Определение № 60519 от 28.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2306/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците по делото С. С. Д. и С. Л. Д. против решение № 1493/08.07.2020г. по в. гр. д. № 3861/2019г. на Апелативен съд - София, в частта, в която се потвърждава решение № 2492 от 08.04.2019г. по гр.д. № 15796/2017г. на Софийски градски съд, в частта за отхвърляне на предявените от ищците против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД искове по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ за сумите над 150 000 лева, съответно над 130 000 лева до пълните предявени размери от 200 000 лева /частични искове от 400 000 лева/, дължими като обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от смъртта на Л. М. Д., настъпила при произшествие, осъществено на 07.03.2016г., заедно със законната лихва от 07.03.2016г. до окончателното й изплащане. Касаторите атакуват въззивното решение в неговата отхвърлителна част като неправилно, поради незаконосъобразност, необоснованост и постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения. Считат, че определеният от съда размер на обезщетението за причинените им неимуществени вреди от процесното ПТП несъответства на критериите за справедливост, залегнали в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Излагат становище, че апелативният състав единствено е изброил част от приетите от него за доказани факти, но не е отдал нужното им значение за интензитета на претърпените от ищците болки и страдания. Намират, че свидетелските показания сочат категорично, че между ищците и починалия техен съпруг, респ. баща, е съществувала силна емоционална връзка и привързаност, като отношенията им са се характеризирали с дълбока обич и ежедневна взаимна помощ и подкрепа, предоставяни в процеса на съжителство в едно общо домакинство. Същевременно жалбоподателите поддържат, че въззивният съд в нарушение на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК е изложил схематични и бланкетни мотиви, без оценъчни съждения досежно практиката на съда за процесния период. В нарушение на процесуалните правила съдът е оставил без уважение направените своевременно искания във въззивната жалба за разпит на двама свидетели, с чиито показания да бъдат установени претърпените от ищците болки и страдания в резултат на процесното ПТП и техния реален интензитет. Също така в нарушение на процесуалните правила не е назначил поисканата още в исковата молба, а след това и с въззивната жалба от ищците съдебно-психологическа експертиза, която да отговори на въпросите за въздействието на инцидента върху тяхната психика. Претендират дължимите на основание чл.38, ал.2 ЗА разноски в полза на процесуалния представител на ищците за трите инстанции. Ответникът по жалбата и по делото, „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, не представя писмен отговор, в който да изрази становище по жалбата. Ответникът по жалбата и трето лице помагач, „ЗД Евроинс“ АД, също не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Оплакванията във въззивните жалби са били само относно размера на присъдените обезщетения, като първоинстанционното решение за размера до 100 000 лв. по всеки от исковете, като необжалвано, е влязло в сила. Относно спорния въпрос за размера на обезщетенията за неимуществени вреди по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ апелативният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Въз основа на свидетелските показания на Е. Б., брат на първата ищца, е установено, че късно през нощта на 07.03.2016г. сестра му се обадила, за да му съобщи за произшествието. Същата била в много тежко емоционално състояние - плачела, била крайно разстроена и трудно говорила. Съпрузите винаги са живели заедно, не са се разделяли. Имали хармонични отношения, били много близки, задружни и загрижени един за друг. Синът им преимуществено живеел при тях, в жилището им в София, нямал собствено семейство. Бил много тежък моментът на разпознаването на тялото, като свидетелят дал на сестра си леки успокоителни - валериан. Животът й се променил, загубила най-близкия си човек, опората в живота й и за сина й. Ищцата продължава да страда, често плаче и като че ли е изчезнала усмивката от лицето й. Трудно понася загубата. Съпрузите имали планове за предстоящи пътувания, почивки, каквито правили и преди това. Съпругът бил в добро здраве, работил. Сестрата на свидетеля също работила и продължавала и сега да работи. Свидетелят познавал отблизо зет си. Възприемал го като най-близкия човек извън кръга на семейството му. Същият продължава да има чест контакт със сестра си, като част от грижите паднали на неговите плещи. Сестра му се затворила, по-рядко се виждала с приятели. Сестра му няма нов мъж до себе си, времето лекува и в някаква степен успява да приеме загубата, но не може да се каже, че я е преодоляла. С. също много тежко понесъл загубата на баща си. Свидетелят смята, че като всеки мъж на 37 години С. си има самостоятелен живот и доходи, но връзката с баща му била много тясна. Били в прекрасни отношения, заедно празнували празниците. Въз основа на свидетелските показания на Г. Б., семеен приятел от 1998г., е прието за установено, че до произшествието С. е живял заедно с родителите в София. Сега той има приятелка, с която живее. Когато С. идвала в провинцията, винаги се виждали. При нея има голяма промяна в душевно отношение - тъжна е, не се забавлява, не е този човек, който е била. Покойният Л. бил инженер на тежка техника, ходел по обекти, закупувал бракувани машини, някои от които възстановявал, бил добър в професията си. Имал много приятели, бил общителен, навсякъде имал приятели. Бил много добър човек. Те имали къща в С. и като си идвали, винаги се събирали. Със сина си много добре се разбирали, Л. много се гордеел с него. След преценка на релевантните за определяне на обезщетенията обстоятелства - възраст на починалия - на 60 години, и на ищците - на 59г. /съпруга/, съответно - на 36 г. /син/, установените от свидетелските показания много добри и сърдечни отношения на привързаност и обич в семейството им, внезапната смърт и непрежалимата загуба на човек, който е бил с много важно присъствие в живота им, в добро здраве, с образование и сериозна професия, обичан от близки и познати, социално-икономическите условия на живот в страната към процесната 2016г., както и преобладаващата практика на съда при определяне на обезщетения в сходни случаи, решаващият апелативен състав е намерил, че сумата от 150 000 лева за първата ищца и 130 000 лева за втория ищец е справедливо в случая обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД. За да увеличи определеното от първостепенния съд обезщетение на съпругата от 130 000 лева на 150 000 лева, съдът е отчел доказаният сериозен интензитет на търпените болки и страдания, обстоятелството, че остава сама, без перспектива и възможност да продължи живота си по същия начин с най-близкия до нея човек. За да не уважи жалбите до пълните претендирани размери от по 200 000 лв., съдът е съобразил, че ищцата е подкрепяна от близки и познати, продължава да работи, което запълва ежедневието й; синът е имал самостоятелен живот и доходи и загубата не е пречка за личностната му реализация; няма данни за по-сериозни извън обичайните в тези случаи болки и тревоги, като е зачетена и практиката на съда за процесния период. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: 1/ Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на ПТП лице, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и следва ли определеното от съда обезщетение да съответства на установените по делото факти?; Твърди се противоречие на обжалвания акт с: решение № 108/30.06.2017 г. по т.д. 60323/16 г. на ВКС, решение № 112/21.06.2017 г. по т.д. 60334/16 г. на ВКС, решение № 114/03.11.2014г. по т.д. № 1053/2012г. на ВКС, решение № 302/04.10.2011 г. по гр.д.№ 78/2011 г. на ВКС, решение № 51/13.02.2012 г. по гр.д. № 465/2011 г. на ВКС, решение № 88/9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, решение № 186/14.02.2017 г. по т.д. 1501/2015 г. на ВКС, решение № 20/ 8.02.2016 г. по т.д. 3750/2014 г. на ВКС, решение № 145/22.06.2012 г. по т.д. 861/2010 г. на ВКС, решение № 226/08.12.2016 г. по т.д. 2940/2015 г. на ВКС, решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС и решение № 172/03.11.2017 г. по т.д. 608/17 г. на ВКС; 2/ Самостоятелният начин на живот и работа на претендиращото обезщетение лице, съставлява ли основен критерий, от който съдът следва да се ръководи при определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 от ЗЗД при предявен пряк иск по чл. 226 от КЗ /отм./ за обезщетяване на вредите от смъртта на негов близък?; Твърди се наличие на противоречие на атакувания акт с: решение № 178/12.11.2013 г. по т.д. 458/12г. на ВКС, решение № 215/03.02.2017 г. по дело 2908/2015 г. на ВКС, решение № 205/26.11.2010 г. по т.д. 218/2010 г. на ВКС и решение № 167/27.10.2016 г. по т.д. 1599/15 г. на ВКС; 3/ Може ли решението да се основава на факти, които не са били установени по делото, а почиват на предположения?; Твърди се наличие на противоречие с: решение № 108/30.06.2017 г. по т.д. 60323/16 г. на ВКС и решение № 112/21.06.2017 г. по т.д. 60334/16 г. на ВКС.; 4/ Какво се включва в понятието „обичайни болки и страдания“ при смърт на близък при предявен иск с правно основание чл. 226 от КЗ ( отм.)?; Сочи се наличие на основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК; 5/ Следва ли съдебният акт да бъде мотивиран и съдът да се произнесе по всички наведени доводи от страните и при техния анализ да изложи обосновани мотиви?; Поддържа се наличие на противоречие с: решение № 93/06.07.2010 г. по т. д. № 808/2009 г. на ВКС, решение № 125/29.05.2012 г. по гр. д. № 534/2011 г. на ВКС, решение № 200/21.10.2013 г. по гр. д. № 2254/2013 г. на ВКС, решение № 239/14.11. 2012 г. по гр. дело № 1207/2011г. на ВКС, решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. 1106/2010 г. на ВКС, решение № 324/22.04.2010 г. по гр.д. 1413/2009 г. на ВКС, решение № 157/08.11.2011 г. по т.д. 823/2010 г. ВКС и решение № 10/04.07.2011 г. по гр.д. 533/2010 г. на ВКС; 6/ Налице ли е процесуално нарушение по чл. 266, ал. 3 ГПК, ако въззивният съд не допусне поискани с въззивната жалба свидетели, които в нарушение на процесуалните правила, не са били изслушани от първоинстанционния съд?; Твърди се противоречие на обжалвания акт с: решение № 165/18.05.2013 г. по гр. д. № 1008/2013 г. на ВКС и решение № 165/18.05.2013 г. по гр. д. № 1008/2013 г. на ВКС; 7/ Налице ли е процесуално нарушение в случаите, когато въззивният съд не допусне поискана експертиза, а заключението по нея ще има значение за решаващата воля на съда?; Поддържа се наличие на противоречие на обжалвания акт с: решение № 186/14.02.2017 г. по т.д. 1501/2015 г. на ВКС, решение № 20/08.02.2016 г. по т.д. 3750/2014 г. на ВКС, решение № 145/22.06.2012 г. по т.д. 861/2010 г. на ВКС, решение № 226/08.12.2016 г. по т.д. 2940/2015 г. на ВКС и решение № 422/22.12.2015 г. по гр. д. № 2407 / 2015 г. на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, вкл. относно относимите критерии за определяне на размера на обезщетението. Невярни са твърдението на касаторите, на които се основават първите три въпроса, че не са обсъдени всички обективни обстоятелства от значение за определяне на справедливо обезщетение, съответно са взети предвид иревантни факти или неустановени такива, нито че при определяне на размера на обезщетението на ищеца /син на пострадалия/ е взето предвид единствено самостоятелния му начин на живот и работа, като е извършена съвкупна преценка на обстоятелствата, установени от свидетелите. Фактът, че ищцата е подкрепяна от своите близки и продължава и понастоящем да работи се установява от депозираните по делото показания от нейния брат, който сочи, че поддържа чест контакт със сестра си и част от грижите за нея са паднали на неговите плещи, противно на твърдението на касаторката, че няма такива данни по делото. Изводът на съда, че загубата на баща му не е пречка за личностната му реализация на сина е направен въз основа на неговата възраст - 36г. и на базата на установените от свидетелите обстоятелства, че същият има самостоятелен живот и доходи. С оглед на това, че въпроси № 1-3 се основават на неверни твърдения на касаторите, те не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Общото основание по чл.280, ал.1 ГПК не е налице и по отношение на въпрос № 5, тъй като противно на твърдението на жалбоподателите, съдебният акт е мотивиран и съдът се е произнесъл по всички наведени доводи от страните. Следва да се има предвид, че съдът, противно на поддържаното от касаторите, не е длъжен да обсъжда представените от страните решения по чл.290 на ВКС, постановени по искове по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, тъй като те касаят други страни и факти, които не са част от предмета на делото. Присъждането в съдебните актове на различни по размер обезщетенията за неимуществени вреди се дължи на разликата в конкретните факти, установени по делата, които са от значение за определянето на размера на обезщетението. Застрахователните лимити са индиция за развитието на обществено икономическите условия в страната (съобразени от решаващия състав), с оглед на което имат само опосредено значение за определяне на справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди. Последните два въпроса също не могат да предпоставят допускането на касационно обжалване на атакувания акт, тъй като не е налице сочения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В случая твърдяните в исковата молба обстоятелства са установени въз основа на допуснатите на ищците двама свидетели, поради което не е било осъществено условието на чл.159, ал.2, изр.2-ро ГПК за допускане на останалите посочени свидетели. В исковата молба не са изложени обстоятелства, за установяването на които се изискват специални знания и за същите са събрани гласни доказателства - свидетелски показания, като липсва позоваване от страна на ищците на медицинска документация или на проведено лечение във връзка със смъртта на наследодателя им, поради което не е било необходимо назначаването на психологическа експертиза и отказът да бъде назначена такава е в съответствие с практиката на ВКС. Предвид изложеното, въззивното решение в обжалваната част не може да бъде допуснато до касационен контрол. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд