Определение № 687 от 13.02.2026 г. на ВКС по д. № 4891/2025 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на В. В. и М. Т., конституирани като наследници на починалия първоначален ответник Т. Т., срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №12655/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени в размер от общо 1313 лв. предявените от ищците Т. С., М. С., Е. С., М. С., И. С., П. С. и И. С. срещу ответниците – касатори и П. В. искове по чл.59, ал.1 ЗЗД, за обезщетение за лишаването на ищците от ползването на южната част на описаното по делото и в решението дворно място в [населено място], в което наследодателят на тримата ответници Т. Т. държал паркиран лек автомобил „Р. м.“, с посочен рег. № и свалени регистрационни номера в периода 1.01.22 г. - 26.09.22 г. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, но са недопустими на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК- цената на предявените искове по чл.59 ЗЗД в общ размер от 1 500 лв./ по 214,28 лв. за всеки ищец/ и по чл.86 ЗЗД в общ размер от 115 лв. / по 16,40 лв. за всеки ищец / е под предвидения праг за касационно обжалване на въззивните решения по граждански дела от 5 000 лв. Искът по чл.59 ЗЗД е облигационен, а не вещен и затова неприложимо е изключението по чл.280, ал.3, т.1 ГПК, на което се позовава жалбоподателят В.. Касационните жалби са недопустими като подадени срещу влязло в сила въззивно решение и следва да останат без разглеждане, а производството по образуваното касационно дело – да се прекрати, поради което ВКС на РБ, трето г.о.