Определение № 888 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 762/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на Х. Е. И., чрез нейния баща и законен представител Е. И. И., за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 125 от 14.02.2011 г. по гр.д.№ 1211/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Варненски районен съд от 20.02.2010 г. по гр.д.№ 7521/ 2007 г. и по този начин по предявения от С. И. Г. и К. С. П. иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на ищците договорът за продажба на недвижим имот, сключен между Т. В. Н. като продавач и дъщеря й Х. Е. И., като купувач, чрез нейния баща и законен представител Е. И. И., оформен с нотариален акт № *** т.** рег.№ ****, н.д.№ 462/ 2006 г. на нотариус рег.№ ***. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд е разрешил неправилно материалноправният въпрос допустимо ли е презумпцията за знание по чл.135 ал.2 от ЗЗД да се прилага по отношение на малолетни лица и ако да – дали в този случай за приложението й е необходимо законният представител на малолетния също да е от кръга лица, за които се прилага презумпцията. Според касатора въззивният съд е преценявал знанието за увреждането в лицето на малолетното лице, а не в лицето на законния му представител, като въпроса допустимо ли е това счита от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На това основание моли за допускане на обжалването. Ответните страни С. Г. и К. П. оспорват жалбата и поддържат, че няма основания обжалването да бъде допуснато. Според тях при постановяване на решението е съобразена практиката на ВКС, като цитират решение по гр.д.№ 704/ 1999 г., V г.о. Считат, че презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД се прилага и при сделки с участието на малолетни, в който случай релевантно е знанието на представителя. Задължителният другар на касатора Т. В. Н. не взема становище по жалбата. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос като основание за селектиране на касационната жалба има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези предпоставки в случая не са налице. По единственият повдигнат от касатора материалноправен въпрос е постановено от ВКС решение по чл.291 от ГПК, което уеднаквява практиката по прилагането на чл.135 ал.2 от ГПК. Става въпрос за решение № 535 от 13.09.2010 г. по гр.д.№ 1224/ 2009 г., ІV г.о., в което на въпроса за това, кой трябва да знае за увреждането при сключване на сделка с приобретател малолетно лице, е отговорено, че е релевантно знанието на представителя. Малолетният не може да извършва лично правни действия, такива действия извършва от негово име законният му представител. Но и в този случай страна по договора е малолетният, а не представляващият го, поради което презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД важи. Дали приобретателят по договора е знаел или не е знаел за увреждащия му характер, се преценява в лицето на представителя, но кредиторът, който атакува увреждащата сделка, се ползва от презумпцията без оглед това дали представителят е в релевантна роднинска връзка с отчуждителя. За прилагането на презумпцията е достатъчно тази връзка да е налице между прехвърлителя и приобретателя. В обжалваното въззивно решение е прието, че след като имотът е продаден от майка на дъщеря, то знанието за увреждането по смисъла на чл.135 ал.2 от ЗЗД се предполага, независимо от това, че дъщерята е малолетна. Посочено е, че малолетната не е могла да формира сама правно – валидна воля, че вместо нея воля е изявил баща й Е. И. и че същият не е опровергал законовата презумпция, че е знаел за увреждането. Видно от изложеното, мотивите на въззивния съд са в пълно съответствие с установената по реда на чл.291 от ГПК съдебна практика. Наличието на такава предполага, че поставеният от жалбоподателката въпрос няма значението по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и поради това не са налице основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед изхода от спора, на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разходи за адвокатска защита. По изложените съображения Върховният касационен съд