, нито е налице разминаване или противоречие в заключенията на вещите лица по двете експертизи. По релевантния въпрос за способността на лицето да действа разумно към конкретния момент, съдът не е кредитирал показанията на свидетеля П. К., приемайки същите като инцидентни, изолирани, плод на субективно възприятие и интерпретация на свидетеля и непочиващи на обективни факти и обстоятелства. Въззивният съд е посочил, че в тази част свидетелските показания са оборени, както от показанията на свидетеля С. Т., така и от писмените доказателства и от експертните заключения Въззивният съд, след като е приел за унищожаемо завещателното разпореждане на В. П., който макар и дееспособен към датата на изготвяне– 04.02.2016 г., не е могъл да действа разумно, да разбира и да ръководи действията си по смисъла на чл. 43, ал. 1, б. "а" ЗН, вр. чл. 13 ЗН, е направил извод, че като такова същото не е породило правни последици и притежаваната от В. П. 1/2 ид. част от процесния недвижим имот след неговата смърт не е преминала към бенефициера по завещание - ищцата, а към неговите наследници по закон – двете ответници. С оглед липсата на съсобственост с ищцата по отношение на процесния недвижим имот, съдът е приел, че искът за делба е неоснователен. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос, поради следното: Решаващият извод на съда за липса на завещателна дееспособност не е основан на експертиза, изготвена само въз основа на медицинска документация, касаеща период, значително предхождащ датата на завещателното разпореждане. При изготвяне на двете заключения е взета предвид цялостната медицинска документация, представена по делото. Част от нея действително касае по- отдалечен период спрямо датата на съставяне на завещанието, а друга част от тази документация е с дати 17.12.2015т. и 29.01.2016г. – т.е. период близък до деня на изготвяне на завещанието – 04.02.2016г., като вещите лица са направили изводите си на база обсъждане всички данни относно способността на завещателя да действа разумно. При формиране на изводите си въззивният съд е взел предвид не само заключенията на вещите лица, а и останалите събрани доказателства, мотивирайки се защо не дава вяра на единия от свидетелите и съответно защо възприема установеното от другия свидетел. По поставения в изложението въпрос не е налице противоречие с решение № 187 от 31.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2019 г., I г. о. В последното е прието, че при предявен иск за унищожаване на завещание на основание чл. 43, ал. 1, б. "а" ЗН, при приети по делото противоречиви заключения на вещи лица за способността на завещателя да действа разумно, съдът следва да кредитира тези от заключенията, които се основат на медицински документи, удостоверяващи здравословното /физическо и психическо/ състояние на завещателя към датата на съставяне на завещанието или в период, близък до тази дата. На още по-голямо основание такива заключения на експертизи, основаващи се на медицинска документация за период от време, значително предхождащ датата на съставяне на завещанието, не следва да се кредитират от съда, ако противоречат на другите събрани по делото доказателства /писмени и гласни/ за здравословното състояние на завещателя и способността му да действа разумно към датата на съставяне на завещанието, които други доказателства съгласно чл. 202 ГПК съдът следва да вземе предвид при решаване на въпроса кое от противоречивите заключения на вещите лица да възприеме и кое не. По настоящето дело не са обсъждани две противоречиви заключения на вещите лица. Съдът изрично е изложил мотиви, че няма разминаване или противоречие в заключенията на вещите лица по приетите експертизи, а те взаимно се допълват, като не е констатирано и противоречие на експертизите с останалите доказателства. Т.е. съдът, в съответствие с дадения отговор на правния въпрос в посоченото решение на ВКС, е извършил анализ на доказателствата, въз основа на които е изградил правните си изводи. Не се констатира противоречие на изводите на съда и с останалите представени от касатора решения. В решение № 113 от 28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1062/2010 г., IV г. о; в отговор на поставения правен въпрос, ВКС е приел, че въззивният съд следва да уважи искане на страна по делото за събиране на доказателства, които са допуснати в първоинстанционното производство, но не са събрани, които въззивният съд намира за относими, допустими и необходими и за които приема за доказано, че са съществували обективни пречки за събирането им в първоинстанционното производство. Разрешението по този правен въпрос не е относимо към настоящия случай, защото въззивният съд не е постановил отказ за събиране на доказателства, които са били допуснати от първоинстанционния съд, но не са били събрани, а е отказано допускане на свидетел, поискан за първи път с въззивната жалба. В решение № 123 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7750/2013 г., I г. о., ГК е даден отговор на поставения правен въпрос за правомощията на въззивната инстанция да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения, изложени във въззивната жалба и да ревизира фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд с оглед очертаните от въззивната жалба предели. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС, тъй като в пределите, очертани от въззивната жалба, е изложил свои мотиви по съществото на спора и е приел, че предявеният иск е неоснователен. По горните съображения не се констатира и противоречие с дадения с решение № 45 от 6.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3343/2016 г., I г. о., ГК отговор на въпроса задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото. Останалите въпроси, по които се е произнесъл ВКС с решение № 45 от 6.04.2017 г. по гр. д. № 3343/2016 г., I г. о., ГК, нямат връзка с настоящия спор. Съдът намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Постановено е от съд в надлежен състав пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмен вид, подписано е и волята на съда е изразена ясно. Решението е постановено по редовна искова молба, по предявения иск за делба и не са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, не е приложена несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, не е и явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на В. Г. П. и Е. В. П. сумата от 650 лв., представляващи направени пред касационната инстанция разноски по делото. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,