Определение № 73 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3329/2020 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Столичната община срещу решение № 11584/20.07.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 77/2020 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено в обжалваната част първоинстанционното решение № 6864/10.10.2019 г. по гр. дело № 1233/2019 г. на Софийския градски съд, общината-жалбоподател е осъдена да заплати на ищцата М. С. Л., на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане, настъпило на 17.12.2018 г. в [населено място], в резултат на падане, предизвикано от необезопасена неравност на тротоар, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2018 г. до изплащането ѝ; в тежест на общината-жалбоподател са възложени и разноски по делото. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответницата по касационната жалба – ищцата М. Л. в отговора си излага доводи, че няма основание за допускане на касационното обжалване, тъй като от страна на жалбоподателя не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, както и съображения за неоснователност на жалбата. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационната жалба на общината-жалбоподател се поддържа, че апелативният съд се произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното и справедливо прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението обаче не е формулиран такъв материалноправен (или процесуалноправен) въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Вместо това жалбоподателят преповтаря и доразвива част от оплакванията си за неправилност на въззивното решение, изложени и в касационната му жалба. Съгласно задължителните указания по приложението на чл. 280, ал. 1 от ГПК, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към това тълкувателно решение, допускането на касационното обжалване се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК. Оплакванията за неправилност на въззивното решение (каквито единствено е навела общината-касатор в случая) представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК – материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение. Поради това, оплакванията на жалбоподателя (касационните основания) не могат да бъдат обсъждани по същество в селективната фаза по чл. 288 от ГПК от касационното производство, а биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК. Липсата на формулиран от страна на касатора правен въпрос, поначало само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наличието на посоченото в случая от касатора, допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК би могло да бъде установено, само ако той е извел и формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, по които се произнесъл въззивният съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси (един или повече) действително са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. При липса, както в случая, на формулирани такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК в изложението на жалбоподателя, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК не може да бъде извършена. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото от касатора основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е налице хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, съгласно чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 78, ал. 1 и с чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на процесуалния пълномощник на ищцата – адв. М. Д. Д., претендираното адвокатско възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна правна помощ в касационното производство, в размер 850 лв., определен съгласно чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение