Определение № 287 от 19.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 821/2011 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Ваня И. И. от [населено място] чрез процесуален представител адв. К. К. срещу решение № 689 от 28.04.2011г. по гр. дело № 752/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е обезсилено решение № 2742 от 13.06.2009г. по гр. дело № 846/2004г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, І-9 състав, производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска и ищцата Ваня И. И. е осъдена да заплати на ответника – въззивник ЗК [фирма], [населено място] сумата 2 400 лв. направени разноски и на третото лице помагач – въззивник И. Л. Й. общо сума в размер 400 лв. – разноски. Касаторът прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който се решава противоречиво от съдилищата: допустим ли е пряк иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” след като увреденото лице се е снабдило с изпълнителен лист за обезщетение на същите вреди срещу делинквента. Позовава се на противоречие с определение № 273/22.05.2009г. по т. дело № 370/2009г. на ВКС и решение № 197/30.11.2009г. по т. дело № 352/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Ответникът ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. В. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правния спор съобразно практиката на ВКС - решение № 82/07.07.2009г. по т. дело № 28/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 197/30.11.2009г. по т. дело № 352/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да обезсили първоинстанционния съдебен акт и прекрати производството, въззивният съд е приел, че е недопустимо ищцата, която е предявила граждански иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди срещу прекия причинител на ПТП в наказателния процес, който иск е уважен, да търси по съдебен ред обезщетение за същите вреди от застрахователя. В обжалвания съдебен акт са изложени съображения, че с удовлетворяване на правото по чл. 45 ЗЗД срещу застрахования водач на МПС чрез уважаването на гражданския иск в наказателния процес, подлежащо на принудително изпълнение, се погасява не само правото, което увреденият има по деликтното правоотношение, но и прякото право на увредения по застрахователното правоотношение, тъй като отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, както и при действието на КЗ, е функционална на деликтната отговорност. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос „допустим ли е пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, след като е уважен иск за присъждане на обезщетение за причинените от ПТП вреди срещу прекия причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД” е от значение за спора. Този въпрос се решава противоречиво и по сходни въпроси по други дела във ВКС, ТК е допуснат касационен контрол и производствата са спрени на основание чл. 292 ГПК до произнасяне на ОСГТК с тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2010г., образувано с разпореждане № 1/13.04.2010г. на Председателя на Върховния касационен съд, което понастоящем е висящо. Предвид изложените съображения въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а производството спряно на основание чл. 292 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, ВКС на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение