Определение № 870 от 27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3144/2014 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],представляван от собственика П., чрез процесуалния представител адвокат К.-Д. против въззивно решение № 573 от 30.12.2013г. по в.гр.д. № 557 по описа за 2013г. на Софийски окръжен съд,с което е отменено решение № 86 от 5.04.2013г. по гр.д. № 1192/2012г. на Районен съд Ботевград и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлени предявените искове за разваляне на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД на сключения между от [фирма] и [община] договор за учредяване на безсрочно право на строеж от 4.09.2007г. върху общински имот, частна общинска собственост, находящ се в [населено място], представляващ терен № 42 в УПИ ХІІ, кв.20 по плана на [населено място] за изграждане на търговски обект за производство и продажба на тестени изделия със застроена площ от 105 кв.м. и Р. 205.11 кв.м., както и за осъждане на [община] да заплати на ЕТ”Х.-77-Х. П.”сумата от 22 000лв.- заплатена цена по договора за учредяване на правото, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2012г., като е потвърдено решението в останалата му част и са присъдени разноски. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: По делото не е имало спор, че със заповед № 17 от 23.01.2007г.на кмета на [община] е одобрен проект за изменение на подробния устройствен план, по силата на което е обособено строително петно за търговски обект върху процесния терен № 42 в УПИ ХІІ, кв.20. Върху същото с договор от 4.09.2007г. [община] е учредила в полза на [фирма] безсрочно право на строеж за изграждане на търговски обект за производство и продажба на тестени изделия. Така учреденото право [фирма] е прехвърлило за сумата от 9 000лв. на [фирма] с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№ 94 т.ІІ рег.№ 3137 д.№ 271/2011г. Не се спори и че ЕТ” Х. -77-Х. П.”е заплатил дължимите по договора от 4.09.2007г. цена, данък, режийни разноски и такса за изготвяне на оценка и че в срок е представил необходимите за съгласуване и изграждане на обекта документи, като с Протокол № 1 от 11.03.2008г. О. е взел решение /№15/ за приемане на инвестиционен проект. На 18.03.2010г. главният архитект е издал разрешение за строеж. По повод подадено на 5.04.2012г.от ищеца заявление с № 69.00-480 за издаване на изходни данни за линия и ниво за започване на изграждане на предвидения търговски обект, с писмо от 19.04.2012г.бил уведомен от [община], че по действащия регулационен план, одобрен с решение № 170/08г.,част от терен № 42 попада в трасе за улица, което правело невъзможно застрояването му. Видно от заключението на приетата по делото експертиза – „с решение № 170 от 19.12.2008г./една година след сключване на договора от 4.09.07г./Общински съвет П. е одобрил Подробен устройствен план /ПУП/- План за регулация /ПР/ на [населено място],в който с измененията спрямо предишния план от 2007г.се засяга и процесния терен № 42, като оста на новопроектираната улица/на мястото на задънената улица по предишния план/ преминава недопустимо близо до терен № 42”, „което води до невъзможност за изпълнение на строителството, предвидено по одобрените строителни книжа”. При тези факти и без във въззивната жалба да е изложен подобен довод, въззивния съд е приел, че предявения иск за разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на [община] е неоснователен поради липса на материално правна легитимация на ищеца Т” Х. -77-Х. П.”, който е последващ приобритател на правото на строеж, нямащ качеството на страна по сключения договор от 4.09.2007г.,чието разваляне претендира. Относно сключения между ЕТ” Х. -77-Х. П. [фирма] договор за покупко-продажба на правото на строеж, въззивният съд е приел, че купувачът по него придобивал само правата, свързани с упражняването и реализирането на правото на строеж, но не и тези, които произтичат от облигационните отношения между праводателя и неговия съконтрахент. Доколкото иска с правно основание чл.55 ал.1 изр.1 от ЗЗД е обусловен от иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД, той също е приет за неоснователен от съда. Отхвърлен е и насрещня иск на [община] като предявен срещу ненадлежна страна. Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по следните поставени въпроси: 1.Активно легитимиран ли е частния правоприемник на правото на строеж да предявява иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД?, който касаторът счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановено по реда на чл.290 от ГПК решения № 57 от 4.03.2011г.по гр.д.№ 17/09г.на І г.о., № 539 от 10.06.10г.по гр.д.№ 1077/09г. на І г.о. и № 171 от 8.07.10г.по гр.д.№ 5400/08г.на ІV г.о., 2. Може ли при проверка на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд служебно да приложи императивна материално – правна норма, без да посочи коя е тя, разглеждайки довод, който не е въведен в подадената жалба?, който въпрос касаторът счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.1 от ТР № 1 от 9.12.2013г.по т.д. №1/13г.на ОСГТК на ВКС. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване и по двата поставени въпроса, доколкото са свързани с решаващите мотиви на съда и са разрешени от въззивния съд в противоречие с горецитираната задължителна практика на ВКС. Относно поставения от касатора въпрос,касаещ т.1 от ТР № 1 от 9.12.2013г.по т.д. №1/13г.на ОСГТК на ВКС следва да се посочи, че при преценката за правилността на постановения акт, служебният контрол по принцип е отречен с оглед разпоредбата на чл.269 изр.2 от ГПК. Изключение от това правило е налице само когато трябва да си осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес и в хипотези, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производствата по поставяне под запрещение, по мерките за упражняване на родителските права,издръжка, личните отношения с ненавършилите пълнолетие деца/. Тези случаи са ограничени, касае се за изключение от правилото, поради което във всички случаи, когато съдът служебно прилага императивна норма, следва да изложи мотиви – тези негови действия от какво са обусловени. В конкретния случай това не е направено от въззивния съд. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение