Определение № 50217 от 07.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1228/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Я. К., чрез пълномощника му адвокат Г. Г., против решение № 338 от 29.11.2021 г., постановено по гр. д. № 691 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Русе, с което е потвърдено решение № 494 от 2.07.2021 г. по гр. д. № 402/2021 г. на Районен съд - Русе за унищожаване по предявения иск от Й. В. К. срещу С. Я. К. на нотариално завещание № 6, том І, рег. № 4446, дело № 12 от 16.12.2015 г. на нотариус № *, поради това, че завещателят В. С. Р. по време на съставянето му не е бил способен да завещава. Й. В. К. е подала чрез пълномощника си адвокат Т. В. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 50189 от 24.11.2022 г. производството по делото е спряно, като на основание чл. 292 ГПК е предложено на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпросите: 1) участието на съдия в предходно дело, по което е взето становище по същите доказателства, представени и по настоящото висящо дело или е налице произнасяне по въпрос, релевантен за изхода на висящото дело, основание ли е за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. и 2) налице ли е порок и какъв на съдебно решение, постановено от съдебен състав при наличие на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. С Тълкувателно решение № 1 от 21.11.2023 г. по т. д. № 1/2023 г., ОСГТК на ВКС предложението е отклонено. С оглед приключване на тълкувателната процедура настоящото производство следва да бъде възобновено. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. второ и т. 3 ГПК. Обосновава, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз по чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека (K. and Others v. the N. [GC], § 192, M. v. F., § 45-50, P. V. v. S., § 23, L. v. R., § 40, W. v. S., § 44, P. Ky v. F., § 30, M. v. M. [GC], § 96), както и че от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото ще бъде тълкуване по приложение на нормата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Сочените основания са относими към отказа съдия Галина Магардичиян, член на въззивния съдебен състав, да се отведе от разглеждане на делото, тъй като е постановила решение по същество по друго дело за унищожаване на договор за дарение на недвижим имот между В. Р. и Я. К. на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е удостоверено, доколкото посочената норма в последната й редакция визира решения на СЕС и КС на РБ, каквито страната не сочи в изложението. Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което касаторът е обосновал с необходимост да се даде тълкуване на нормата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. От една страна по приложението на тази норма е създадена практика на ВКС по чл. 290 ГПК - решение№ 120 от 13.04.2011 г. по гр.д.№ 1333/10 г. на ІІІ г.о., решение № 505 от 16.11.2011 г. по гр.д.№ 1590/10 г. на ІV г.о., решение № 98/30.11.2017 г. по гр.д. № 3899/2016 г., II г.о., решение № 103/16.01.2019 г. по гр.д. № 2875/2017 г., I г.о. Същевременно, за да отклони искането в Тълкувателно решение № 1 от 21.11.2023 г. по т. д. № 1/2023 г., ОСГТК на ВКС е изходено от обективната невъзможност да се даде принципен отговор на въпроса дали участието на съдия в предходно дело, по което е взето становище по доказателства, представени и по двете дела, или е налице произнасяне по въпрос, релевантен за изхода на висящото дело, при всички случаи инезависимо от обстоятелства и особеностите на казуса, е или не е основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Посочената практика на ВКС по чл. 290 ГПК приема, че основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай въз основа данните по делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав. В случая въпросът за приложението на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е поставен във връзка с доводите, че един от членовете на съдебния състав, постановил атакуваното решение, е постановил решение от 25.06.2020 г. по гр. д. № 503/2019 г. на Окръжен съд - Русе по спор по чл. 31 ЗЗД, предявен от В. С. Р. по отношение на договор за дарение на недвижими имоти от 2.11.2016 г., по което дело е формиран извод за невъзможността на В. Р. в пълна степен да осъзнава извършеното през 2016 г. Това обстоятелство обаче само по себе си не е основание по реда на инстанционния контрол да се извърши проверка дали не е било налице основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, доколкото от значение са и предприетите или непредприетите от страните процесуални действия по всяко от делата – доказателствени искания, възражения и оспорвания и т. н. Касаторът твърди, че по двете дела са ангажирани идентични доказателства, но това не съответства на данните по влязлото в сила решение и тези по настоящото дело, доколкото ангажираните от ответника по двата иска свидетели са различни лица и са изнесли в показанията си впечатлението си за различни факти. Същевременно макар и по двете дела да са изготвени експертизи от едни и същи вещи лица, по настоящото дело касаторът, макар да е изразил съмнение в безпристрастността на вещите лица, не е поискал замяната им при условията на чл. 196, ал. 2 ГПК, нито в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК е поискал назначаване на повторна експертиза. От значение е и обстоятелството, че по гр. д. № 503/2019 г. Окръжен съд - Русе е бил първоинстанционен, докато по настоящото дело е второинстанционен и събраните доказателства са преценявани от тричленния въззивен съдебен състав, а не само от съдията, постановил решението по предходното дело. С оглед липсата на основание за допускане на касационно обжалване касаторът следва да възстанови на Й. В. К..направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1440 лв. с включен ДДС, представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Т. В.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение