Определение № 1701 от 19.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2260/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 1850/09.03.2023 година, подадена от „Дженерали Застраховане“ АД [населено място], срещу определение № 14/10.01.2023 година, поправено с определение № 25/16.01.2023 година, двете на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановени по ч. гр. д. № 600/2023 година. С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Варна, действайки като въззивна инстанция, е отменил разпореждане № 269 189/03.11.2022 година на Окръжен съд Добрич, постановено по гр. д. № 41/2019 година, с което е оставена без уважение молба рег. № 261 376/06.07.2022 година, уточнена с молба рег.№ 261 423/14.07.2022 година на „МБАЛ Добрич“АД [населено място] за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение № 26 001/13.08.2020 година на Апелативен съд Варна, постановено по в.гр.д.№ 219/2020 година за осъждане на „Дженерали Застраховане“ АД [населено място] да заплати на „МБАЛ Добрич“АД [населено място] законните лихви върху сумата 200 000.00 лева, представляваща подлежащо на възстановяване обезщетение за неимуществени вреди, платени от „МБАЛ Добрич“АД [населено място] като застрахован на увредените лица, считано от 16.01.2014 година до 14.07.2022 година, като е постановил да се издаде изпълнителен лист на „МБАЛ Добрич“АД [населено място] въз основа на влязло в сила решение № 26 001/13.08.2020 година на Апелативен съд Варна, постановено по в.гр.д.№ 219/2020 година за заплащане от „Дженерали Застраховане“ АД [населено място] на законната лихва върху сумата 200 000.00 лева, представляваща подлежащо на възстановяване обезщетение за неимуществени вреди, присъдено в полза на А. Г. М. и Я. Г. Д., считано от 16.01.2014 година до сбъдване на условието/присъдените суми да бъдат изплатени от застрахования на увредените лица. С подадената частна касационна жалба с вх. № 1850/09.03.2023 година „Дженерали Застраховане“ АД [населено място] обжалва определението на Апелативен съд Варна, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК развива доводи за наличието на предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване, при което е формулирал четири правни въпроса. Освен това твърди и наличието на предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на определението на Софийски градски съд до касационно обжалване. Ответникът по жалбата „МБАЛ Добрич“АД [населено място] е подал отговор с вх. № 2381/28.03.2023 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определение № 14/10.01.2023 година, поправено с определение № 25/16.01.2023 година, двете на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановени по ч. гр. д. № 600/2023 година и такова не трябва да бъде допускано, а в случай, че се допусне жалбата е оспорена като неоснователна като е поискано да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено. Както се посочи по-горе при постановяване на обжалваното определение № 14/10.01.2023 година, поправено с определение № 25/16.01.2023 година, двете на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановени по ч. гр. д. № 600/2023 година съставът на Апелативен съд Варна е действал като въззивен такъв, като се е произнесъл по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК по жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист. В ТР № 5/12.07.2018 година, постановено по тълк. д. № 5/2015 година на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал. 1 от ГПК, без да се прави разграничение дали се касае до уважаване на молбата или до отказ това да бъде направено. Предвид на това производството по издаване на изпълнителен лист е двуинстанционно такова и постановеното по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК въззивно определение влиза в сила от момента на постановяването си и правилността му не може да бъде проверявана в касационното производство. Затова подадената срещу определение № 14/10.01.2023 година, поправено с определение № 25/16.01.2023 година, двете на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановени по ч. гр. д. № 600/2023 година частна касационна жалба с вх. № 1850/09.03.2023 година трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение