Определение № 3258 от 05.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1904/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на третото лице-помагач „И. авто“ООД, привлечен от ответника ЗАД“Армеец“АД, срещу решение № 1821 от 27.03.2024г. по в.гр.д.№ 8352/2023г. на Софийски градски съд за потвърждаване на решението по гр.д.№ 20670/2022г. на Софийски районен съд, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищцата А. М. С. по образувана пред застрахователното дружество щета № 10319030111365 във връзка със застрахователно събитие - пътно транспортно произшествие от 09.12.2019г. сумата 14 761.44лв. - разходи за ремонт на л.а. „Мерцедес“, рег. [рег.номер на МПС], за който е сключена застраховка „каско“, ведно със законната лихва от 18.04.2022г. В касационната жалба са изложени съображения, че неправилно въззивният съд е приел за безспорно обстоятелството, че щетите по автомобила са настъпили от процесното пътно произшествие. Касаторът счита за недоказано обстоятелството, че на застрахования в ЗАД „Армеец“ АД автомобил са причинени вреди, които се намират в причинна връзка с реално настъпил и покрит риск, съгласно условията на застрахователния договор. Според касатора, поради извършени плащания по щети, застрахователната сума е изчерпана, т.е. изчерпан е лимитът на застрахователната отговорност на ответника. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването „като се твърдят основанията по чл.280,ал.2 ГПК“. Други съображения не са изложени. В писмен отговор ответникът ЗАД „Армеец“ оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Акцентира на обстоятелството, че „И. авто“ ООД - дружеството, на което застрахователят е възложил извършването на ремонта на автомобила във връзка с процесната щета, го е извършило некачествено. Посочва, че част от подменените от автосервиза детайли са втора употреба, налице да 23 неизправности, които са установени от експертизата, а вредите от некачествения ремонт възлизат на 14 761.44лв. Счита, че възраженията, въведени пред първоинстанционния съд са останали недоказани. В писмен отговор ищцата А. С. също оспорва наличието на предпоставките за осъществяване на касационния контрол и основателността на подадената жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Ищцата е претендирала обезщетение в размера на неотстранените щети по автомобила от настъпило на 09.12.2019г. застрахователно събитие по образувана пред застрахователното дружество щета 10319030111365, дължимо по застрахователен договор за застраховка „каско“, с уговорена застрахователна сума 36 000лв. По делото няма спор, че застрахователното дружество е извършило оглед и опис на уврежданията на автомобила по процесната щета и е възложило ремонта на автомобила на „И. авто“ООД по силата на сключен договор за извършване на автосервизни услуги. Във възлагателното писмо е посочено, че стойността на ремонта е „съгласно договора“, но не повече от 70% от застрахователната сума, а в случай, че ремонтът надхвърли сумата 18 000лв., това да бъде съгласувано със застрахователното дружество. Няма спор, че след връщането на автомобила на ищцата, тя е депозирала възражение пред застрахователя, което не е уважено, поради което претендира исковата сума 14 761.44лв. - действителната стойност на щетите от процесното пътно произшествие, които не са отстранени поради некачествено извършения ремонт. Софийски градски съд е бил сезиран с жалба на третото лице помагач с идентично на касационната жалба съдържание срещу първоинстанционното решение, с което искът е уважен. Въззивната инстанция е приела за установено, че за извършения въз основа на опис-калкулация от 16.12.2019г. ремонт от „И. Авто“, последното дружество е издало две фактури, въз основа на които застрахователят му е заплатил обща сума 23 929.56 лв., а с приемо-предавателен протокол от 23.06.2020г. колата е върната на собственика. Обсъдено е, че по депозираното възражение от ищцата за некачествено извършен ремонт, на 24.08.2020г. е извършен контролен оглед в присъствие на застрахования, на представител на застрахователя и представител на сервиза, извършил ремонта, при който са констатирани 23 вида технически неизправности по колата. С писмо от 11.09.2020г. застрахователят е заявил, че приема възражението за възникнал дефект в лаково-бояджийското покритие на предния капак за основателно, но по отношение на останалите претенции е изложил становище, че МПС е възстановено в рамките на авто - ремонтната дейност. В обжалваното решение е прието за установено въз основа на експертното заключение в производство по обезпечение на доказателства, проведено по реда на чл.207 сл. ГПК, че след извършен външен оглед на 10.04.2021г. и повторен на 15.04.2021г. в сервизни условия, вещото лице е установило 23 вида неизправности по автомобила, които съответстват напълно на тези, установени при контролния оглед на 24.08.2020г. Според експерта, ремонтът на автомобила не е извършен качествено, като част от детайлите са подменени с части втора употреба, за които няма експлоатационни данни, а моментното техническо състояние на автомобила не позволява неговото безопасно използване; че сумата, необходима за възстановяването му в изправно състояние е 14 761.44 лв.; че всички констатирани увреждания биха могли да бъдат причинени при неспазване на технологичните изисквания за възстановяване в сервизни условия. Обсъдена е и назначената от първоинстанционния съд автотехническа експертиза, която е установила, че действителната стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие е 33 615 лв., а стойността за възстановяване на лекия автомобил на база средни пазарни цени вследствие настъпилото ПТП е 51 851.38 лв. към датата на ПТП, поради което е налице тотална щета на превозното средство. По възражението в жалбата на третото лице помагач въззивната инстанция е констатирала, че при извършения разпит на вещото лице пред първоинстанционния съд, то е посочило, че ако му бъде представен механизъм на произшествието, би могло да бъде извършено сравнение дали уврежданията се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Счела е, че отсъствието на категоричност в заключението е без значение, тъй като обстоятелството дали заявените щети пред застрахователя са настъпили вследствие на процесното ПТП не е било спорно между страните. Същевременно е даден отговор, че всички констатирани от вещото лице щети са установени и при извършения контролен оглед на 24.08.2020г., като представителите на застрахователя и на „И. авто“ООД не са възразили, че вредите не са резултат на ремонта, а на друго събитие - друго ПТП, умишлено увреждане и такива твърдения не са навеждани и в хода на първоинстанционното производство; след този оглед застрахователят е оспорил само негодното възстановяване на автомобила. По тези съображения въззивният е приел, че извършеният от третото лице-помагач по възлагане на застрахователя ремонт е некачествен, респективно, че ЗАД „Армеец“ АД не е изпълнил задължението си да репарира вредите по процесната щета, които сам е приел и констатирал в изготвения опис. Като без значение за спора е преценено обстоятелството, че според заключението на вещото лице възстановителната стойност на вредите, причинени от процесното ПТП, е в по-висок размер от самата стойност на увредения автомобил, т.е. че са налице условията за определяне на тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ, по съображения, че застрахователят е професионалист; след като той е преценил, че може да възстанови увредения автомобил за сума, по- малка от 70 % от неговата стойност (съобразно офертата на „И. Авто“ ООД, която е на по-ниска стойност), тази преценка не подлежи на контрол и не е основание за освобождаване от вече поетото задължение за възстановяване в натура. По отношение на възражението на въззивника, че застрахователната сума е изчерпана, съставът на СГС е дал отговор, че предмет на претенцията не е репариране на новонастъпили вреди извън тези, които са вече са признати и приети от застрахователя, а се претендира възстановяване на вредите от ПТП от 17.04.2019г., за които застрахователят не е изпълнил задължението си да възстанови в натура поради некачествено извършения ремонт. Като ирелевантно за спора е преценен фактът какви суми е заплатил застрахователят на автосервиза за извършения ремонт, тъй като той касае вътрешните отношения между застрахователя и „И. Авто“ ООД. Обоснован е краен извод за основателност на исковата претенция в предявения размер. Искането за допускане на обжалването по въведените основания по чл.280,ал.2 ГПК е неоснователно: При служебно дължимата на основание т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС преценка, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са налице основанията за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280,ал.2, предложение първо и предложение второ ГПК. Третото основание за директен достъп до касационен контрол - очевидна неправилност не подлежи на служебно установяване от настоящата инстанция, а следва да бъде надлежно мотивирано и обосновано от касатора. В изложението не се сочи нито едно проявление на този особено съществен порок на въззивното решение, нито се твърди, че той може да бъде установен пряко от мотивите към обжалвания акт б ез да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост). Очевидната неправилност се изразява в нарушение на основополагащите принципи на гражданския процес, при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. Изводите на въззивната инстанция по очертаните касационни оплаквания са логични и последователни, а твърденията за неправилно преценени от съда като безспорни по делото факти, от една страна не изпълват предметния обхват на очевидната неправилност, а от друга - преценката на съда е обоснована с убедителни и разумни аргументи - контролния оглед на автомобила, при който са констатираните 23 вида технически неизправности по колата, извършен в присъствие и на представител на извършващия ремонта, който не е възразил, че вредите не са резултат на процесното пътно произшествие, съответно на ремонта. От значение за логичните от гледна точка на формална и правна логика изводи е обстоятелството, че ремонтът е извършен въз основа на възлагателно писмо, с което самият застраховател е признал причинната връзка на уврежданията на автомобила с процесното пътно произшествие, т.е. признал е наличието на покрито от договора застрахователно събитие, по което той носи риска. Принципни и последователни са разсъжденията на състава на СГС по възражението за изчерпано застрахователно покритие - застрахователят не е извършил застрахователно плащане на застрахования, приел е да възстанови автомобила чрез отремотнтиране, което е извършено негодно, а плащанията са постъпили в патримониума на извършилия „ремонта“. На основание чл.78, ал.10 ГПК касаторът дължи разноските, които като трето лице помагач е причинил на страните със своите процесуални действия. Такива разноски за претендирани за изготвянето на отговора на касационната жалба и са доказани в размер 1 200лв. в полза на ищцата. Поисканите от застрахователното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение настоящият състав определя в размер на 150лв. По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение