Определение № 250 от 02.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 515/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. К. против въззивно решение № 54 от 14.03.2012г. по в.гр.д.№ 1237/2011г. по описа на Окръжен съд Благоевград. С това решение е потвърдено решение № 2555/18.10.2011г., постановено по гр. д. № 19/2008г. по описа на Районен съд Сандански по предявен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, състав на І г.о., намира, че касационната жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. - ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото - от пазарната им цена. В първоинстанционното производство по делото/ л.22/ е приложено удостоверение за данъчна оценка, съгласно което данъчната оценка на процесния недвижим имот е 103лв., поради което и цената на иска, определена по чл. 55 ал. 1, б. "б" ГПК /отм/ (искът е предявен при действието на отменения ГПК), е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота или 25,75лв. - тоест под 5000лева. Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,