Определение № 348 от 28.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на И. М. Л., Н. Г. Л. и М. Г. М. срещу решение от 16.08.2018 г. по в.гр.д.№ 16948 от 2013 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II б въззивен състав, с което е отменено частично решение от 08.11.2004 г. по гр.д.№ 3975 от 2002 г. на Софийския районен съд, 37-ми състав и вместо него е постановено ново решение за уважаване на следните искове:

1. предявеният от В. Ц. В. срещу М. Г. М. иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН за унищожаване на завещателно разпореждане на А. П. Я., направено в полза на М. Г. М. със саморъчно завещание от 23.12.2000 г., по силата на което Я. се е разпоредила за след смъртта си със собствения си апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица], ет.2,

2. предявеният от В. Ц. В. срещу М. Г. М. иск с правно основание чл.108 ЗС само в установителната му част- за признаване за установено спрямо М. М., че В. В. е собственик на следния имот: апартамент № .., находящ се в [населено място], [улица], ет.2 и

3. предявеният от В. Ц. В. срещу И. М. Л. и Н. Г. Л. иск с правно основание чл.108 ЗС в установителната и осъдителната му части- за признаване за установено спрямо И. Л. и Н. Л., че В. В. е собственик на следния имот: апартамент №.., находящ се в [населено място], [улица], ет.2 и за осъждането на Л. да предадат на В. този имот.

Като последица от уважаването на иска по чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН въззивният съд е постановил и отмяна на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ на нотариален акт № ...от 16.10.2001 г. по нот.д.№ ... от 2001 г., по силата на който М. Г. М. е признат за собственик на горепосочения апартамент на основание завещанието от 23.12.2000 г.

В касационната жалба на И. М. Л. и Н. Г. Л. се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила и норми и необосновано- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК тези касатори не сочат основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване, но поставят следните правни въпроси:

1. При спор за валидност на завещание по чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН длъжен ли е съдът и назначението от него вещи лица да дадат отговор какво е било психическото състояние на завещателя към момента на изготвяне на завещанието, а не изобщо и абстрактно ?

2. При наличието на две тройни съдебно-психиатрични експертизи, които дават различни оценки за психичното състояние на завещателя, коя е по-пълна и по-аргументирана: тази, която дава оценка и проследява действията на завещателя през целия му живот или тази, която преценява психичното състояние на завещателя към момента на изготвяне на завещанието ?

В касационната жалба на Н. Г. Л. и М. Г. М. се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно и незаконосъобразно- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касаторите практиката на ВКС /т.8 от ППВС № 5 от 1979 г. от 13.02.1980 г., решение № 344 от 21.09.2012 г. по гр.д.№ 862 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр.д.№ 1321 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр.д.№ 1163 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 194 от 18.06.2013 г. по гр.д.№ 1100 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр.д.№ 1413 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по следните правни въпроси:

1. За да уважи иск за унищожаване на завещателно разпореждане поради липса на завещателна способност, трябва ли съдът да установи, че са били налице основания лицето да бъде поставено под пълно или ограничено запрещение ?

2. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани ?

Освен това, касаторите считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:

1. За да уважи съдът иск за унищожаване на завещателно разпореждане поради липса на завещателна способност, следва ли приетите по делото експертизи да се базират единствено на медицинска документация, датираща от период, близък на съставяне на завещанието и на свидетелски показания, предоставящи пряка информация за състоянието на завещателката към датата на съставяне на завещанието, или могат да се базират на документация, датираща от период повече от 20 години преди съставяне на завещанието ?

2. Кои от посочените по-горе доказателства имат по-голяма тежест и кои психиатрични експертизи следва да бъдат кредитирани от съда- тези, основаващи своето заключение на медицинска документация от преди повече от 20 г. от датата на съставяне на завещанието или тези, базиращи се на документация с дати, близки до датата на самото завещание ?

3. Кои аспекти на душевното заболяване „шизофрения“ имат отношение към възможността едно лице да разбира действията си- емоционалните или интелектуалните такива ? В случай, че по делото има данни за промяна на личността в емоционалната сфера, но не и в интелектуалната такава, не следва ли да се приеме, че лицето е било годно да състави саморъчно завещание ?

4. Начинът, по който е написано саморъчно завещание /ясно, четливо, подредено, правилно и с ясна мотивировка/ би ли могъл да обуслови, респективно подкрепи извод за наличие на способност за разумни действия от страна на завещателя ?

В писмени отговори от 17.12.2018 г. и от 13.11.2018 г. ответникът по жалбите В. Ц. В. оспорва същите. Претендира за направените разноски по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационно обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявения иск по чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН за унищожаване на завещателно разпореждане на А. Я. от 23.12.2000 г., въззивният съд е приел, че А. Я. не е била способна да завещава. До този извод съдът е стигнал след като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения на съдебно-психиатрични експертизи. Предвид различните заключения на различните приети по делото експертизи, въззивният съд е изложил мотиви защо възприема като правилни заключенията на вещите лица д-р Е. С.- Т., д-р А. М.- П. и д-р Ц. Г. и не приема заключението на последната приета по делото експертиза на вещите лица д-р Ц. П., д-р В. С. и д-р В. П..

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на това решение по следния поставен от касаторите и доуточнен от ВКС правен въпрос: Когато решава въпроса за наличие на завещателна способност на завещател, по предявен иск за унищожаване на завещание на основание чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН, кое от приети по делото противоречиви заключения на съдебно-психиатрични експертизи съдът следва да кредитира: това, което основава своето заключение на медицински документи с дати, много преди съставянето на завещанието или това, което се базира на медицински документи с дати, близки до датата на съставяне на завещанието ?

Въпросът е относим към конкретното дело, доколкото в решението си въззивният съд е възприел съдебно-психиатрична експертиза, която е основала заключението си на стара медицинска документация /от преди повече от 10- 20 години от датата на съставяне на процесното завещание от 23.12.2000 г./, а същевременно не е кредитирал експертиза, основала заключението си на медицински документи с дати, близки до датата на съставяне на завещанието.

Въпросът е свързан с тълкуването и правилното приложение на нормата на чл.202 ГПК. Същевременно въпросът е конкретен и по него няма постановена практика на ВКС. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос.

Поради гореизложеното решението на Софийския градски съд по иска с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Тъй като от решението по иска с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН зависи правилното решаване на спора по останалите предявени искове /искове с правно основание чл.108 ЗС/, до касационно обжалване следва да се допусне решението и по тези искове.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение