Определение № 102 от 23.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 182/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на „Бербечелов“ ЕООД /н/ против решение № 750/03.12.2021г. по т. д. № 464/2021г. на Апелативен съд -София, с което е потвърдено решение № 260056/22.04.2021г. по т.д. № 61/2020 г. на Окръжен съд-Враца за отхвърляне на молбата на „Бербечелов“ ЕООД /н/ за възобновяване на производството по несъстоятелност и на основание чл.735, ал.1, т.1 ТЗ същото да бъде прекратено, без да бъде постановено заличаване на търговеца „Бербечелов“ ЕООД в хипотезата на чл.735, ал.З ТЗ. В жалбата се твърди, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът не е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл.632, ал.2, изр.2-ро ТЗ, възобновяване се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на разноски по чл.6296 ТЗ. Сочи, че направеното искане е по аргумент от двете хипотези, тъй като „Бербечелов“ ЕООД няма кредитори и няма задължения. Вземанията на кредиторите са погасени, като кредиторът П. М. Бербечелова се е отказала от предявените в производството по ликвидация вземания в размер на 23 770 лв. /опростила ги е/, като отказът й е извършен с нотариална заверка на подписа. Кредиторът „Бербечелов и сие“ ЕООД е извършил прихващане на дължими суми от „Бербечелов“ ЕООД /в ликвидация/ на „Бербечелов и сие“ ЕООД в размер на 1 891,62 лв. и своевременно е уведомил за това ликвидатора, като уведомлението е приложено като доказателство по т.д. № 136/2021 год. на ОС - Враца. Същевременно с платежно нареждане от 02.04.2021 год. е платена държавната такса по т.д. № 61/2020 год. на ОС-Враца в размер на 250 лева. Също така се твърди, че дружеството няма публични задължения, което е видно от удостоверение изх. № 060202100084022 от 23.04.2021г., издадено от НАП, ТД Велико Търново, офис Враца. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С влязло в сила на 02.03.2021г. решение № 73/16.02.2021г. по т. д. № 2572/2020г. на Апелативен съд-София, по реда на чл.632, ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на длъжника „Бербечелов" ЕООД /в ликвидация/; определена е начална дата на неплаттежоспособността - 19.06.2000г.; открито е производство по несъстоятелност; дружеството е обявено в несъстоятелност; постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството; постановено е прекратяване дейността на предприятието на "Бербечелов"ЕООД /в ликвидация/ и производството по несъстоятелност е спряно, като не е назначен временен синдик. По депозирана пред Окръжен съд-Враца молба от "Бербечелов" ЕООД е образувано производство по реда на чл.632, ал.2 ТЗ. В молбата дружеството е направило и искане за прекратяване на производството, на основание чл.735, ал.1, т.1 ТЗ, но без заличаване на търговеца, тъй като се поддържа, че е налице хипотезата на чл.735, ал.З ТЗ. За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, апелативният състав също е достигнал до извода за неоснователност на молбата за възобновяване, като в диспозитива на атакуваното решение е разпоредил, след влизането му в сила, делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по искането за прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл.735, ал.1, т.1 ТЗ, направено във въззивна жалба вх. № 263490/28.04.2021год., което е приел за молба по чл.250 ГПК. Въззивният съд, след като е възприел установената от окръжния съд фактическа обстановка, е заключил, че молителят не твърди и не доказва да притежава налично, достатъчно по смисъла на закона имущество, нито да е предплатил суми за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Съдът, след като е кредитирал представеното пред въззивната инстанция доказателство за липса на публични задължения на дружеството-молител, а именно удостоверение изх. № 060202100084022 от 23.04.2021г., издадено от НАП, ТД Велико Търново, офис Враца, и изготвената в производството по чл.625 ТЗ съдебно-икономическа експертиза, е приел за установена наличност по каса и по банкови сметки на молителя в общ размер на 17 063,36 лева към 09.07.2020г., респ. 01.07.2020г., но е намерил за недоказана такава наличност към момента на настоящото производството. Отчел е, че не се твърди и не се установява молителят да притежава налично имущество, което да може бързо да се реализира и съответно да се превърне в парични средства, които да послужат за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Също така е взел предвид, че не се твърди и не се доказва молителят да е внесъл определената с разпореждане № 722/15.12.2020г. на Апелативен съд-София сума в размер на 6000 лева за предплащане на разноските в несъстоятелността. Въззивният състав е посочил, че искането на молителя не е мотивирано с внасяне на определените от съда суми за предплащане на разноските в несъстоятелността, а с изплащане на всички задължения към кредиторите, което е приел за непредвидено в нормата на чл.632, ал.2 ТЗ основание за възобновяване на производството по несъстоятелност, поради което и не е обсъдил и представените от жалбоподателя доказателства за установяване на тези твърдения. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следният правен въпрос, за който се поддържа, че е значим за изхода на делото, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда: „Ако длъжникът е доказал със съответни документи липсата на задължения (публични и частни) и не е предплатил разноски за развитие на производството по несъстоятелност, защото няма какво да се прави в производството по несъстоятелност, следва ли да се допусне възобновяване на производството по несъстоятелност по аргумент от разпоредбата на чл.632, ал.2 ТЗ?“ Касаторът се позовава на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Поставеният от касатора въпрос покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил изхода на спора, предвид приетото от въззивния съд, че липсата на задължения на търговеца в несъстоятелност не е сред основанията, предвидени в чл.632, ал.2 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност. Въпреки това, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като не е осъществен соченият от жалбоподателя допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Относно предпоставките за възобновяване на спряното на основание чл.632, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност е формирана по реда на чл.290 ГПК многобройна и безпротиворечива практика на ВКС, в съответствие с която е постановен обжалваният акт. В нея е прието, че основанията за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност са две: наличие на достатъчно имущество, което да покрие разноските, или предплащането им по реда на чл.629б ТЗ. Липсва промяна на законодателството или на обществените условия, които да налагат даване на друго тълкуване на разпоредбите на чл.632 ТЗ, поради което не е налице наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол. Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд