Определение № 3269 от 30.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1044/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. П. Г. срещу решение № 1237 от 11.10.2022 г. по в.гр.д.№ 2308 от 2022 г. на Пловдивския окръжен съд, VI състав, с което е потвърдено решение № 192 от 22.06.2022 г. по гр.д.№ 2193 от 2021 г. на Асеновградския районен съд за отхвърляне на предявения от Т. П. Г. срещу В. К. Г. и [община] иск с правно основание чл.270 ГПК за прогласяване на нищожността на решение № 194 от 06.06.2016 г. по гр.д.№ 1094 от 2015 г. на Асеновградския районен съд, потвърдено с решение № 1237 от 07.10.2016 г. по в.гр.д.№ 1627 от 2016 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решение. В писмен отговор от 14.02.2023 г. ответницата по жалбата В. К. Г. заявява, че не я оспорва. Ответникът [община] не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за нищожност на решение по иск за собственост върху недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска. За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за нищожност на решение № 194 от 06.06.2016 г. по гр.д.№ 1094 от 2015 г. на Асеновградския районен съд, въззивният съд е приел, че твърдените в исковата молба пороци на производството по гр.д.№ 1094 от 2015 г. на Асеновградския районен съд не съставляват основания за прогласяване на нищожността на постановеното по това дело решение. Посочил е, че нищожно е решение, което е постановено от незаконен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, неподписано или абсолютно неразбираемо дори и по пътя на тълкуването му. В конкретния случай не са били ангажирани никакви доказателства за съществуването на нито едно от горните обстоятелства. Напротив, видно от самото решение, то е изготвено в предвидената от закона форма, подписано е, разбираемо е, постановено е от законен състав, като не е извън предмета на правораздавателната власт на съда. Изложените от ищеца доводи касаели правилността на решението, която обаче била проверена по реда на инстанционния контрол. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице сочените от жалбоподателя основания на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, поради следното: Относно посоченото в уточнителна молба от 10.01.2023 г. основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос, по който произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото по смисъла на тази разпоредба от ГПК- въпрос, който е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и който е свързан с непълна или неясна правна уредба, което налага прилагането на закона или на правото по аналогия или неговото тълкуване от ВКС. Въпреки неколкократното оставяне на касационната му жалба без движение и даването на указания за уточняване на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, на които се основава жалбата, касаторът не е посочил такъв въпрос. В касационната жалба и в подадените уточнителни молби такъв въпрос не е формулиран. А съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на такъв въпрос е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване, като ВКС няма право да допуска касационно обжалване по непосочен от касатора правен въпрос, освен по нищожността или недопустимостта на обжалваното решение. Не е налице и посоченото в касационната жалба основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд по в.гр.д.№ 2308 от 2022 г. не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Не са налице и другите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск с правно основание чл.270 ГПК, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение