Определение № 1234 от 16.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1078/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Ц. Е. чрез адв. Н. А. срещу решение от 17.12.2009г по гр.д. № 446/2009г на Окръжен съд Монтана, с което е обезсилено постановеното на 02.07.2009г допълване на решение от 13.03.2009г по гр.д№1389/2008г на Л. районен съд и делото е върнато на същия съд за поправка на очевидна фактическа грешка в първоначално постановеното решение. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл.280 ал.1т.3 от ГПК по въпроса за недопустимо влошаване положението на жалбоподателката във въззивното производство ,при обжалвано от нея допълнителното решение по чл. 250 от ГПК за допълване на първоначалното решение на първостепенния съд. Ответникът по касационната жалба не е заявил отговор След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението липсва съдържателно поставен въпрос извън тезата, че след обезсилване на недопустимо допълнително решение, въззивният съд няма процесуална възможност да върне на районния съдия делото за произнасяне и поправка на явна фактическа грешка в първоначално постановеното решение ,която правна теза няма опора в закона и не е състоятелен довод за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. В случая се касае за квалификация на искането и действия на въззивния съд по реда на чл.270 ал.3 от ГПК Върховен Касационен съд не приема съображението на касаторката ,че при констатирана недопустимост на постановено по реда на чл. 250 от ГПК първоинстанционно решение въззивният съд не може служебно да констатира, че се касае за явна фактическа грешка в първоначалното решение и да върне делото с указание същата да бъде поправена, вместо неправилно да се постановява допълнително решение. В съответствие с трайната практика, явна фактическа грешка в съдебното решение има тогава, когато е налице явно несъответствие между волята на съда, изразена в съобразителната част на решението и нейното диспозитивното отразяване. В тези случаи съответно е указанието, дадено от горната инстанция и в настоящия случай, че конкретното решение подлежи на поправяне от постановилия го съд по реда на чл.274 от ГПК, а не съгласно чл. 250 от ГПК. Подобно указание е трайно изведено в практиката като съответно на правомощията на въззивната инстанция, то не влошава положението на жалбоподателя и това следва ясно от закона Забраната в чл.271 ал.1 от ГПК се отнася до неправилните, а не до недопустимите решения. Даденото от Окръжен съд Монтана разрешение е предвид обезсилване на недопустимо решение, касае се за констатиране на явна фактическа грешка, която постановилият решението съд е длъжен да поправи и служебно и обжалваното разрешение няма връзка с въпроса, изведен от принципа положението на жалбоподателя да не се влошава. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.