Определение № 426 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7218/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Е. А. К. чрез особен представител адв.Е. А. срещу решение от 22.02.13г.по гр.дело № 9/13г.на Окръжен съд – Монтана.С него е потвърдено решението от 23.11.12г.по гр.дело № 391/12г.на Районен съд – Монтана в частта,в която е допуснат развод и е прекратен брака между Б. С. Н. и Е. А. К.,сключен с акт № 00188 на 3.09.09г.в [населено място],поради дълбоко и непоправимо разстройство.В частта,в която е постановено,че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство има съпругата Е. К. решението е отменено и вместо това е постановено друго,с което е прието,че вина имат двамата съпрузи. В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Ответникът по жалбата не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. От изложението се извежда въпроса: следва ли фактическата раздяла да се счита за абсолютно основание за прекратяване на брака,или съдът следва да преценява отражението й върху брачните отношения с оглед на всички доказателства по делото.Този въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика,в т.ч. и ППВС № 10/71г.,на което се позовава жалбоподателката.Обжалваното решение не противоречи по правните си изводи с тази практика.Това е така,защото съдът е приел,че основанието за развод е дълбокото и непоправимо разстройство на брака,като е обсъдил фактическата раздяла между страните наред с другите обстоятелства по делото,за да направи извод,че брачната връзка съществува само формално. Доводите на жалбоподателката са,че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение чрез неправилна преценка на данните по делото,довела до необоснованост на решението.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.