Определение № 443 от 10.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 738/2012 г.

Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК. [фирма], представлявано от управителя Б. Г. е подало касационна жалба срещу решение № 6 от 21.02.2012 г. по гр.д. № 271 от 2010 г. на Разградския окръжен съд, въззивен състав с което е оставено в сила решение № 157 от 10.10.2007 г. по гр.д. № 52 от 2005 г. на Районен съд, [населено място] и е отхвърлен предявеният иск по чл.108 от Закона за собствеността. В касационната жалба се привеждат аргументи за незаконосъобразност на решението, изразяващо се в противоречие с материалния закон, необоснованост и нарушаване на съществени процесуални правила. Нарушаването на съществени процесуални правила, касатора намира в нееднаквото и неравнопоставено третиране на страните по повод възраженията им срещу работата на назначеният извън списъците по чл.401, ал.1 ЗСВ за 2011 г. експерт И. С., която не притежава необходимото икономическо образование за изготвяне на поставената й счетоводна задача. На второ място инвокира оплакване за нарушаване на материалния закон относно извода,че имота не е бил включен в активите на [фирма], поради което сключеният приватизационен договор не е породил транслативен ефект по отношение на им. пл. № ..., кв.165 по плана на [населено място] от 1983 г. с площ от 6 035 кв.м. В жалбата се посочват документите, с който през 1968 г. са отредени 10 дка неизползваем терен за нуждите на ДСО”Автотранспорт”. Към касационната жалба е представено изложение, което е наречено “допълнение към касационната жалба “. В него касатора се позовава на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като посочва, че неправилно във въззивното решение е прието, че “ И. – автотранспорт” ООД не доказва легитимацията си на собственик по отношение на процесния имот по силата на законово регламентираното с разпоредбата на чл.17а ЗППДОБ/отм./ правоприемство и извода противоречи на практиката на ВКС. Ако се анализира това основание следва да стигне до заключението, че поставеният въпрос е какви са предпоставките за възникване на придобивното основание на чл.17а ЗППДОБ /отм./ които са възприети в трайната практика на ВКС. Вторият въпрос е в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и то е различното разрешаване, което се дава в решенията на ВКС, включително и тези по чл.290 ГПК относно реалното ползване на предоставеното имущество и заприходяването му в баланса на държавното предприятие. В някои решения е посочено, че тези два юридически факта са част от фактическият състав на чл.17а ЗППДОБ/отм./, а в други решения се приема, че са индиция за предоставяне на имуществото на съответното предприятие. Последно се поставя и въпрос в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно момента, в който следва да се направят възражения относно валидността на фактите, в частност относно качеството на лицето – продавач на имота. В изложението отново се навеждат и основания за неправилност на решението. Ответниците Г. С. К. и Н. И. К. са представили отговор, в който изчерпателно са разглеждали инвокираните в изложението въпроси и намират, че те не са в предметното поле на чл.280, ал.1ГПК. Третото лице помагач Кооперативен съюз “Областен кооперативен съюз” не е депозирал становище. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на [фирма] НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по поставени въпроси. Атакуваното въззивно решение е постановено след като с решение № 250 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 2955 от 2008 г. на Върховния касационен съд, Четвърто отделение е обезсилено предходното въззивно решение и са дадени указания за отстраняване на нередовността на исковата молба. С касираното решение Разградския окръжен съд е отхвърлил предявеният от [фирма] срещу Г. С. К. и Н. И. К. иск за ревандикация на им. пл. № ..., кв.165 по плана на [населено място] от 1983 г. с площ от 6 035 кв.м ведно с изградените върху него постройки защото е намерил, че ищеца не е собственик, ответниците осъществяват фактическата власт върху имота на годно правно основание- покупко продажба от Кооперативен съюз “Областен кооперативен съюз” осъществено с н.а...., т.06, рег. № ..., н.д. № ... от 2004 г. Въззивният съд се е съобразил с указанията дадени при разглеждането на делото в първата касация, касаещи отстраняване нередовността на исковата молба. Уточнено е правното основание на което [фирма] претендира собствеността върху имота и то е отчуждаване на терена по ЗПИНМ за нуждите на ДАП, [населено място]. Впоследствие е извършено преотреждане за ДАП”Смесено автостопанство”, [населено място]. [фирма] е правоприемник на [фирма], който от своя страна е правоприемник на ДФ”И. автотранспорт”, който от своя страна е образуван по Указ № 56 на основа ДАП”Смесено стопанство”. С решението е прието, че не се установява правото на собственост на касатора на заявеното правно основание. Основното оплакване в жалбата, а и в изложението на касатора е срещу работата на вещото лице И. С., неговата компетентност, заинтересованост и непрецизност при изготвяне на поставената задача. Този въпрос обаче касае необосноваността и неправилността на решението, а не представлява въпрос, които да налага касационно обжалване, в каквато насока е законовото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и Тълкувателно решение № 1 от 2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС относно касационното обжалване. При действащото факултативно касационно обжалване разглеждането на въззивното решение се осъществява само с оглед уеднаквяване на практиката на съдилищата, а не за проверка правилността на съдебният акт, каквито оплаквания са наведени в настоящия случай. Разпоредбата на чл.280, ал.1ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, по който се налага уточняване на практиката или на двете касационната жалба въпроси не съдържат материално правни и процесуални проблеми които налагат решението да бъде разгледано от касационната инстанция. Напротив по всички зададени въпроси е създадена трайна и безспорна практика, на тези въпроси и отговорено в първата касация и въззивното решение е съобразено с трайната съдебна практика. Спорно е обсъждането на приобщеният доказателствен материал и направените въз основа на него фактически изводи поради което за тяхното изясняване не е необходимо допускането на касационно обжалване. Съдът не присъжда разноски тъй като такива не са поискани и не са представени счетоводни документи, които да ги установяват. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,