Определение № 424 от 28.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 229/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Д. С. от гр. П., подадена от пълномощника й адв. Е. Трифонов срещу определение № 393 от 9.02.2009 г. по ч.гр.д. № 3361/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение от 6.11.2008 г. по гр.д. № 697/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото. Ответната страна РУ “Социално осигуряване” гр. П. в писмения отговор изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното: С определение от 6.11.2008 г. по гр.д. № 679/2008 г. Пловдивския районен съд е върнал исковата молба и прекратил производството по делото на основание чл.100, ал.2 ГПК /отм./, поради непредставяне в срока по чл.100, ал.1 ГПК /отм./ удостоверение по чл.1, ал.2, т.2 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред. Представянето на удостоверение, че архивата е загубена или унищожена, е изискване за допустимостта на производството и непредставянето му води до връщане на исковата молба. С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е оставил в сила определението на първоинстанционния съд. Жалбоподателката обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от нея определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Процесуалният въпрос, който е бил поставен за разрешаване пред съда е наличието на удостоверение по чл.1, ал.1 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред, предпоставка ли е за допустимостта на производството. Налице е определение на въззивен съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, преграждащо по-нанатъшното развитие на делото, но допустимостта на неговото разглеждане пред касационната инстанция би била налице, ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и е разрешен в противоречие с трайната съдебна практика. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос- допустимостта на иск за установяване на трудов стаж по съдебен ред, при липса на удостоверение по чл.1, ал.1 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред, който обаче е разрешен в съответствие с нормата на закона и съдебната практика. Съгласно разпоредбата на чл.6 от Наредбата за установяване на трудов стаж по съдебен ред искови молби, към които не е приложено удостоверение по чл. 1 от указа, се оставят без движение, като на ищците се дава срок за представянето им. Този срок може да се продължи от съда по уважителни причини. Ако удостоверението не бъде представено в определения срок, исковата молба се връща на ищеца. В този смисъл са и разясненията дадени в ТР № 59/1962 г.- представянето на удостоверението е свързано с допустимостта на производството и при непредставянето му от заинтересованата страна в определение от съда срок, исковата молба се връща. Съдилищата са изпълнили своето процесуално задължение като са дали възможност на частната жалбоподателка да представи посоченото в чл.1 УУТССР удостоверение и като са констатирали неизпълнение са върнали исковата молба. С оглед изложеното не е налице соченото от частния жалбоподател основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.