Определение № 11568 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10085/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, чрез юрисконсулт Н. Даганова, против решение № 14526/12.08.2024 г., постановено по адм. дело № 5034/2023 г. по описа на Административен съд – София-град. Върховният административен съд намира, че делото не му е подсъдно, което налага прекратяването му и изпращане на надлежния съд. С обжалваното решение, в производство по глава единадесета от АПК, във вр. с чл. 285 и чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) е разгледана исковата молба на С. Х. М. относно претендираните от него неимуществени вреди по реда на чл. 284 от ЗИНЗС, настъпили по време на престоя му в Затворническо общежитие „Кремиковци“. Съгласно чл. 135, ал. 1 АПК всеки съд сам решава дали заведеното пред него дело му е подсъдно. С разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 5 и т. 6 АПК е определена подсъдността на Върховния административен съд като касационна инстанция. Разпоредбата на чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС е изменена (ДВ/ бр. 100 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.), като е предвидено, че: "Искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд. Постановените от административния съд определения и разпореждания подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд". Съгласно новата разпоредба се изключва касационния контрол от Върховния административен съд върху първоинстанционните съдебни решения и определения, постановени в производство по чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС. Същият ще се осъществява от тричленен съдебен състав на съответния административен съд. Решението, предмет на инстанционна проверка, е постановено по иск с правна квалификация чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл. 285, ал. 1, изр. първо АПК). Законодателната промяна е с процесуален характер и има незабавно действие, като намира приложение спрямо всички висящи съдебни спорове, тъй като в нормативен акт изрично не е предвидено друго. С § 13 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България, с който са изменени чл. 285, ал. 1 и 2 ЗИНЗС, не е предвидена изрична уредба, по която да се довършват започнатите и висящи съдебни производства по жалби срещу решения и определения на административните съдилища, постановени в производство по чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС. Следователно касационните жалби против тези съдебни актове подлежат на разглеждане от административните съдилища по установения с разпоредбата на чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС ред - пред тричленен съдебен състав на същия съд. В този смисъл е Определение № 11610 от 15.09.2020 г., постановено по адм. дело № 8656/2020 г., на 5-членен състав на ВАС. По тези съображения делото пред Върховния административен съд следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд - София-град. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,