Определение № 3562 от 15.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1874/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. Н. от [населено място], ЕГН [ЕГН], подадена чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 19 от 18.03.2025 г. по в. т. д. № 167/2024 г. на Великотърновския апелативен съд. Решението се обжалва в частта, с която е потвърдено решение № 31 от 24.06.2024 г. по т. д. № 48/2023 г. на Окръжен съд - Ловеч за отхвърляне на предявения срещу ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над присъдените 80 000 лв. до претендираните 100 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от касаторката при ПТП, настъпило на 01.10.2022 г. по вина на Г. Д. А. – водач на л. а. АУДИ А4 с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва, считано от 21.12.2022 г. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано. По подробно изложени съображения за несправедлив и занижен размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди се моли за неговата отмяна и за уважаване на предявения иск в пълен размер, ведно с лихви и разноски. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: „1. Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?; 2. Следва ли при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди да се вземат предвид настъпилите инфлационни процеси в страната съобразно отчетената инфлация от НСИ от момента на настъпване на злополуката до момента на определяне на размера на обезвредата?“. Поддържа се, че въззивният съд е разрешил посочените правни въпроси в противоречие с практиката, намерила израз в ППВС № 4/23.12.1968 г. и тази по чл. 290 ГПК (съответно по т. д. № 231/2016 г. на ІІ т. о., т. д. № 1184/2019 г. на ІІ т. о., гр. д. № 4473/2018 г. на ІV г. о. и т. д. № 198/2017 г. на ІІ т. о.) Против касационната жалба в срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния пълномощник на ответника по касация със становище, че по поставените от касаторката въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, но по втория от въпросите се присъединява към искането й, ако въпросът се преформулира по следния начин, а именно - дали инфлационният индекс, приложим към датата на настъпването на деликта, следва да се отчита като самостоятелен критерий при определяне размера на обезщетението. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите във връзка с приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да достигне до обжалвания краен резултат, по спорните въпроси във въззивната инстанция съставът на апелативния съд е съобразил следното от фактическа и правна страна: Видно от заключението на СМЕ, в резултат на пътното произшествие, предизвикано от застрахования при ответното дружество водач, на ищцата са причинени следните травматични увреждания: кръвно еквиваленти колекции в малкия таз, фрактура на лява илиячна кост в областта на сакроилиячната синхондроза, фрактура на сакрума вляво, фрактура на лява пубисна кост и на ацетабулума на лява тазобедрена става, кървяща рана в окосмената част на челото, счупване на дъгата на първи шиен прешлен, счупване на страничните 3 израстъци на първи, втори и трети лумбални прешлени; По отношение на пострадалата е проведено консервативно лечение в хоспис „Надежда“ за около три месеца, като са проведени и рехабилитационни процедури; В началото болките са били със силен интензитет и постепенно са намаляли, като е имала такива около 5-6 месеца от произшествието; При прегледа е установено, че в момента пострадалата се оплаква от болки в кръста след претоварване, болки в лява тазобедрена област, също след претоварване, лесна уморяемост, има белег над челото в окосмената част с размери 3 см.; Остатъчни явления от травмите се откриват в областта на лява тазобедрена става и на лумбалния отдел на гръбначния стълб, като същите се изразяват в болки, затруднено ходене, особено след претоварване и болки при изкачване и слизане по стъпала, като в случая имат значение и възрастовите изменения. От събраните по делото гласни доказателства – показанията на сина на ищцата, се установява, че след инцидента С. Н. била в шоково състояние, изпитвала силни болки в краката, таза, главата, гърба; Лекарите се колебаели за операция, но се отказали, тъй като било опасно заради напредналата й възраст; Лежала неподвижно месец и десет дни, след втория месец започнала да става от леглото, започнала да се движи с количка, след това с проходилка; Настанили я в хоспис, където можели да й оказват необходимите грижи, и престояла там три месеца; От лятото на 2023 г. вече можела да се обслужва сама за хигиенни нужди и за хранене, но й било много трудно с придвижването, с патериците, с бастуна; Болките в гърба, кръста и краката ги имала постоянно вече, преди като турист - ветеран ходела на организирани походи в планините, но вече не практикувала изкачвания; В психологически аспект у ищцата са настъпили негативни промени - сега имала притеснение и от най-малкото, а преди инцидента нямала такива страхове, преди инцидента нямала и нарушения на съня, а сега вече не можела да спи, сънувала кошмари, свързани с катастрофата; Това наложило да потърсят помощта на психиатър, който й предписал лекарства, след приема на които вече започнала да спи по-спокойно; Преди инцидента била жизнена, здрава жена, а сега била като развалина. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установява, че С. Н. е преживяла посттравматично стресово разстройство вследствие на стресогенно събитие- процесното ПТП; Интензитетът на травматичните изживявания към момента е в границите на нормалния индивидуален отговор на пострадалата към травмиращото събитие; Дискомфортът и негативните емоционални преживявяния по време на продължителния процес на преработка е възможно да завишат нивата на тревожност и несигурност; В рамките на прогнозата ищцата има нужния ресурс да включи травматичното събитие в личния си опит и да продължи своето житейско развитие; Вещото лице е констатирало наличието на „дигитален тремор“, който е възможно да е предизвикан от стреса от преживяното ПТП. От правна страна въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Размерът на обезщетението трябва да съответства на обществения критерий за справедливост и да бъде съобразено с икономическата конюнктура и инфлационните процеси в страната, като по справедливост се определя не само размерът на следващото се обезщетение, но и естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване. Обобщено от коментираните доказателства съставът на въззивния съд е приел, че С. Н., на 79 години към датата на ПТП, е претърпяла силни болки и страдания от получените травми, описани по-горе, била силно стресирана, неподвижна за период от един месец, не можела да се обслужва сама за дълъг период от време, променила се емоционално - станала тревожна, несигурна, притеснена, с нарушен сън. Получените при ПТП травми са довели до значителни неудобства от физическо и емоционално естество, отразили се негативно на психиката, ритъма и начина й на живот,вследствие на травмата изпитвала и към момента болки в гърба, крака и кръста, като множеството травми, съчетани с дегенеративните възрастови промени в тазобедрената става и гръбначния стълб, са довели до бърза уморяемост, която пък от своя страна препятства придвижването й на подълги разстояния, придвижването й е свързано с болки. Всичко това травмира психически и емоционално ищцата - вследствие на инцидента е получила посттравматично стресово разстройство и към момента е променен в голяма степен начинът й на живот. По изложените съображения апелативният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от С. Н. душевни и физически болки и страдания следва да възлиза на 80 000 лв., тъй като този размер ще възмезди изцяло в най-пълна степен понесените от нея болки и страдания. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При постановяване на въззивното решение съдът не се е отклонил от постановките на ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС, вкл. посочената от касаторката, според която понятието „справедливост” в хипотезата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а винаги е предпоставено от извършването на преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства; При причинени телесни увреждания тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на уврежданията, продължителността и интензитета на болките, психическите и физически последици за пострадалия, степента на възстановяване и пр. и представляват критериите, които задължително следва да бъдат съобразявани при определяне на дължимото обезщетение; Необходимо е всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства да бъдат обсъдени от съда и въз основа на техния анализ и съвкупната им оценка да бъде определен паричният еквивалент на неимуществените вреди, при отчитане и на обществено–икономическата обстановка към момента на деликта, която има значение за обективността при определяне на справедлив размер на обезщетението. От мотивите на обжалваното решение е видно, че съдът е отчел всички посочени по-горе общи и конкретно установени по делото обстоятелства, надлежно обсъдени от него, за да определи дължимото съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за понесените от пострадалата неимуществени вреди. В цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика по чл. 290 ГПК не е дадено разрешение, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД съдът следва да има предвид и настъпилите инфлационни процеси в страната съобразно отчетената инфлация от НСИ от момента на настъпване на злополуката до момента на определяне на размера на обезвредата. Използването на подобен критерий не следва нито от закона, нито може да бъде извлечен по тълкувателен път, доколкото релевантният момент, към който обезщетението се определя, винаги е този на настъпване на непозволеното увреждане. Поради неустановяване на допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационната жалба не може да се селектира за разглеждане по същество. За изчерпателност следва да се посочи, че в производството по чл. 288 ГПК ответникът по касация не е процесуално легитимиран да сезира касационния съд с искане за произнасяне по правни въпроси. Предвид изхода на спора и направеното искане по чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на последния следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение