Определение № 50060 от 25.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3118/2022 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Подадена е молба от „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД, чрез адв. И. А., с която се иска допълване на определение № 50138 от 05. 07. 2023 г. по гр. д. № 3118/2022 г. на ВКС, 1 г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК. Твърди се, че при извършването на преценката за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставените от молителя в изложението въпроси № 1, 2, 3 и 4 не са обсъдени решения на ВКС, цитирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Сочи се и ново решение, постановено след подаване на касационната жалба от дружеството и касаещо поставените от дружеството въпроси (решение № 50149 от 17. 02. 2023 г. по гр. д. № 829/2022 г. на ВКС, 1 г.о.). Твърди се и непроизнасяне по искането на дружеството за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради „разминаване постановките по решение № 175 от 18. 12. 2019 г. по гр. д. № 4660/2018 г. на ВКС, 1 г.о. с конкретно установените по делото обстоятелства“. Иска се извършване и на преценка за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, която разпоредба се прилага служебно от съда. Ответниците по молбата А. В. М. и Ю. Н. Ц. изразяват становище за неоснователност на същата. Поддържат, че не са налице основания за уважаване на молбата, както и че със същата се цели преразглеждане на делото и постановяване на нов съдебен акт, което е недопустимо. Настоящият състав на ВКС прие следното: Молбата по чл. 250 ГПК е неоснователна. В мотивите към определението по чл. 288 ГПК са разгледани всички въпроси, по които е искано допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение от касатора „Занекс Пропърти Мениджмънт“ ЕООД, а диспозитивът на определението съдържа произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните от дружеството части. Поради това не би могло да се приеме, че съдът не се е произнесъл по част от исканията на молителя и е налице непълнота на определението по смисъла на чл. 250 ГПК. Пропускът на съдебния състав да обсъди част от посочената от молителя съдебна практика не води до непълнота на определението по чл. 288 ГПК и не може да се отстрани по реда на чл. 250 ГПК. Независимо от горното, за яснота следва да се посочи следното: При извършването на преценката за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение в обжалваните от дружеството части съдът е обсъдил всички решения, посочени от същото във връзка с поставените въпроси. Необсъдената съдебна практика (цитирана и в молбата по чл. 250 ГПК) е включена в частта от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в която са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, идентични с изложените в касационната жалба и представляващи касационни основания за неправилност по чл. 281 ГПК. Със същата се обосновават оплакванията за неправилност на решението, а не противоречиво разрешаване на въпросите по чл. 280 ГПК, формулирани във втората част на изложението. Дори да се приеме, че необсъдените решения на ВКС са цитирани и представени във връзка с поставените от дружеството въпроси по чл. 280 ГПК, то в същите не се обсъждат въпросите, обусловили решаващите изводи на въззивния съд и свързани с тълкуването и прилагането на специалните разпоредби на ЗУЕС и ЗУТ, при отчитане спецификата на правния спор: а/. дали процесният басейн отговаря на изискванията на открит обект по смисъла на пар. 5, т. 68, б.“а“ ЗУТ, представляващ самостоятелен обект на правото на собственост (изграден ли е със строителни книжа, включващи и необходимите спомагателни постройки и съоръжения, свързани с функционирането му, като санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и други) или е съоръжение от допълващото застрояване по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗУТ, непредставляващо самостоятелен обект на правото на собственост; б/. дали басейнът представлява прилежаща площ към сградите в режим на етажна собственост по смисъла на пар. 1, т. 2 ДР ЗУЕС, тъй като съставлява част от територията на поземлен имот с комплексно застрояване, включваща, заедно и поотделно, освен сградата в режим на етажна собственост, и обекти като озеленени площи, площадки за игра, места за паркиране и други; в/. дали суперфициарните собственици имат право да ползват елементите и съоръженията принадлежност към сградите етажна собственост – алеите, зелените площи, басейните неотговарящи на изискванията за самостоятелен обект на правото на собственост и др. Въпросите, обсъждани в посочените в молбата по чл. 250 ГПК решения на ВКС не са от решаващо значение, тъй като отговорите на същите, сами по себе си, не биха могли да повлияят на изхода на спора. Молбата по чл. 250 ГПК съдържа оплакване за неправилност на въззивното решение, поради позоваване от въззивния съд на практика на ВКС, формирана при различна фактическа обстановка и неприложима за настоящия случай (решение № 175 от 18. 12. 2019 г. по гр. д. № 4660/2018 г. на ВКС, 1 г.о.) Разглеждането на това оплакване във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо, тъй като същото касае правилността на решението, а проверка правилността на обжалвания съдебен акт се осъществява само в случай на допускането му до касационен контрол. Поставените от касатора въпроси са във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е обоснована хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по някой от въпросите, поради което съдът не дължи извършването на преценка за наличието или липсата на това основание. Посоченото в молбата по чл. 250 ГПК като „нова практика“ (създадена след подаване на касационната жалба и изложението към нея) решение № 50149 от 17. 02. 2023 г. по гр. д. № 829/2022 г. на ВКС, 1 г.о., не би могло да се съобрази в процедура по чл. 250 ГПК и да доведе до промяна на определението по чл. 288 ГПК. Недопускането до касационен контрол на въззивното решение по жалбата на „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД - в частта, уважаваща предявените срещу дружеството искове, подразбиращо се съдържа и служебно извършена преценката по чл. 280, ал. 2 ГПК – за валидността на съдебния акт, за допустимостта му в обжалваната от дружеството част и за липсата на тежки пороци на същия, водещи до очевидната му неправилност. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение