Определение № 315 от 05.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1942/2019 г.

Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № 36 от 01.02.2019 г. по ч. гр. д. № 24/2019 г. на Бургаски апелативен съд е потвърдено определение № 1378 от 13.07.2018 г. на Бургаски окръжен съд, с което е върната искова молба вх. № 7998 от 05.06.2018 г. и e прекратено производството по гр.д. № 897/2018 г. Срещу определението на Бургаски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 1441 от 20.02.2019 г., подадена от М. Д. Д. и М. М. Д., двамата от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК, тъй като определението е постановено в противоречие с решенията на СЕС и е очевидно неправилно. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Обстоятелствата по делото са следните: Гражданско дело № 897/2018 г. на Бургаски окръжен съд е образувано въз основа на искова молба подадена от М. Д. Д. и М. М. Д. против Г. А. А., с която е предявен иск, квалифициран по чл. 55 ЗЗД за сумата 50000 лева (частичен иск от общия размер от 37500 евро) и иск от М. Д. срещу Г. А. за сумата 187000 лева (частичен иск от 212500 евро). Делото е образувано в изпълнение на определение № 1112 от 11.06.2018 г. по гр.д. № 1067/2012 г., с което е отказано да се допусне исканото с молба вх. № 7998 от 05.06.2018 г. изменение на предявения иск за собственост и е разпоредено молбата да се образува в самостоятелно производство. С разпореждане № 1920 от 13.06.2018 г., съдът е оставил исковата молба без движение с указания за отстраняване на нередовности – в седмичен срок от съобщението ищците да внесат държавна такса по предявените искове, както следва: М. М. Д. в размер на 2000 лева, а М. Д. Д. 7480 лева. В съобщението до ищците, получени на 02.07.2018 г., са посочени и неблагоприятните последици в случай на неизпълнение на дадените указания. След констатация, че указанията не са изпълнени в определения срок, с определение № 1378 от 13.07.2018 г. на Бургаски окръжен съд, исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по гр.д. № 897/2018 г. прекратено. С определение № 36 от 01.02.2019 г. по ч. гр. д. № 24/2019 г. на Бургаски апелативен съд, предмет на обжалване по настоящото дело, определението на първоинстанционния съд е потвърдено. Въззивният съд е приел, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 128, т. 2 ГПК, поради което и съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК е върната законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице и предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 и ал. 2, пр. ІІІ-то ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Бургаски апелативен съд. Съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК, постановените от въззивен съд определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК. Соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато процесуалноправният въпрос, разрешен в определението е в противоречие с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са се задоволили да посочат, че обжалваният акт на въззивния съд е в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз, без обаче да се сочи кой правен въпрос е разрешен в противоречие с тази практика и с кои актове на СЕС. Изложени са общи оплаквания за наложили се в съдебната система корупционни практики, пристрастия и престъпления, които твърдения не съставляват изложение на касационни основания по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Предвид изложеното и с оглед постановките на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС, въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. ІІІ-то ГПК. Обжалваният съдебен акт е съобразен с константната съдебна практика по приложението на чл. 128, ал.1, т. 2 ГПК и чл. 129, ал.1 и ал. 2 ГПК, съгласно която представянето на доказателства за внесена държавна такса по иска е в кръга на абсолютните процесуални предпоставки за редовност на исковата молба, а когато първоинстанционния съд е сезиран с нередовна искова молба и указанията на съда за отстраняване на нередовностите не са изпълнени в определения срок, исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение