Определение № 442 от 20.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1713/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Роза-Етерна“ ООД, с. Ясеново чрез пълномощника му адвокат С. И. против решение № 325 от 5.02.2020 г. /с погрешно посочена дата 5.02.2019 г./, постановено по гр.д. № 1638 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено решение № 364 от 17.01.2019 г. по гр.д. № 11096/2013 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „Роза-Етерна“ ООД, с. Ясеново против Е. Л. У.-С. евентуално съединени иск по чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на 40.390 кг. розово масло, което ответницата е закупила и получила от „Дамасцена“ ООД в периода от 9.09.2011 г. до 4.04.2012 г. и за осъждане на ответницата да го предаде, иск по чл.57, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 342 172 лв., представляваща равностойността на погинало или отчуждено розово масло от 40.390 кг., иск по чл.145 ТЗ за заплащане на сумата от 342 172 лв.,, представляваща обезщетение за вреди от това, че със средства на ищеца ответницата е закупила 40.390 кг. розово масло, което не е било получено от ищеца, иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 342 172 лв.,, представляваща стойност на 40.390 кг. розово масло, с която сума ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, като решенията са постановени при участието на М. И. Г., трето лице-помагач на ответника. Е. Л. У.-С. e подала чрез пълномощниците си адвокат Д. А. и Г. А. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който се оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. Отговор на касационната жалба чрез пълномощника си адвокат А. А. е подала и М. И. Г., в който счита, че са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното: Исковете са основани на твърденията на ищцовото дружество, че в периода от м.септември 2011 г. до месец април 2012 г. ответницата била управител на ищцовото дружество, като в този период получила от „Дамасцена“ ООД общо 40,390 кг розово масло, на стойност 342 172 лева, която сума била платена със средства на дружеството; процесното количество розово масло било получено от ответницата, в качеството й на управител на ищеца и след като било заплатено със средства на дружеството, то същото е станало негов собственик; розовото масло не било предадено в „Роза-Етерна“ ООД и не било заприходено по съответния начин; на проведено на 28.05.2013г. Общо събрание на съдружниците на „Роза-Етерна“ ООД ответницата била освободена от длъжността „управител“ поради открити множество нарушения при осъществяване на функциите ѝ; не била освободена от отговорност от Общото събрание на дружеството за дейността ѝ през 2011 г. и 2012 г. и на 02.08.2013 г. било взето решение срещу нея да бъде заведен иск за ангажиране отговорността ѝ за вредите, причинени на дружеството в качеството ѝ на управител. В отговора на исковата молба Е. У.-С. е оспорила исковете с твърдения, че цялото количество розово масло, получено от нея от „Дамасцена“ ООД през периода 01.08.2011г. до 01.05.2012 г. е изнесено от ищеца за страни от и извън ЕС, като за тези продажби са изготвяни фактури и документи за износ, като в някои случаи стоката е получавана от „Дамасцена“ ООД по поръчка на външния клиент, поради което външнотърговската фактура предхождала предаването на стоката от „Дамасцена“ ООД; полученото от „Дамасцена“ ООД, заедно с протоколите за това, предавала на счетоводителя М. И. Г., която следвало да го заприходи и осчетоводи, след което отново го получавала за изпращане на клиента, винаги под прекия контрол на А. Т. /който била упълномощила с всички управленчески и представителни правомощия и който фактически ръководел дружеството, като подписал включително и финансовите отчети за 2012 г./. Конституираната по делото като трето лице помагач на страната на ответницата М. И. Г. оспорва твърденията на ответницата, като поддържа, че неосчетоводяването и незаприходяването на процесното количество розово масло в регистрите на „Роза-Етерна“ ООД се дължи на това, че ответницата не е предавала документи, които, съгласно Закона за счетоводството, да ѝ дадат право да осчетоводи това количество. По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че през 2011 г. и 2012 г. ответницата е била управител на ищцовото дружество и в това си качество е получила от „Дамасцена“ ООД процесното количество розово масло. Спорно е дали изнесеното с фактури розово масло е процесното, полученото от „Дамасцена“ ООД или е произведено от ищеца. Софийски апелативен съд, обсъждайки експертните заключения /на съдебно-технически, счетоводни и компютърно-техническа експертиза/, гласните доказателства, както и представени от ищеца и от ответника отчети /неподписани и с посочен автор инж.К. А.-технолог, разпитан като свидетел и разминаващи се по съдържание относно произведеното количество розово масло/, е формирал извод, че изготвените от инж.А.-технолог на „Роза-Етерна“ ООД отчети, са тези представени от ответницата и намиращи се по делото от л. 603 до л.607 и според които през 2011г. ищцовото дружество е произвело 14,446 кг розово масло R. Damascena на ишлеме за „Българска роза 16“ ЕООД и 27,425 кг розово масло R. Damascena, което е останало собственост на ищцовото дружество, 2,710 кг розово масло R. Alba или общо 30,135 кг розово масло, произведено от ищеца и собственост на същия от общо произведените 44,581 кг розово масло. С оглед на този извод съдът не е кредитирал представените от ищеца отчети, както и изготвените въз основа на тях заключения на съдебните експертизи относно количеството готова продукция и вложените за това материали (розов цвят и дизелово гориво), според които общото количество розово масло, което ищецът е произвел през 2011 г. е 67,525 кг, като е счел, че не се установи по делото тези отчети да са изготвени от технолога на дружеството и в тях не се съдържат данни за установената по делото изработена продукция на ишлеме. С оглед установените факти – за закупено 4 кг розово масло и 13 кг масло, предмет на особен залог, е формиран извод, че през 2011 г. „Роза-Етерна“ ООД е разполагало с 65,952 кг розово масло. През същата година дружеството е продало 114,145 кг розово масло, от които 111,92 кг са износ, а 2,225 кг са продадени в България. Експертът С., изготвила една от съдебно-счетоводните експертизи, е посочила, че действително продаденото от ищеца количество розово масло е в повече, отколкото е изписано по счетоводни данни и че при съобразяване на количеството произведено масло през 2011г. с отчетите на технолога, представени от ответницата (л. 603-л.607) е налице недостиг от 40 кг розово масло, т.е. продаденото от ищеца е с 40 кг повече от произведеното. При така възприетите факти въззивният съд е приел иска по чл.108 ЗС за неоснователен. Посочил е, че ответницата е закупила за дружеството процесното количество, което не е заприходено в счетоводството му. Количеството, закупено от „Дамасцена“ ООД, ищецът е продал в близки периоди от време преди или след получаването на розовото масло, като този извод не се опровергава от приложените митнически декларации, подписани от ответницата и съдържащи изявлението й, че продаденото в Я. и С. А. розово масло е произведено от ищцовото дружество, тъй като тези декларации представляват частни документи и доказват единствено, че изявленията в тях изхождат от лицето, което е сочено за техен автори и ги е подписало, като те не могат да служат като доказателство относно произхода на продаваната стока. При липса на доказателства откъде ищецът е разполагал с количеството розово масло, което е продал, следва да се приеме, че това е същото розово масло, което е закупено от „Дамасцена“ ООД. С оглед извода, че не е установено ответницата да дължи връщане на ищеца на процесното количество розово масло, както и че именно ищецът се е разпоредил с него във връзка със задължения, поети от дружеството за доставка на розово масло към съконтрахенти, за което дружеството е получило и плащане, за неоснователен е приет и иска по чл.57, ал.2 ЗЗД. Евентуалният иск по чл.145 ТЗ, основан на твърденията, че ответницата не е предала на дружеството, заплатеното от него количество розово масло, поради което на дружеството са причинени вреди-претърпяло е загуби в размер на заплатените суми за 40,390 кг розово масло, е счетен за неоснователен, тъй като на първо място съдът е приел че дружеството е заплатило сумата 176 600 лева и 9 000 евро, като за разликата до пълната продажна цена, посочена в протоколите доказателства за плащане не са представени; на следващо място по делото не е установено по категоричен начин, че е налице липса /чрез извършване инвентаризация на активите или чрез експертиза която обаче следва да бъде цялостна проверка за движението на активите и пасивите на предприятието и то въз основа на счетоводни документи, които са били съставени преди и към момента на причиняването на вредата или откриването й, от които пряко може да бъде установено несъответствие между документалното и фактическото състояние на имуществото на управляваното дружество към релевантния момент от управлението на ответника по иска по чл.145 ТЗ, а в случая осчетоводяването на сумата 349 491,11 лв. като служебен аванс на ответницата е извършено въз основа на две счетоводни справки за м.12.2012 г. и за м.03.2013 г., съставени въз основа на ревизионен доклад, като е установено, че тези суми са получени от счетоводителя на дружеството М. Г., като липсват доказателства в подкрепа на твърдението й, че ги е предала на Е. У.. По отношение евентуалния иск по чл.59 ЗЗД въззивният съд е посочил, че с оглед доводите на ищеца, че закупеното, респ. заплатено розово масло не е достигнало до него, заради противоправно поведение на ответницата, е очевидно, че за ищеца е налице възможност да бъдат защитени твърдените засегнати имуществени права, чрез предявяване на иска по чл.145 ТЗ против ответницата, като негов управител в процесния период. Възможността за ищеца да защити правата си като ангажира договорната отговорност на ответника, изключва отговорността за неоснователно обогатяване, съответно предявеният субсидиарен иск по чл.59 от ЗЗД се явява неоснователен. Допълнително апелативният съд е приел, че искът е неоснователен и по същество, тъй като не е установено имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответницата, в резултат на което последната да се е обогатила за сметка на ищеца. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК „Роза-Етерна“ ООД се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1) за да бъде уважен иск по чл.108 ЗС, евентуално да бъде заплатена стойността на ревандикирана вещ, ако тя не е намерена в патримониума на ответника или иск по чл.145 ТЗ, необходимо ли е ищецът да е заплатил цената на вещта, която ревандикира, респ. чиято стойност представлява вредата за ищеца; 2) до кой момент от производството могат да се навеждат нови възражения и да се сочат нови факти и кога настъпва процесуалната преклузия за това; 3) когато в рамките на производството по иск по чл.108 ЗС ищецът е доказал, че фактическата власт върху вещта е била у ответника, следва ли ответникът да проведе пълно доказване на предаването на вещта, за да бъде искът отхвърлен поради това, че вещта е била предадена на собственика; 4) каква е доказателствената сила на декларация, дадена от една от страните пред държавен орган в изпълнение изискването на закон; 5) каква е доказателствената сила на частен документ, който не е подписан; Първият въпрос е неотносим към мотивите на въззивния съд, който е приел, че ищцовото дружество е закупило, т.е. придобило е собствеността на процесното количество розово масло, като за този си извод не е отдал правно значение на обстоятелството дали покупната цена е била частично или изцяло заплатена. Вторият въпрос е обоснован с тезата, че в отговора на исковата молба ответницата е посочила своите фактически твърдения – че полученото от нея розово масло е използвано за извършването на три доставки по посочени фактури и едва в третото съдебно заседание е навела доводи, че ищцовото дружество не е разполагало с достатъчно розов цвят и гориво, за да произведе маслото, което е продало. Въззивното решение не противоречи на посочената практика на ВКС по втория поставен въпрос. Ищцовото дружество е навело твърдения, че цялото количество розово масло, с което се е разпоредило в процесния период, е било произведено от него в първото съдебно заседание във връзка с твърдението на ответницата в отговора на исковата молба, че закупеното от „Дамасцена“ ООД розово масло е част от общото количество, което е продадено в процесния период. Ответницата е поискала възможност да ангажира допълнително доказателства за този спор и е поставила допълнителна задача на съдебно-счетоводната експертиза. Във връзка с изготвяне заключението на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и указания на съда, след второто съдебно заседание ищецът е представил писмени документи, сред които и отчетите на инж.К. А.-технолог. Част от документите са оспорени след получаването на препис от ответницата. Допълнителната съдебно-счетоводна експертиза по задача на ищеца /за количеството розов цвят, заприходено от „Роза-Етерна“ ООД от собствено производство и като придобито от трети лица през 2011 г. и какво количество розово масло е произведено като производство от този розов цвят/ е изслушана в третото съдебно заседание, оспорена е от ответницата, която е поискала назначаване на разширена експертиза, която да установи и дали от количеството закупени розови листа и при осчетоводените разходи може да се произведе такова количество, каквото ищецът твърди, че е продал от собствено производство. Следователно в случая се касае не до нови възражение или нови фактически твърдения, направени след настъпилата процесуална преклузия, а до изясняване на въведения в преклузивните срокове спор дали продаденото в процесния период от ищеца количество розово масло е произведено от него и с оглед своевременно оспорени, представени от ищцовото дружество документи и експертно заключение. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по третия въпрос. Същият е обоснован с направения от касатора анализ на доказателствата и твърденията каква фактическа обстановка е следвало да приеме съда – че дружеството е разполагало с достатъчно розов цвят, гориво, вода и други суровини, необходими за производството на розовото масло и продажбите съответстват на наличностите. Посочените факти не са приети от въззивния съд, поради което и въпросът е неотносим към мотивите на въззивното решение по иска по чл.108 ЗС. По четвъртия въпрос въззивното решение не противоречи на посочената практика на ВКС, доколкото въззивният съд не е отрекъл материалната доказателствена сила на изходящите от ответницата декларации, че доставеното в Я. и С. А. розово масло е произведено от ищцовото дружество, а обсъждайки това извънсъдебно признание на ответницата заедно с другите доказателства е приел, че сами по себе си те не могат да служат като доказателство за произхода на продаденото розово масло, а други доказателства за това обстоятелство липсват. След като практиката на ВКС е дала тълкуване по въпроса, не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не може да обоснове допускане на касационно обжалване и петия поставен въпрос. И двете страни са се позовали на неподписани декларации с посочен автор инж.К. А.-технолог с различно съдържание. Съдът обаче е формирал изводите си въз основа на свидетелските показания на К. А. и заключението на компютърно-техническата експертиза, а не въз основа на неподписаните документи, поради което въпросът е неотносим към изхода на спора. Касаторът поддържа, че е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК По отношение иска по чл.108 ЗС изложената от касатора теза е основана на поддържаното от него тълкуване какви факти са установени от доказателствата по делото и основаните на тях доводи. Тази теза обаче не може да бъде извлечена от мотивите на въззивното решение, а при преценка основанието по чл.280, ал.2, предл.второ ГПК поддържания от страната порок следва да е видим от съдържанието на съдебния акт и да не е предпоставен от анализ на събраните доказателства и извършените процесуални действия. С оглед изложеното не е налице основание чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по исковете по чл.108 ЗС и чл.57, ал.2 ЗЗД. По отношение произнасянето на съда по иска по чл.145 ТЗ и чл.59 ЗЗД касаторът поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК. Счита, че постановявайки решението си по иска по чл.145 ТЗ, очевидно неправилно съдът е отдал правно значение на обстоятелството дали процесното розово масло е частично или изцяло заплатено на „Дамасцена“ ООД, както и извода, че за установяване на липсата е необходима цялостна проверка за движението на активите и пасивите на предприятието и то въз основа на счетоводни документи, които са били съставени преди и към момента на причиняването на вредата или откриването й, от които пряко може да бъде установено несъответствие между документалното и фактическото състояние на имуществото на управляваното дружество към релевантния момент от управлението на ответника, при положение, че по делото се претендира вреда от непредаване на дружеството на конкретно определено имущество с конкретно определена цена. Макар действително мотивите на въззивния съд да създават вероятност посочените изводи да са очевидно неправилни, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като това не би рефлектирало върху изхода на спора. След като не се констатира основание за допускане на касационно обжалване по иска по чл.108 ЗС и чл.57, ал.2 ЗЗД, то решението по тези искове ще влязат в сила с постановяване на настоящото определение и съответно ще формират сила на присъдено нещо, че ответницата не дължи връщане на ищеца на процесното количество розово масло, нито ако същото не бъде намерено у нея – заплащане на неговата равностойност, а следователно със сила на присъдено нещо ще бъде установено, че същата не е причинила вреда на дружеството в размер на стойността на това розово масло. По същите съображения не следва да се допусне касационно обжалване и на въззивното решение по четвъртия евентуален иск по чл.59 ЗЗД. С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на Е. Л. У.-С. направените повод касационната жалба разноски в размер на 12 307.20 лв. с ДДС, заплатено възнаграждение на адвокат Д. А. чрез адвокатско дружество „Д., А. и съдружници“. П о изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение