Определение № 34 от 01.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2552/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 395 от 10.03.2020 г. по в. гр. д. № 2484/2018 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 3168 от 04.07.2018 г. по гр. д. № 7875/2017 г. на Варненския районен съд и е уважен предявеният от Я. П. З. срещу А. И. Г. и Р. И. Г. иск по чл.30, ал.1 ЗН – намалено е дарението по нотариален акт № .../23.07.1998 г., извършено от П. И. Г., починал на 06.04.2017 г., в полза на сина му И. П. Г., починал на 07.02.2015 г., представляващо 1/2 ид. част от апартамент № 9, находящ се в [населено място], [улица], ет.3 и гараж № 5, находящ се в същата сграда, със сумата 16296, 97 лв., необходима за възстановяване на запазената част на Я. П. З. от наследството на П. И. Г., като като е възстановена запазената част на ищцата Я. З. от наследството на П. Г. в размер на 16296, 97/132262 ид. ч. от описания апартамент и гараж. Със същото решение искът по чл.30, ал.1 ЗН, насочен срещу С. К. Г., е отхвърлен.

Предмет на делото е иск по чл.30, ал.1 ЗН, предявен от Я. П. З. срещу С. К. Г., А. И. Г. и Р. И. Г., като наследници на И. П. Г., за намаляване на дарение на 1/2 ид.част от апартамент и гараж, извършено от бащата на ищцата в полза на нейния брат И. П. Г., и за възстановяване на запазената и част от наследството.

Въззивният съд е приел, че собственици на процесните имоти са били съпрузите П. И. Г. и А. И. Г.. С нотариален акт № .... от 23.07.1998 г. съпрузите Г. дарили на сина си И. П. Г. процесния апартамент и гараж, като си запазили вещното право на ползване върху тези имоти, а с нотариален акт № ... от 16.12.2011 г. продали на дъщеря си Я. П. З. и на съпруга ѝ В. З. З. вилно място в [населено място], с.о. „А. мак”, с площ от 600 кв. м. и двуетажна сграда с площ от 35 кв. м., за сумата от 9500 лв. Надареният И. П. Г. починал на 07.02.2015 г. и оставил за свои наследници ответниците С. Г., негова преживяла съпруга, А. Г. и Р. Г. – негови деца. П. И. Г. е починал на 06.04.2017 г. и оставил за свои наследници по закон преживялата съпруга А. Г., дъщеря Я. З. /ищцата/ и внуци А. Г. и Р. Г..

След анализ на свидетелските показания съдът е приел за неоснователно възражението на ответниците, че продажбата на вилното място и сграда в полза на ищцата и нейния съпруг са относително симулативни, като прикриващи дарение. Затова тяхната стойност не е включена в масата по чл.31 ЗН. Прието е, че двете свидетелки излагат личните си възприятия за това как наследодателят П. Г. обяснявал, че е уредил двете си деца, като на сина си И. дал апартамент, а на дъщеря си Я. - вила. И двете свидетелки не знаят други подробности – кога са сключени договорите, между кого и при какви условия. Освен това и двете излагат, че са чули тези изявления на П. Г. в периода от 1999 г. - 2008 г., а от представеното копие на нотариален акт е видно, че договорът за продажба е сключен на 16.12.2011 г. По тази причина свидетелските показания можели да се възприемат единствено като индиция, че П. Г. е имал намерение да дари вилния имот на дъщеря си Я., но не и като обективен факт. Липсват други доказателства, преки или косвени, които да установяват воля на страните по сделката от 16.12.2011 г. да сключат договор за дарение, който да прикрият с договор за продажба. В нотариалния акт е обективирано изявление на продавачите, че са получили продажната цена лично и изцяло от купувачите преди подписване на договора. В тази му част актът представлява разписка за получаване на продажната цена. Нотариалният акт, обективиращ сключения договор, представлява официален удостоверителен документ относно констатациите на нотариуса за направените пред него изявления на страните и се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно постигнатото между страните съгласие за продажба на имота. Ангажираните доказателства по делото не установяват привидността на изразеното от продавачите съгласие.

На следващо място съдът е приел, че тъй като правото за възстановяване на запазената част от наследството се упражнява срещу лице, което не е наследник по закон на наследодателя П. Г., а именно – ответницата С. Г., която е негова снаха, намира приложение чл.30, ал.2 ЗН. И тъй като ищцата не е приела наследството по опис, предявеният срещу тази ответница иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При формиране на масата по чл.31 ЗН съдът е отчел наличието на единична и две тричленни технически експертизи, които дават различни оценки на имотите, включени в тази маса. Решението е основано на повторната тричленна експертиза, тъй като съдът е приел, че експертното мнение е компетентно и не е оспорено от страните.

Прието е, че в наследството на П. Г. е останала 1/5 ид. част от земеделски земи на стойност 2829,40 лв. Наследодателят е оставил за свои законни наследници съпруга и две деца, които получават равна част от наследството, т.е по 1/3 ид. част от чистия актив на наследството или по 943,13 лв. При формиране на масата по чл.31 ЗН съдът е прибавил към сумата 2829,40 лв. и 1/2 от цената процесния апартамент, представляваща дарения имот - 66 131 лв., или общо масата е в размер на 68 960,40 лв. Разполагаемата част на наследодателя, съотватно запазената част на ищцата, е 1/4 или 17240,10 лв. От чистия актив ищцата получава имущество на стойност 943,13 лв., като накърнението на запазената ѝ част от наследството е 16 296,97 лв., с която дарението следва да бъде намалено. И на последно място съдът е приел, че разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗН не намира приложение, тъй като предмет на дарението не са цели имоти, а 1/2 идеална част от тях. Затова намалението следва да се извърши чрез отделяне на съответната идеална част от дарените имоти – 16 296,97/132262 ид.части.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците А. Г. и Р. Г..

Жалбоподателките поддържат, че продажбата, която наследодателят и неговата съпруга са извършили в полза на ищцата и съпруга ѝ, е относително симулативна и прикрива дарение. Ако беше обсъдил всички доказателства в тяхната взаимна връзка, съдът щеше да достигне до същия извод и да отхвърли предявения иск. На следващо място – неправилно съдът основал решението си на оценките, дадени от повторната тричленна експертиза. Именно срещу нея жалбоподателките имали най-много възражения и доказателствени искания, които съдът не уважил. Дадената от тези вещи лица оценка на дарените имоти била завишена с 20 % спрямо реалната. Най-обективно било заключението на първоначалната тройна експертиза, което в общи линии се покривало със заключението на единичната експертиза. Ако се вземат предвид тези заключения намаляването на дарението щяло бъде в по-малък размер от приетото от съда. На следващо място – след като приел, че искът за намаляване на дарението следва да се отхвърли спрямо ответницата С. Г. заради чл.30, ал.2 ЗН, съдът не е имал основание да го уважава изцяло, а е трябвало да го уважи само за 2/3 от запазената част на ищцата – толкова, колкото е отговорността на двете жалбоподателки. И на последно място - след като предмет на дарението били два имота - апартамент и гараж, съдът следвало да възстанови запазената част на ищцата само от гаража, а не и от двата имота. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. За задължението на въззивния съд да постанови решението си след обсъждане на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да се произнесе по всички обосновани оплаквания на въззивника, като извърши собствена оценка на събраните доказателства във връзка с твърденията на страните и изложи собствени мотиви по основателността на предявените претенции;

2. За значението на косвените доказателства, разгледани в тяхната съвкупност; 3. За характера на нотариалния акт в частта му, касаеща продажната цена;

4. Следва ли съдът да изложи мотиви, когато счете някое доказателствено средство за недостоверно; 5. Следва ли да бъде зачетено отхвърлянето на иска срещу някой от наследниците при възстановяване на запазената част на увредения наследник.

Основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК се поддържа във връзка с обсъждането на свидетелските показания по повод възражението за симулация; обстоятелството, че въпреки отхвърлянето на иска за възстановяване на запазената част спрямо една от наследниците на надареното лице, съдът го е уважил изцяло спрямо останалите две наследници; поради неприлагането на чл.34 ЗН, въпреки че са дарени два имота – апартамент и гараж, както и поради това, че прилагайки чл.36 ЗН, съдът не е съобразил, че една от наследниците на общия наследодател П. Г. – неговата съпруга А. Г., не е предявила иск за възстановяване на запазената част от наследството.

Ответницата в производството Я. П. З. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, евентуално – че е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, което не е изключено от касационен контрол с оглед цената на иска.

По първите три въпроса въпроса не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросите са свързани с оплакването в жалбата, че съдът не е изяснил правилно фактите по делото, поради което е достигнал до погрешен извод за неоснователност направеното възражение за относителна симулация на продажбата, извършена с нотариален акт № .... от 16.12.2011 г. от родителите в полза на ищцата Я. З. и нейния съпруг В. З.. В съответствие с посочената от жалбоподателките практика на ВКС въззивният съд е обсъдил подробно всички факти по делото, които са от значение за правния извод по този въпрос и е достигнал до обосновано заключение, че възражението за симулация е недоказано. Направен е анализ на свидетелските показания и обосновано е прието, че дори през периода 1999 г. – 2008 г. наследодателят да е изразявал пред свидетелките намерение да дари вилния имот на дъщеря си, реално изразената от него и съпругата му воля в нотариалния акт от 2011 г. е друга – за продажба. След като сделката е извършена между близки роднини, само от ниската продажна цена не може да се направи извод, че продажбата прикрива дарение. Съдът е свързал свидетелските показания с отразеното в нотариалния акт, че продажната цена е платена. Вярно е, че в тази част нотариалният акт няма обвързваща съда доказателствена сила и че практиката на ВКС е в този смисъл, включително посоченото в изложението към жалбата решение № 266 от 17.12.2014 г. по гр. д. № 6402/2013 г. на ВКС, IV-то г.о. Въззивният съд обаче не е влязъл в противоречие с тази практика. Изложените от него мотиви, свързани с продажната цена, се състоят само в това, че в тази част актът представлява разписка за получената сума. Липсва мотив, какъвто му се вменява от жалбоподателките, че в тази част нотариалният акт представлява официален документ. Напротив, съдът изрично е посочил в коя част нотариалният акт има характер на официален удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща доказателствена сила – в частта относно констатацията на нотариуса за направените пред него изявления на страните за постигнато съгласие за продажбата на имота. В съответствие с практиката на ВКС – решение № 51 от 21.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 528/2009 г., I т. о., въззивният съд е приел, че в тази част изявленията на нотариуса могат да бъдат опровергавани със свидетелски показания, при наличие на твърдения за симулация / именно затова въззивният съд е допуснал свидетелски показания, които първата инстанция е отказала /, но решаващият извод на съда се състои в това, че ангажираните по делото доказателства не установяват привидност на изразеното от продавачите съгласие и че в случая не са налице елементите от фактическия състав на чл.17, ал.1 ЗЗД. Макар според практиката на ВКС разкриването на симулацията да е възможно и чрез косвени доказателства - решение № 403 от 5.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 684/2009 г., III г. о., в случая не е налице такава верига от косвени доказателства, която да прави несъмнено намерението на страните по нотариалния акт № .... от 16.12.2011 г. да прикрият дарение чрез афишираната продажба. Свидетелите по делото разкриват задоволството на наследодателя, че е осигурил имоти и за двете си деца, но не и че двете деца са получили тези имоти чрез дарение. Близките отношения в семейството и еднаквата грижа за двете деца не може да означава еднозначно, че вилният имот е дарен на дъщерята, както преди това на сина е бил дарен апартамент. Продажбата на вилния имот може да намери своето логично обяснение в други обстоятелства – че тя е извършена сравнително късно, когато родителите вече са били по-възрастни и са се нуждаели от някаква финансова подкрепа, макар тя да не се равнява на пазарната и дори на данъчната цена на продадения имот. Обяснима е и съпротивата на ищцата срещу искането на насрещната страна майка ѝ да свидетелства по делото, предвид напредналата ѝ възраст и влошено здравословно състояние.

Не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК във връзка с обсъждането на свидетелските показания по възражението за симулация. При спазване изискванията на процесуалния закон съдът е съпоставил показанията на свидетелите с останалите доказателства по делото, като изводите му са направени при спазване на правилата на формалната логика. Изложеният мотив, че двете свидетелки не знаят подробности за договора, с който родителите са прехвърлили на ищцата вилния имот – кога е сключен, между кого и при какви условия, не сочи на очевидна неправилност, напротив – съдът е отчел обстоятелството, че свидетелите не знаят дали този договор реално е за дарение или продажба. Този извод следва и от обстоятелството, отчетено от въззивния съд, че свидетелите имат впечатления от разговори с наследодателя, които са станали няколко години преди самата сделка.

Въпрос № 4 е свързан с оплакването, че при определяне оценката на масата по чл.31 ЗН, съдът е основал решението си на втората тричленна експертиза, а не на първата едночленна или тричленна. Данните по делото сочат, че в първата инстанция е прието заключение на вещото лице С. Д., който оценява дарения имот на 68 700 лв. / 1/2 от апартамент на стойност 120 000 лв. и гараж на стойност 17 400 лв. /, без обаче да отчита запазеното вещно право на ползване. Приетата от въззивния съд единична експертиза, изпълнена от вещото лице Н. М., дава оценка на дарения имот в размер на 66 480 лв. / 57682 лв. за 1/2 от апартамент и 8798 лв. за 1/2 от гараж /. Според допълнителното заключение на вещото лице при отчитане на запазеното вещно право на ползване дарението е на стойност 52053,83 лв. /45165+6888,83/. Първата тричленна експертиза дава оценка на дарените имоти на 68450 лв. /59250+9200/, а при отчитане на запазеното вещно право на ползване – 53 596,35 лв. /46392+7203,60/. Според втората тройна експертиза оценката на дарения имот е 84 458 лв., а при отчитане на правото на ползване – 66 131 лв. Въззивният съд е основал решението си на това заключение, като е приел само, че то не е оспорено, без обаче да коментира съществената разлика между него и останалите заключения на вещите лица.

При тези данни следва да се приеме, че въпрос № 4 отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като е свързан с начина, по който е процедирал въззивният съд, а е налице и противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с практиката на ВКС, израз на която е посоченото от жалбоподателите решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о., което е по-общо, а така също и решение № 96 от 10.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2756/2018 г., I г. о., което сочи как следва да процедира съдът при противоречие в заключенията на вещите лица относно оценка на процесните имоти.

Въпрос № 5 се свързва с оплакването, че въпреки отхвърлянето на иска по чл.30, ал.1 ЗН спрямо една от трите ответници, останалите две са осъдени да възстановят запазената част на ищцата изцяло, а не само за припадащите им се 2/3 от тази част. Уточнен съобразно предвиденото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът се състои в това следва ли да бъде зачетено отхвърлянето на иска по чл.30, ал.1 ЗН срещу някой от наследниците на надареното лице, когато съдът го уважава по отношение на останалите наследници. По този въпрос не е налице противоречие между въззивното решение и посоченото от жалбоподателките решение № 209 от 29.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1048/2009 г., II г. о., но обжалването следва да се допусне на другото поддържано от тях основание – чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, за проверка на извода на въззивния съд, че следва да възстанови изцяло запазената част на ищцата от наследството на нейния баща, въпреки че отхвърля иска по чл.30, ал.1 ЗН спрямо една от ответниците, наследник на надареното лице.

И на последно място – касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за проверка на извода на въззивния съд, че възстановяването на запазената част следва да се извърши по правилото на чл.36 ЗН, въпреки че предмет на дарението са два имота – апартамент и гараж. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,