Определение № 1232 от 17.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2531/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ “Металик – И. М. – Е. М.“, [населено място] срещу решение № 403 от 21.06.2024 г. по т. д. № 195/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски окръжен съд решение от 23.11.2023 г. по т. д. № 248/2019 г. за отхвърляне на предявения от касатора срещу [община] насрещен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор от 21.08.2014 г. за обект „Спортно-тренировъчен комплекс, [населено място]“ за разликата над 36 366.65 лв. до пълния претендиран размер 218 877.34 лв. Касаторът поддържа, че в атакуваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че решаващият състав не е извършил задълбочен и обстоен анализ на приложените по делото доказателства; не е взел предвид всички заявени възражения; не е съобразил практиката на ВКС по идентични дела и е изложил противоречиви мотиви. Допускането на касационното обжалване е аргументирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 131 от 21.03.2014 г. по т. д. № 1121/2011г. и решение № 469 от 06.07.2010 г. по т. д. № 410/2009 г., както и че делото е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация – „Хитбилдинг“ ЕООД, [населено място] – поддържа становище за допускане на касационното обжалване и за основателност на касационната жалба в писмен отговор от 01.11.2024г. Ответникът по касация – [община], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 08.11.2024 г. Претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от ЕТ “Металик – И. М. – Е. М.“ срещу [община] насрещен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор от 21.08.2014 г. за обект „Спортно-тренировъчен комплекс, [населено място]“ е отхвърлен за разликата над 36 366.65 лв. до пълния претендиран размер 218 877.34 лв., въззивният съд е приел за доказано от представените по делото счетоводни документи и от заключението на счетоводната експертиза, че по издадената фактура № 22 от 16.12.2015 г. на стойност 2 717 575.19 лева (с ДДС) общината-възложител по договора е извършила плащания в общ размер на 2 642 346.47 лв. и че е останала незаплатена само разликата от 75 228.72 лв., припадащата се на ищеца по насрещния иск част от която възлиза на присъдената му сума 36 366.65 лв. Предвид липсата на ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението, че извършените по договора дейности значително надвишават присъдената му сума, подадената от същия въззивна жалба е преценена като неоснователна. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Преди всичко, следва да се отбележи, че макар формално да е изпълнено изискването на чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, същото не позволява да бъде извършена преценка относно наличието на визираните в закона предпоставки, с оглед поддържаните от касатора основания – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението изобщо не е посочен конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос, който, според касатора, е съществен за изхода на спора. Освен позоваване на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, изложението съдържа единствено напълно неаргументираното твърдение, че въззивното решение е в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и че делото е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на конкретно посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос е напълно достатъчно за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо да бъде обсъждано наличието на поддържаните основания по чл. 280 ГПК. Отделно от това, следва да се посочи, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно – без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки, в какъвто смисъл са разясненията в т. 4 от цитирания тълкувателен акт. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – същото не подлежи на обсъждане, тъй като касаторът не е конкретизирал коя от предвидените в разпоредбата три хипотези твърди, че е налице в случая. С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Независимо от този изход на делото, искането на ответната община за присъждане на разноски е неоснователно предвид липсата на доказателства за извършването на такива. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК