Определение № 13 от 21.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 16/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Пред Районен съд Добрич е подадена искова молба от П. А. П., уточнена с последваща молба, вх. рег. № 13368/08.07.2024 г. като се иска произнасяне по неистинността на разрешение за строеж № 133/06.10.2023 г. на Община Добрич (издадено по искане на С. М.) и Протокол за трасиране от 04.10.2023 г., изготвен от „Никгео“ ЕООД. Въведени са твърдения за осъществен от страна на М. незаконен строеж. Наведени са и твърдения за изменение на регулационния план без П. да е бил уведомен за това. С определение № 1866 от 10.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1267/2024г. Районен съд Добрич прекратява производството по делото, образувано по искова молба на П. А. П. от [населено място], уточнена с молба от 08.07.2024 г. като намира, че не е компетентен да разгледа така подадената искова молба и изпраща делото на Административен съд Добрич по подсъдност. С определение № 474 от 25.03.2025 г., постановено по адм. д. № 90/2025 г. Административен съд Добрич приема, че не е компетентен да разгледа спора като излага, че формулираният иск не попада в нито една от хипотезите на чл. 128, ал.1 и ал.2 АПК, посочващи делата подведомствени на административните съдилища, както и в обхвата на чл. 128, ал.1, т.6 АПК – обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и повдига спор за подсъдност с Районен съд Добрич като изпраща делото на състав по чл. 135, ал.5 АПК за определяне на подсъдността, а именно сезиран е смесен петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд за определяне на компетентен съд, който да разгледа спора. Настоящият смесен петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд приема за установено следното: П. А. П. от [населено място], община Добрич подава пред Районен съд Добрич искова молба с посочено правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, за установяване истинността на трасиращ протокол за УПИ ХІІ-91, кв.12 по регулационния план на [населено място], община Добрич, изготвен от фирма „Никгео“ ЕООД на 04.10.2023 г., както и на разрешение за строеж № 133/06.10.2023 г. на община Добрич. Съгласно дадени от съда указания с молба от 08.07.2024 г. прави уточнение като излага оскъдни съображения за неправилност на разрешение за строеж № 133/06.10.2023 г. на община Добрич. Настоящият смесен състав намира, че компетентен да се произнесе по „искова молба“ на П. А. П. е Административен съд Добрич по следните съображения: Съдът преценява вида на спора (граждански или административен), с който е сезиран, имайки предвид съдържанието на искането. Неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. В исковата молба и в допълнението към същата, не се съдържат твърдения, че протоколът и разрешението за строеж са изготвени от други лица, а не от тези които са ги подписали. В случая от съдържанието на така наречената искова молба, подадена от П. А. П. става ясно, че се оспорва законосъобразността на разрешение за строеж № 133/06.10.2023 г. на община Добрич и на описания трасиращ протокол. Допустимостта на жалбата, включително и дали протоколът подлежи на обжалване, е въпрос който следва да реши компетентния съд. С оглед оспорването на разрешение за строеж, в случая е приложима нормата на чл.215, ал.1, изр. 1 ЗУТ, съгласно която индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. С оглед на горното настоящият смесен петчленен състав на Върховният касационен съд и Върховен административен съд на Република България