Определение № 77 от 08.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5379/2023 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба от А. М. А. срещу разпореждане №849/15.11.2023г. по ч.г.д.№350/2023г. на Апелативен съд – Пловдив. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателката излага съображения за неправилност на разпореждането. Твърди, че при постановяването му съдът не е съобразил подадената от нея молба, с която е отстранила нередовностите на частната касационна жалба. Претендира отмяна на обжалвания съдебен акт. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: А. М. А. е депозирала частна касационна жалба вх.№6093/27.07.2023г. /подадена на електронната поща на ВКС с вх.№503366/27.07.2023г./ против въззивно определение на Пловдивски апелативен съд №250/04.07.2023г. по частно гр.д. № 350/2023 г., с което е потвърдено постановеното от първостепенния Хасковски окръжен съд определение за прекратяване на производството по делото и изпращането му по компетентност на Окръжен съд – Кърджали. С разпореждане №819/25.10.2023г. администриращият съд е оставил без движение частната касационна жалба с указание да се представят доказателства за юридическа правоспособност на жалбоподателката или частната касационна жалба да бъде приподписана от адвокат, както и изложение на основанията за допускане на обжалването /приподписано от адвокат с редовно пълномощно/, отговарящо на изискванията на чл.280, ал.1 от ГПК, подробно посочени. Препис от разпореждането е връчен лично на страната, на посочения в жалбата адрес, на 01.11.2023г. В изпълнение на указанията, на 01.11.2023г. по делото е постъпила молба вх.№9151 от А. М. А.. В нея жалбоподателката посочила, че не е задължително да бъде представлявана от адвокат за защитата ѝ пред касационната инстанция и не желае определяне на служебен представител, тъй като вече е била представлявана от такъв и искът ѝ е бил отхвърлен. Изразила е становище за неправилност на обжалваното определение и е отправила искане за изпращане на жалбата ѝ на компетентния да я разгледа Върховен касационен съд. С разпореждане №849/15.11.2023г. частната касационна жалба е върната поради неотстраняване на констатираните нередовности в определения от съда срок. Подадената частна жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК въззивните определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу преграждащи определения, като процесното, подлежат на обжалване с частна касационна жалба, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 и ал. 2 от ГПК. С оглед на това, при администриране на тези жалби са приложими правилата за въззивните решения, част от които са изискванията за: приподписване на частната касационна жалба от адвокат, освен ако жалбоподателя има юридическа правоспособност и представи доказателства за същата, както и за прилагане към нея на изложение на основанията за допускане на обжалването, приподписано от адвокат, с посоченото в чл.284, ал.1, т.3 от ГПК съдържание: точно и ясно посочване на правния въпрос /материален или процесуален/ от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда, разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и при очевидната му неправилност. Посочените условия са изисквания за редовност на частната касационна жалба, като неизпълнението на дадените от съда указания за отстраняването им е основание за нейното връщане. В този смисъл са и разясненията дадени в мотивите на т.1 от ТР №5/2015г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, на страната са били дадени ясни и точни указания за изпълнение на предвидените в ГПК изисквания за редовност на подадената частна касационна жалба. Неизпълнението на същите /липса на приподписване на жалбата от адвокат, липса на юридическа правоспособност на жалбоподателката, както и непредставяне на изложение на основанията за допускане на обжалването с предвиденото в ГПК съдържание/ е обусловило връщането ѝ, което е постановено в съответствие с разпоредбите на ГПК и трайно установената съдебна практика по приложението им. По изложените съображения разпореждането следва да бъде потвърдено. МОТИВИРАН от горното, съдът