Определение № 1859 от 16.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2601/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 33 от 20.01.2023г. постановено по гр.д. № 240/2022г. на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено решение № 260076 от 25.02.2021г. по гр.д. № 921/2019г. на Районен съд-Монтана за отхвърляне на предявените от Кооперация „Първи май“- с. Лехчево срещу Община Байчиновци и срещу „АГРО КГ” ЕООД искове за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание чл.2, ал. 3 ЗОбС /отм./ на УПИ VIII, кв.63 по регулационния план на с. Лехчево с площ 1515 кв. м. и на имот № 000297, находящ се в землището на същото село, с площ от 9,549 дка, както и за осъждане на „АГРО КГ”- ЕООД да предаде владението върху посочените имоти. Касационната жалба е подадена от ищеца Кооперация „Първи май“- с. Лехчево. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпросите: 1/ възможно ли е да бъде осъществено пълно главно доказване на правно значим за делото факт чрез косвени доказателства? Кога се счита за осъществено косвеното доказване; 2/ как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания и как следва да се отчита евентуалната заинтересованост на свидетел по чл. 172 ГПК; 3/ако в отговора на исковата молба не е направено конкретно оспорване на фактическо твърдение в исковата молба, този факт, явяващ се от значение за делото, подлежи ли на доказване; 4/ придобива ли общината право на собственост върху недвижим имот, ако към момента на актуването имотът е имал друг собственик? Действа ли в този случай забраната за придобиване по давност, установена в чл. 86 ЗС и прилага ли се §1 ЗД ЗС/ДВ бр. 46/2006г./. Изтъква се и очевидна неправилност на акта поради явна необоснованост, грубо нарушение на правилата на формалната логика и на основополагащи принципи на съдопроизводството. Ответникът Община Байчиновци в писмения си отговор моли да не бъде допускано касационно обжалване. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът „Агро КТ“ ЕООД също моли да не се допуска касационно обжалване и претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Производството е по предявен от Кооперация „Първи май“-с.Лехчево против Община Бойчиновци установителен иск за собственост и против "Агро КГ" ЕООД ревандикационен иск относно два недвижими имота: УПИ VIII, кв. 63 по регулационния план на с. Лехчево, с площ от 1515 кв.м. и поземлен имот № 000297 в землището на същото село, с площ 9,549 дка, с начин на трайно ползване - производствен терен. Ищецът твърди, че е собственик на сгради, находящи се в спорните недвижими имоти, а именно: метална работилница, построена през 1978 г., трафопост, построен през 1964 г., пресово помещение, построено през 1988 г., метален навес с подкранов път, построен 1990 г., даракчийска работилница, построена през 1969 г., фуражомелка, построена през 1975 г., битовка /фуражна кухня/, построена през 1975 г. Счита, че е собственик па поземлените имоти на основание чл. 2, ал.3 от Закона за общинската собственост /в редакцията на разпоредбата отменена 2004г./, тъй като те представляват прилежащ терен към описаните сгради, които са построени със средства и труд на кооперацията до 13 юли 1991г. С първото въззивно решение по гр.д. № 117/2021г. на Монтански окръжен съд е потвърдено отхвърлянето на исковете. С решение на Върховния касационен съд № 80 от 05.07.2022г. по гр.д. № 4622/2021г. по описа І г.о. делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото, в изпълнение на дадените от касационната инстанция указания, ответниците по исковете са конкретизирали направените оспорвания на приложените с исковата молба от ищеца писмени доказателства с №№ от 1 до 9, като са заявили, че ги оспорват по съдържание. Прието е и заключение по съдебно-техническа експертиза за установяване прилежащия към всяка една от процесните сгради терен, необходим за използването й според действалите към 1996г. /датата на влизане в сила Закона за общинската собственост с действаща към тази дата разпоредба на чл. 2, ал. 3/ правила и норми за устройство на териториите. От фактическа страна е установено, че Кооперация „Първи май“ село Лехчево е регистрирана през 1950г. като Занаятчийска трудово производителна кооперация Комбинат Първи май с. Лехчево; пререгистрирана е 1989г. по фирмено дело № 58/1989г. като ТПК „Първи май“ на ОС-Монтана; на основание § 4 ЗТРРЮЛНЦ кооперацията е пререгистрирана на 24.02.2010г. в Търговския регистър с ЕИК 000300784. Според техническите експертизи в двата имота съществуват описаните в исковата молба сгради. От тях: Битовка /фуражна/ кухня - сграда № 12 по приложената скица и трафопост - сграда № 13 се намират в УПИ VІІІ, кв.63 по плана на с.Лехчево, а останалите сгради са в имот №00297: метална работилница - сграда № 16, пресовно помещение-сграда № 14, метален навес с подкранов път - сграда № 18, даракчийска работилница - сграда № 15 и фуражомелка -сграда № 17. На място между двата имота няма материализирана граница. Вещите лица подробно са описали вида и площта на сградите. Тези сгради не са нанесени в регулационния план и в издаваните скици на поземлените имоти. С нотариален акт от 28.12.2016г. Кооперацията е продала на ответника "Агро КГ“ ЕООД две сгради /само тези сгради са нанесени в скиците/, а именно: сграда с площ от 200 кв.м., разположена в УПИ VІІІ в кв.63 по плана на село Лехчево от 1990г. и сграда с площ от 333 кв.м., разположена в имот № 000297 в землището на село Лехчево с площ от 9549 кв.м. (според свидетелите това са сгради № 11а и 11б на скицата от геодезическото заснемане); в договора е посочено, че поземлените имоти са общинска собственост; конкретното предназначение на двете продадени сгради не е отразено. УПИ VІІІ в кв. 63 е актуван като частна общинска собственост с Акт № 845 от 10.07.2012г. като незастроен, с площ 3650 кв.метра, предназначен за озеленяване, с посочено правно основание чл. 2, ал.1, т.2 ЗОбС (вещите, предоставени на общините със закон). През 2017г. по искане на ответника „Агро КГ“ ЕООД е одобрено изменение на плана за регулация, с което е образуван нов УПИ VІІІ с площ 1515 кв.метра, променено е отреждането в обществено обслужваща дейност, отразена е съществуващата в имота сграда и за новообразувания УПИ е съставен нов Акт № 1142/31.05.2017г. за частна общинска собственост. Имот № 000297 в землището на село Лехчево е образуван от имот № 000265 с площ от 67,795 дка и с начин на трайно ползване: жилищна територия, актуван с Акт за частна общинска собственост № 632/12.10.2009г. на основание чл.2 ал.1, т.2 ЗОбС. След разделяне на имота, новообразуваният имот № 000297 е с начин на трайно ползване „Жилищна територия” с площ от 9,549 дка, за който е съставен Акт за частна общинска собственост № 1135/08.11.2016 година. През 2017 година, по искане на ответника „Агро КГ“ ЕООД е одобрен Проект за ПУП-ПЗ за имота, с който се променя отреждането от „жилищна територията” в „обществено обслужваща дейност“ и се запазва съществуващата сграда. Впоследствие с Акт за частна общинска собственост № 1141/31.05.2017 година е актуван като общинска собственост имот № 000297, с начин на трайно ползване: ,,производствен терен” с площ от 9,549 дка. Заинтересованите лица по смисъла на чл. 131 ЗУТ, между които и ТПК „Първи май“, са уведомени за изработените проекти, но в законоустановения срок възражения не са подадени. С договори от 10.08.2017г. Община Бойчиновци е продала на „Агро КГ“ ЕООД двата процесни поземлени имота с посочване, че са прилежаща площ към сгради, собственост на купувача. За установяване изграждането на сградите и средствата, с които е станало това, са ангажирани от ищеца писмени и гласни доказателства. Видно от приложените акт от 16.12.1964г. за установяване отстранени недостатъци и протокол от 23.11.1964г., че ТПК „Първи май“ като инвеститор по стопански начин е построила обект Даракчийски цех и преустроила административната си сграда в село Лехчево, като към края на 1964г. обектите са завършени и пуснати в експлоатация. За открит през 1964г. даракчийски цех на кооперацията свидетелства и историческа справка на Окръжен държавен архив от 1979г./л. 289/. От служебна бележка № 6 от 31.03.1981г. на ОбНС с. Лехчево е видно, че ТПК „Първи Май“ е във владение на дърводелски цех от 10,920 кв.м. и на теникеджийски цех и дарак на площ 3195 кв.м. в кв.6. по плана на селото. Удостоверение № 934/22.05.1976г., издадено от ИК на Селски общински народен съвет с.Лехчево установява, че към тази дата е проектирана за изграждане метална работилница на ТПК Първи май, финансирането на който обект е открито вероятно през март 1978г. За наличието на проект за изграждане на метална работилница към 1974г. свидетелства и приложената по делото проектосметна документация за обект метален цех за ВиК инсталация, одобрена от ОНС-Михайловград през 1976г., като съставител на ПСД е същата дирекция. От приложената историческа справка /л.296- 297/ от 20.03.1992г., съставена от кооперацията и съхранявана в държавния архив, е видно, че в периода 1970-1988г. кооперацията е била на подчинение на създадена по силата на ПМС № 16/1970г. СД „Местна промишленост и битови услуги“ към ОНС-Михайловград. В периода 1979г.- 1986г. към ТПК „Първи май“ функционират основни цехове: метален, дърводелски и тапицерски в село Лехчево, както и 22 броя ателиета за услуги. Според програмата за развитието на кооперацията за периода 1985-1990г./ л. 293-295/ е предвидено асфалтиране дворовете на металния цех и дърводелския цех в село Лехчево, ремонт на битовата сграда в металния цех, механизиране работите в складовото стопанство на същия, поставяне на топлоизолация на пода и монтиране на допълнителна вентилационна уредба в същия цех. Приетата икономическа експертиза сочи, че кооперацията не разполага със счетоводна документация, като причините за липсата на такава не са установени. Според представените от ищеца доказателства, през 1993г. трима независими експерти са извършили оценка на имуществото на ТПК „Първи май“, числящо се по баланса към 31.05.1993г., като към протокола са приложени подписани от експертите справки за стойност на сгради и земи. В сметка 203 - сгради са включени два трафопоста от по 9кв.м., строени 1976г., метална работилница - панелно строителство от 1978г. с площ 756 кв.м., пресово помещение от 1988г., панелно строителство, подкранов път от 1990г. с площ 432 кв.м., даракчийска работилница от 1969г. - масивно строителство с площ 110 кв.м., фуражна кухня от 1975г., полумасивна с площ 54 кв.м., метален навес от 1973г. от стомана с площ 720 кв.м, както и текстилна работилица - 280 кв.м., дърводелска работилница - 684 кв.м., портиерна-28 кв.м, парокотелно -108 кв.м., битов комбнат-416 кв.м., вулканизаторен цех -122 кв.м. и шивашки цех-495 кв.м. В сметка 201 - земи са посочени метален цех с площ 3195 кв.м, дърводелски цех с площ 10920 кв.метра, гатер с площ 162 кв.м и администрация с площ 61 кв.метра. Тази оценка няма данни да е одобрена от възложителя ТПК Първи май. Според съда, оценката създава вероятност, че посочените земи и сгради са водени по сметките на кооперацията, но тъй като е оспорена по съдържание от ответниците и не е подкрепена от други изходящи от кооперацията счетоводни документи, тя не може да установи, че към релевантния за спора момент 13.07.1991г. процесните сгради са били заведени по съответните счетоводни сметки. Освен това, дори да са били включени като ДМА, то това не означава, че са строени от кооперацията със собствени средства и труд. Приложената във вид на заверено фотокопие сборна ведомост, коректив на дълготрайни материални активи съгласно ДВ бр. 112 от 29.11.1997г., е оспорена от ответниците и ищецът не я представил оригинал, поради което съдът я е изключил от доказателствата по делото. Съдът е приел, че писмените доказателства установяват, че Кооперация „Първи май“ по стопански начин е построила единствено сграда даракчийки цех, пусната в експлоатация обаче 1964г., а не през 1969г., както твърди ищеца. Поради това различие в годините съдът е счел, че писмените доказателства не касаят процесната сграда даракчийски цех. Също така, липсват доказателства, установяващи местоположението на производствените сгради на кооперацията към годините на построяването им в периода 1964-1990г. по действащия в този период регулационен план на село Лехчево от 1964г. Кооперацията е призната за собственик по давностно владение на едноетажна масивна производствена сграда - дърводелска работилница с площ 684 кв.м и на масивна сграда с метален навес от 720 кв.м. и портиерна, намиращи се УПИ 1 и УПИ 2, кв. 69 по плана на село Лехчево, видно от нотариален акт от 2002г., като и двата УПИ са общинска собственост. Кооперацията е продала на „Агро КГ“ЕООД през 2016г. две свои сгради с площ от по 200 кв.м. и 330 кв.м. в процесните имоти, като не е установен вида на тези сгради и конкретното им предназначение. Липсват доказателства в кои имоти са се намирали дворовете на кооперацията, в които е имало сгради, за да се установи различни ли са процесните сгради от тези, за които кооперацията разполага с документи за право на собственост. Не се установява процесните сгради да са декларирани от кооперацията по ЗМДТ преди 2017г. С декларация №392/29.11.2017г. кооперацията е декларирала метална работилница, пресово помещение, подкранов пътнавес, даракчийска работилница и фуражомелка, намиращи се в парцел I, кв. 63 по плана на село Лехчево от 1964г., идентичен с парцел VIII, кв.63 по действащия от 1990г. регулационен план. Като документ за собственост в декларацията е посочено удостоверение от 2001г. на РДНСК Монтана. Това удостоверение, на л. 380 от делото, сочи обектите, собственост на ТПК „Първи май“, за които не е необходимо издаване на разрешение за ползване, а именно: Комбинат за битови услуги, пуснат в експлоатация 1964г., дърводелски цех в експлоатация от 1972г., даракчийски цех и преустройство на административна сграда в експлоатация от 1964г. и дърводелска работилница, вулканизатор и гатер, пуснати в експлоатация 1955г. Събрани са свидетелски показания от свидетелите И. Г. и Т. Л.. Св. Г. е член-кооператор в ТПК Първи май от 1962 г. и до настоящия момент, като е работил в тенекиджийския, след това метален отдел; от постъпването му през 1962г. е започнало строителството първо на тенекеджийския отдел и дарак, като през 1976г. е започнало и строителството на металния цех, завършен 1978г. Направен е и метален навес, в който през 1990г. е поставен електротелфер. Построени са и трафопост, пресово помещение, помещение за производство на фураж. Сградите са строени от член-кооператорите и със средства на кооперацията в периода 1962-1990г., като са тях са плащани данъци и счетоводно всичко е било отразено, като председателят е давал отчет два пъти в годината и за всичко е имало документи. В тази насока са и показанията на св. Л., член-кооператор от 1969г. досега, с прекъсване в периода 1980-1985г. Същият установява, че сградите се намират в двора на кооперацията, в края на селото, в съседство с пазара. Дворът е ограден. Строени са до 1990г.: работилница, пресово помещение, подкранов път, сграда за хранене и почивка - битовка. През 1969г. е построена даракчийница, свързана с подкранов път. Металният цех е строен в периода 1977-1978. Изградили са трафопост, помещение за фуражомелка. Всички сгради са се водили в счетоводството, плащани са данъци и такси, като два пъти в годината председателят е давал отчет за разходваните пари. И двамата установяват, че на „Агро КГ“ е продадена най-старата сграда в двора, без да сочат вида и предназначението й, като към настоящия момент не са допускани до сградите. Съдът е приел, че и двамата свидетели като член-кооператори са заинтересовани от изхода на спора, поради което следва да цени показанията им критично. При съпоставката им с останалите събрани по делото писмени доказателства съдът е приел, че сградите са построени до 13.07.1991г., но в частта, че строителството е извършено със средства на кооперацията и с личния труд на член-кооператорите за всяка от процесните сгради, не е кредитирал показанията, поради липса на други събрани по делото доказателства в подкрепа на тези твърдения. Изтъкнал е, че според двамата свидетели сградите са се водили в счетоводството и всичко било документирано, включително и плащаните за тях данъци и такси, а по делото не са представени каквито и да било финансови и други документи, съставени и водени от ищеца в тази насока. При тези фактически обстоятелства съдът е посочил, че за приложение разпоредбата на чл. 2, ал.3 ЗОбС /Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г. отм. ДВ, бр. 101/2004 г./, от която ищецът извлича правото си на собственост, е необходимо установяване, че сградите са построени със средства и труд на кооперацията, респ. на член-кооператорите до 13.07.1991г. и че двата поземлени имота представляват прилежащ терен на сградите. Приел е, че процесните сгради съществуват към настоящия момент, разположени са върху процесните два недвижими имота, както и че са построени до 13.07.1991г., но е счел за недоказано, че това строителство е със средства и труд на член-кооператорите. Анализът на събраните доказателства сочи на вероятност в тази насока, т.е. на предположение, но не може да се направи категоричен извод, че строителството на всяка една от сградите е финансирано със собствени средства на кооперация „Първи май“ и използван личен труд на член-кооператорите. С оглед на това съдът е отхвърлил иска. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о. намира, че такива са налице. Предвид решаващите мотиви на съда, че не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че сградите са построени със средства на кооперацията, както и отказът на съда да кредитира показанията на двамата свидетели на ищеца за това, че сградите са построени със средства на кооперацията, то определящо за изхода на спора значение имат първите два процесуални въпроса: 1/ за възможността да бъде извършено пълно главно доказване на правно значим за делото факт чрез косвени доказателства и 2/ за преценката на свидетелските показания с отчитане евентуалната заинтересованост на свидетелите по чл. 172 ГПК. По тези въпроси следва да се прецени дали въззивният съд се е отклонил от практиката по Решение № 63 от 20.07.2018г. по гр.д. № 1781/2017г. на І г.о. (по първия въпрос) и по Решение № 79 от 12.07.2017г. по гр.д. № 3244/2016г. на ІV г.о. и Решение № 60173 от 15.12.2021г. по гр.д. № 1431/2021г. на І г.о. (по втория въпрос). Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.