Определение № 258 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1177/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. С. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Ж. Д., срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 303 от 06.07.2012г. по в.гр.д. № 671/2012г., с което е потвърдено решението на Горнооряховския районен съд, ІІІ с-в, № 151 от 19.03.2012г. по гр.д. № 1990/2011г., с което е отхвърлен предявеният от В. В. С. срещу Р. М. А. от [населено място] в качеството й на [фирма] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Ответницата по касация Р. М. А. от [населено място], осъществяваща търговска дейност като [фирма], не е изразила становище. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното: В. съд е отхвърлил предявения от В. В. С. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението по съображения, че независимо от отмяната на уволнението като незаконно обезщетение не се дължи, тъй като ищцата е работила през исковия период макар и на четиричасов работен ден. През този период тя е била надлежно осигурявана и осигурителните вноски са плащани от работодателя. Неоснователни са възраженията, че следва да се присъди обезщетение за разликата до пълния работен ден. Разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ предоставя право на обезщетение само по отношение на лице, което е останало без работа, т.е. без да реализира трудови доходи. К. В. В. С. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК поради противоречива практика на съдилищата и неточно прилагане на закона по материалноправния въпрос има ли право на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ работник, който след уволнението е работил на половин работен ден, за периода за другата половина работен ден, през който не е работил. ВКС намира, че поставеният от касатора материалноправен въпрос е от значение за решаването на делото с оглед мотивите на съда за отхвърляне на иска. Противоречива съдебна практика не е представена, но поставеният въпрос по прилагането на разпоредбите на чл. 344, ал. 1, т. 3 и чл. 225, ал. 1 и 2 КТ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос има ли право на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ работник или служител, който в периода след незаконно уволнение е работил на половин работен ден. Водим от горното съдът