Определение № 1004 от 06.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 810/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 вр. с чл.280 ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Едноличен търговец „ И. - И. П. „ против определение № 8485 / 15.05.2012 год. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, постановено по ч.гр.д.№ 5895 / 2012 год., с което е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд, 118 състав, постановено на 21.01.2012 год. по гр.д.№ 53 700 / 2011 год., с което е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по реда на чл.410 ГПК, по заявлението на настоящия жалбоподател против длъжник [фирма]. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, считайки че наведените в заявлението обстоятелства обосновават вземане, обективирано по основание и размер, а евентуален спор относно неговата ликвидност и изискуемост би бил предмет на исковото производство по чл.422 от ГПК, само в случай че длъжникът упражни процесуалното си право на възражение по чл.414 ГПК. Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав на второ търговско отделение съобрази следното: В подаденото заявление по чл.410 ал.1 т.1 ГПК, заявителят „ ЕТ „ И. - И. П. „, относно обстоятелства на които се основава искането му, съгласно чл. 410 ал.2 вр. с чл.127 ал.1 т.4 ГПК, в т.9 б.”в” на формуляра сочи договор № 206 / 17.06.2011 год., по който заявителят има качеството на изпълнител, а длъжника – на възложител и на основание който са фактурирани вземания на изпълнителя към възложителя за транспортни услуги, описани в приложение към договора, за месеците юли и август 2011 год., а в т. 12 - вземане от извършена транспортна услуга / трансфери и екскурзии /, по определен от възложителя маршрут, описани в приложението към договора и за които е издадена фактура № 109 / 12.09.2011 година. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че вземането не е достатъчно индивидуализирано, тъй като същото е формирано като сбор от няколко вземания / трансфери и екскурзии / без достатъчна индивидуализация по пера / за какъв трансфер, съответно екскурзия, по какъв маршрут и пр. /. Жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. вр. с ТР № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – относим към правните изводи на въззивния съд и формирал решаващите му изводи за потвърждаване първоинстанционния отказ за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. По въпроса относно редовността на заявлението от външна страна, като абсолютна процесуална предпоставка за уважаването му, съгласно чл.410 ал.2 вр. с чл.127 ал. 1 т.4 от ГПК, и за правомощията на съда в заповедното производство при нередовност на заявлението от външна страна, е налице богата, актуална и непротиворечива съдебна практика - определения по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, съгласно която, с посочените в т.9 и т.12 на формуляра за издаване на заповедта обстоятелства заявителят следва да обоснове еднозначно и непротиворечиво правното основание на вземането си, както и неговата изискуемост, „ като изложи всички фактически обстоятелства от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането си „ / опр. № 2 / 08.01.2009 год. по ч.т.д.№ 311 / 2008 год. на ІІ т.о., опр.№ 117 / 06.03.2009 год. по ч.т.д.№ 53 / 2009 год. на І т.о., опр. № 483 / 30.12.2008 год. по ч.т..д. № 438 / 2008 год. на ІІ т.о., опр.№ 137 / 05.03.2009 год. по ч.т.д.№ 503 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС и др. /. Посочените обстоятелства не предоставят възможност да се установи еднозначно правното основание на претенцията - по договор за превоз, договор за туристическа услуга с характеристиките на договор за поръчка, респ. конкретен предмет на възлагане или дори договор за наем на транспортно средство. Безспорна и непротиворечива е и съдебната практика по въпроса за неприложимостта на чл. 129 ал.2 вр. с ал.3 вр. с чл.101 ГПК в заповедното производство / отстраняване недостатъци на заявлението с указване от съда /, в който смисъл са: опр.№ 600 / 14.10.2009 год. по ч.т.д. № 392 / 2009 год. на ІІ т.о., опр.№ 431 / 09.12.2008 год. по ч.т.д.№ 414 / 2008 год. на ІІ т.о., опр. № 134 / 18.03.2009 год. по ч.т.д.№ 120 / 2009 год. на І т.о., опр.№ 30 / 16.01.2009 год. по ч.т.д.№ 361 / 2008 год. на І т.о., опр. № 49 / 20.01.2011 год. по ч.т.д.№ 705 / 2010 год. на І т.о. на ВКС и др.. С оглед гореизложеното, второ търговско отделение на Върховен касационен съд