Определение № 1286 от 16.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1993/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], против решение №185 от 16.05.2023г. по т.д. №160/23г. на Пловдивски апелативен съд. Ответниците по касационната жалба- Гаранционен фонд – София и З. И. Г., всеки един от тях е изразил становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. А. Б. е поддържал основание по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 и ал.2, предл 3-то ГПК. Поставен е въпросът –1/„ При предявен иск по чл.511,ал.1 КСЗ следва ли да бъде установено кумулативното наличие на всички предпоставки, посочени в разпоредбата, в т.ч. и обичайното местопребиваване на увреждащия автомобил и членството на държавата по обичайно пребиваване в Света на бюрата?. Обичайното местопребиваване на автомобила и членството на съответната държава в Съвета на бюрата от категорията на абсолютните процесуални предпоставки ли е, т.е. обуславящи допустимост на иска срещу НББАЗ?.“По тези въпроси е посочено основание по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК обосновани от касатора с оплаквания за неправилност на акта относно приетото за наличие на пасивна материалноправна легитимация на ННБАЗ. Поставен е въпросът -2/ „ Следва ли съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?“. Изброени са актове на ВКС и е посочено основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК Страната е твърдяла, че въззивният съд не бил обсъдил възражението за липса на пасивна легитимация на касатора. Поставен е въпросът – 3/ „В случай че по реда на чл.43 от КМЧП е отправено запитване до чужда държава за приложимото право по даден въпрос но не е получен конкретен отговор, следва ли съдът да положи всички усилия и да използва и други способи предвидени в съответните международни договори и закона / да изиска информация от друг орган … / за установяване на спорното обстоятелство“ – Посочено е основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Страната е направила кратко оплакване за това, че съдът не установил всички доводи от значение за ангажиране на отговорността му. Поставен е въпрос № 4/ „ Ползва ли се Констативния протокол със задължителна сила по отношение на отразения в него механизъм на настъпване на произшествието, още повече, че актосъставителя не е присъствал нито на настъпване на ПТП, нито е извършил оглед на местопроизшествието?“.След този и още е един подобен въпрос е посочено като основание- „чл.280, ал.2 от ГПК и чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, във връзка с приложението на чл.202 от ГПК“. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание, формулира се от касатора, който следва да го изведе от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така възприета със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание, първият поставен въпрос не е релевантен, тъй като е фактически а не правен, свързан с оплакване относно конкретното доказване по спора. Освен това, този въпрос съдържателно е обусловен от оплакване на страната, което тя не е заявила във въззивната си жалба и съответно същото не е било предмет на разглеждане от въззивния съд. Доколкото с втората част на въпроса е заявен лаконичен довод за недопустимост на решението, изведено от това, че доказването на обичайното местопребиваване на автомобила и членството на съответната държава в Съвета на бюрата би могло да бъде абсолютна предпоставка за предявяване на иск по чл.511,ал.1 КЗ и с твърдение, че поради това искът може да бъде недопустим спрямо касатора, то същият е неоснователен. За да е налице хипотеза като включената във въпроса т.е. искът срещу касатора да е бил недопустим, то следва да е налице и норма, указваща по императивен начин изключване на определени субекти от обсега и обхвата на нейното действие, тъй като недопустимост може да се установи, с оглед процесуалноправната легитимация, спрямо която предпоставките за наличие на материалното право- предмет на иска са неотносими. Предпоставките за наличие на основание за търсената защита касаят единствено материалноправната легитимация на страната. Или, в случая касаторът не е направил разлика между материалноправна легитимация и процесуална такава като в тази връзка и довода му за недопустимост на акта е правно необоснован. Вторият поставен въпрос, касае упражняването от въззивния съд на неговата основна решаваща функция – да обсъди всички доводи на страните и направените от тях възражения, заедно със съвкупния доказателствен материал в тяхната цялост и да изложи мотиви за това. Така поставен такъв въпрос налага, за да е релевантен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, посочването на конкретни доводи и възражения, респективно доказателства, които въззивният съд не е обсъдил в обжалвания съдебен акт, както и как това се е отразило върху постановения и обжалван правен резултат. В случая,страната е поддържала, че съдът не бил обсъдил нейното възражение във връзка с нейната пасивна легитимация по спора. Доводът е фактически неверен и обоснован с изразено несъгласие с изводите на състава, което е ирелевантно за значимостта на въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Този извод се налага, поради това, че съдът е отговорил на лаконично изразеното оплакване във въззивната жалба, съдържащо само изявление, че не било установено наличието на „процесуална легитимация“, тъй като експортната застраховка като лимитиран продукт по време и място не обосновава наличие на доказано застрахователно покритие. Съдът във връзка с това е направил извод, че от представените писмени доказателства изрично е установена застрахователната компания, при която е застрахован лекия автомобил, липсата на кореспондент към момента на реализиране на ПТП в България и съответно изрично е мотивирано съотнасяне на тези факти към фактическия състав на предявения иск.Т.е. съдът е обсъдил направеното възражение на страната за неустановеност на пасивната й легитимация по спора, а несъгласието с тези извод е неотносимо към тази фаза на касационното производство. Или, поставеният въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Третият поставен въпрос е ирелевантен, тъй като не е разглеждан от въззивния съд с атакуваното решение, а също така не е поддържан като оплакване и във въззивната жалба. Дори от четвъртия поставен въпрос да бъде изведен релевантен, въпреки фактическото му съдържание, то касаторът не е защитил соченото допълнително основание. Страната е поддържала основание по чл.280, ал.2 ГПК, което е неотносимо към правилата на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допълнителен критерий в тази връзка. Общото лаконично твърдение, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с чл.202 от ГПК също не обосновава такъв извод, с оглед приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на основанието – т.4 ТРОСГТК № 1 /09г., съобразно която касаторът не е изложил каквито и да било доводи, като същото е относимо към това основание и по другите поставени въпроси. Оплакванията за неправилност и необоснованост на акта поради нарушаване на съдопроизводствените правила и материалния закон заявени лаконично от страната също са ирелевантни към тази фаза на касационното производство. Доколкото касаторът е сочил общо чл.280, ал.2 ГПК като основание по отделните въпроси/ спрямо които не е релевантно/, без да уточни коя от трите хипотези поддържа, следва да се отбележи, че решението не е недопустимо, доколкото е постановено от надлежен съдебен орган в рамките на правораздавателната му компетентност, изложени са конкретни и логични мотиви и ясен диспозитив, обоснован с тези мотиви. Както бе отбелязано същото не е и недопустимо с оглед това, че съставлява валиден отговор на така заявената искова претенция, която е допустимо заявено искане за защита на конкретно субективно материално право. По основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези, а оплакванията за неправилност на изводите на съда са такива по чл.281 ГПК и не са предмет на тази фаза на производството. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение