Определение № 50426 от 08.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1469/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК ЛЕВ ИНС АД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 171/10.02.2022 г. по в. гр. д. № 3395/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 1-ви състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 264859 от 20.07.2021 г., постановено по гр. д. № 16421/2018 г. по описа на Софийския градски съд, I-16 състав, касаторът е осъден на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да заплати на Г. Н. И. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. Н. И., починала в резултат на ПТП, настъпило на 12.03.2015 г., в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от горната дата до окончателното й изплащане. В касационната жалба се излага, че решението страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано. Оплакванията са насочени основно срещу правилността на извода на въззивния съд, че ищцата попада в кръга от лица, легитимирани да претендират застрахователно обезщетение от смъртта на свой близък. По подробни доводи в посочения смисъл се моли въззивното решение в атакуваната му част да бъда отменено и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на предявения иск. В жалбата е инкорпорирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което в пълнота касаторът развива съображенията по чл. 281, т. 3 ГПК. Против касационната жалба в срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ищцата Г. Н. И., чрез процесуален пълномощник, със становище, че оплакванията на касатора са далеч от приложното поле на касационното обжалване по смисъла на чл. 280 ГПК, поради което такова не следва да се допуска. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. Не са налице обаче предпоставките за достъп до касационен контрол, по следните съображения: За да достигне до обжалвания краен резултат, след обсъждане на задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1961, ППВС № 5/1969 г. и Тълкувателно решение на ОСНГТК на ВКС № 1/21.06.2018 г., както и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съставът на въззивния съд е приел, че са доказани изключителните по своя характер отношения и особено близката връзка между ищцата и нейната починала сестра – близнак, както и много интензивните и продължаващи с години страдания на Г. от смъртта на Т., настъпила когато двете са били само на 18 години. Този извод е изграден както въз онова на заключението по назначената СПЕ, така и на свидетелските показания на св. Б. – лекуващ клиничен психолог на ищцата, и тези на нейната майка, които са съответно анализирани. С оглед горното е прието, че ищцата е легитимирана да получи обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди от неочакваната и ранна кончина на нейната сестра. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид, че ищцата все още не може да излезе от фазата на депресията и да приеме смъртта на сестра си, трайно дезадаптирана е, има суицидни мисли и се нуждае от квалифицирана психиатрична и психологична помощ; съобразени са и всички останали обстоятелства от значение за обема на вредите и тяхното обезщетяване, съобразно ППВС № 4/1968 г. и трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК относно приложението на чл. 52 ЗЗД. При тези мотиви на въззивния съд настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на въззивното решение до касационна проверка, а липсата на формулирани правни въпроси, разрешени в хипотезите на чл. 280, ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК, обуславят извод за недоказаност на приложното поле на касационното обжалване и по чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., касационният съд не може да извлича правни въпроси от съдържанието на жалбата или изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а може само да обобщава, уточнява и преформулира въпросите, които са поставени от касатора. С цитирания акт на нормативно тълкуване е направено и ясно разграничение между основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно и основанията по чл. 280 ГПК за достъп до касация, което не е проведено от касатора при настоящото обжалване. Както вече се посочи, в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване са изложени само оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, които освен това не притежават квалифицираната характеристика да са очевидни, поради което искането за селектиране на касационната жалба за разглеждане по същество се преценява като неоснователно. Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение