Определение № 2101 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 579/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 132961/02.12.2024 г. на Р. Ж. Б., подадена чрез адвокат С. П., срещу въззивно определение № 16621 от 22.10.2024 г. по в. ч. гр. дело № 1149/2024 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 42032/23.11.2023 г. по гр. д. № 35316/2021 г. на Софийски районен съд. С последното е върната исковата молба на В. Б. А. /починала в хода на производството и заместена по реда на чл. 227 ГПК от Р. Б./ на основание чл. 130 ГПК, като е прекратено и производството по делото. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. При изменение на фактическите обстоятелства по делото поради особени непредвидени обстоятелства, вследствие на които се изменя правният интерес на ищеца, а именно същият отпада, следва ли съдът да вземе предвид новонастъпилите факти, довели до изменение и отпадане на правния интерес и да съобрази постановяването на акта си с тях; 2. При сливане на качеството на първия и втория ответник и конституирането на първия ответник като единствен наследник на втория ответник в твърдяната за увреждаща сделка, с което обстоятелство са се слели качествата на дарител и надарен и увреждаща сделка вече не съществува, следва ли съдът служебно да се самосезира за настъпилата загуба на правен интерес от провеждане на производството и да постанови съответен съдебен акт с оглед новонастъпилите факти; 3. В случай,че е вписана исковата молба, като впоследствие производството по делото по тази искова молба е изоставено от самия ищец и е проведено последващо по внесена втора искова молба по същото дело, също вписана, с конституиране по второто производство наи друг ответник, но в което производство е инкорпориран и първоначално предявеният иск, следва ли съгласно установения законов ред да се заличи вписването на първоначалната искова молба, по която производството изобщо не е проведено, а и когато производството вече е недопустимо да бъде провеждано, поради забраната на чл. 126, ал. 1 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба „Инвестиционна компания“ АД, чрез адвокат К. Д., е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който твърди, че частната жалба е недопустима, евентуално - неоснователна. Поддържа се, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о., констатира следното: С въззивното определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 42032/23.11.2023 г. по гр. д. № 35316/2021 г. на Софийски районен съд, с което са приети за недопустими предявените от В. Б. А. /починала в хода на производството, заместена от Р. Ж. Б./ искове с правно основание чл. 90 ЗКИР, съединени с искане по чл. 88 ЗКИР поради противоречие с чл. 12, ал. 2 ПВ, за установяване нищожност, недопустимост, или несъществуване на подлежащо на вписване обстоятелство – искова молба вх. № 15506/12.12.2015 г. по описа на СГС, вписана в имотния регистър вх. № 52754/10.08.2018 г., вх.рег. № 52319/10.08.2018 г., книга: Вписвания, тип акт: искова молба, т. 9, акт №69/2018г., № от описна книга 38095/10.08.2018г. Въззивният съд е приел, че ищцата обосновава правния си интерес с твърдение, че производството по гр. д. № 2657/2016 г. по описа на СРС е висящо пред въззивната инстанция и при заличаване вписването на исковата молба, извършено с вх. № 52754/10.08.2018 г., погасителната давност за предявяване на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на договор за дарение, сключен през 2011 г., ще се окаже изтекла преди предявяването на „втората“ искова молба от 04.04.2019 г. Като последица, този нов факт ще може да бъде релевиран във въззивното производство. Установено е, че след неколкократно уточняване на исковата молба същата е върната, а производството е прекратено от първоинстанционния съд с определение от 17.01.2022 г. С определение от 04.04.2022 г. по ч.гр.д. № 3315/2022 г. по описа на СГС определението е отменено, с указания за предприемане на процедура по отстраняване на констатирани нередовности. В изпълнение на указанията, с молба от 06.12.2022 г. В. А. отново е описала същата фактическата обстановка. Пояснила е, че при извършване на вписването на първоначалната искова молба по гр.д. №2657/2016 г. на СРС, вписването не е страдало от изложените пороци, но тъй като исковото производство се е развило по втората вписана искова молба, то вписването от 10.08.2018 г. се явява нищожно, недопустимо и е вписано несъществуващо обстоятелство. В резултат на тези процесуални действия с определение от 23.11.2023 г. Софийския районен съд отново е прекратил производството по делото като недопустимо поради липса на правен интерес. Въззивният съд е приел, че след като в уточнителната молба изрично се поддържа, че вписването на първоначалната искова молба по гр. д. №2657/2016 г. на СРС е било валидно, допустимо и е вписано съществуващо обстоятелство, то настъпването на определени факти след вписването не сочат на негови пороци. Твърдението, че същите не са били налице към момента на вписването, обуславя извод за липса на правен интерес от водене на процеса. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Така поставени, въпросите към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са разглеждани от въззивния съд и са изцяло неотносими към решаващите правни изводи, свързани с липсата на факти, сочещи на недопустимост или недействителност, както и несъществуване на вписването на първоначалната искова молба по гр. д. №2657/2016 г. по описа на Софийски районен съд. В решаващите си правни изводи съдът е приел, че ищецът не сочи относими към порок на вписването факти с твърдение, че са осъществени или неосъществени към момента на вписването като охранителен акт, преценката за наличие на такива факти се извършва към момента на вписването, а обстоятелства, възникнали в последващ етап от производството, са относими към произнасянето по същество. Липсва правен интерес от водене на процес по искова молба, при която заявеният петитум не съответства на изложените в обстоятелствената част факти и обстоятелства. В случая въпросите са свързани с производството по предявения иск по чл. 135 ЗЗД и се отнасят до правния интерес от поддържането му. Те не могат да осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационен контрол. Ето защо не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. С оглед изложеното, предвид липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.