Определение № 4557 от 28.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3464/2026 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.9815/5.05.26 по ч.г.д.№.8457/25 на Софийски градски съд /СГС/, ІV Вс, е потвърдено протоколно определение от 16.06.25 по г.д.№.69297/24 на СРС, ІІ ГО, 179с., за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключването на г.д. №.33662/25 на СРС, 113с., и г.д.№.34 409/25 на СРС, 81с. Постъпила е частна касационна жалба от М. К. А., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт-клон България“КЧТ оспорва жалбата. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания съдебен акт е прието, че приложението на разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК е обусловено от наличието на висящо дело в същия или в друг съд, решението по което ще има значение за правилното решаване на спряното производство. В случая от представените искови молби, въз основа на които са образувани г.д.№.33662/25 на СРС, 113с., и г.д.№.34409/25 на СРС, 81с., е видно, че търсената с тях защита от страна на „Уиз Еър Унгария Црт - клон България” КЧТ срещу ищеца в настоящия процес има за предмет въпроси, които по принцип имат значение за правилното решаване на спора по г.д.№.69297/24 на СРС, ІІ ГО, 179с., както и че тези производства към момента са висящи-обстоятелства,които попадат в обхвата на предпоставките за приложението на нормата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Посочено е, че въпросът относно недопустимостта на претенциите, по които са образувани делата, е извън компетентността на съдебния състав по г.д.№.69297/24 на СРС, ІІ ГО, 179с., и на въззивния такъв - тези претенции не са част от настоящото производство и единствено в правомощията на съдебните състави по г.д.№.33662/25 и г.д.№.34409/25 на СРС е да извършат преценка относно тяхната допустимост/недопустимост, а в случай на обжалване на постановени от тях актове – на съдилищата по инстанционния им контрол; от друга страна в действащата нормативна уредба приложението на чл.229 ал.1 т.4 ГПК не е обвързано от законодателя с редовността на исковата молба по обуславящото дело, поради което този факт, дори и да е налице, е ирелевантен за обсъждания въпрос. Твърденията за наличие на хипотеза на злоупотреба с право също са намерени за неоснователни. Отразено е, че носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни, поради което и упражняването на материално и/или процесуално право поначало е правомерно; злоупотреба с право е налице при превратно упражняване на права - за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл.57 ал.2 Конституцията на Република България/ и в противоречие с интересите на обществото /чл.8 ал.2 ЗЗД/; няма злоупотреба с право, когато лицето подава сезираща съда молба със съзнанието, че упражнява съществуващо свое субективно право, като е без значение дали то обективно съществува или дали е избран правилният път за неговото удовлетворяване /реш. по г.д.№.11492009г. на ВКС, ІV ГО, опр.№.438/29.01.26 по к.ч.г.д. №.4837/25, ІІІ ГО и др./; данните по делото сочат, че с предявяването на исковите молби по г.д.№.33662/25 и г.д.№.34 409/25 на СРС ответникът е действал в такава хипотеза; между страните по делото е налице правен спор относно обстоятелствата, предмет на отрицателните установителни искове; в подкрепа на изложеното е посочен и фактът, че по г.д.69297/24 на СРС, ІІ ГО, 179 с., е оставено без уважение искането на „Уиз Еър Унгария Црт-клон България” КЧТ във връзка с оспорването на представените от ищеца доказателства, касаещи учредения синдикат, чийто председател е той, предвид възприетото в практиката на ВКС становище, че в производството по чл.344 ал.1 т.1 КТ съдът не проверява легитимността на синдикалните организации и тяхното ръководство. Намерено е, че доколкото липсва произнасяне от страна на първоинстанционния съд по реда на чл.34а от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения /ЗЗЛПСПОИН/, съответно такова определение не е било предмет на самостоятелно обжалване съгласно чл.34а ал.3 ЗЗЛПСПОИН, и въззивната инстанция не може да разглежда въпроса какви действия е следвало да предприеме СРС на визираното основание. Прието е и, че постановяването на съдебен акт на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК пряко не е обусловено от изискванията на чл.30 и чл.47 от ХОПЕС. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позоваване на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1. „ Длъжен ли е въззивният съд да изложи ясни, точни и убедителни мотиви, в които да посочи с кои конкретни фактически данни, подкрепени от доказателствата по делото, се опровергават доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба срещу първоинстанционния акт? Длъжен ли е въззивният съд да посочи в мотивите си кои фактически положения приема за установени, въз основа на кои доказателства достига до тези фактически изводи, кои доказателства възприема и кои отхвърля, както и да изложи съображения защо кредитора едни доказателства, а не приема други? Длъжен ли е въззивният съд да изложи ясни, точни и убедителни мотиви, в които да посочи кои конкретни фактически данни приема за установени, въз основа на кои доказателства по делото, и по какъв начин тези данни опровергават доводите и възраженията за злоупотреба с процесуални права, изложени във въззивната жалба срещу първоинстанционния акт?“ /ППВС 1/13.07.53, реш.№.222/27.03.18 по т.д. №.505/17, ІІ ТО, реш.№.145/7.01.19 по г.д.№.811/18, ІІ ГО/; 2. „ Налице ли е основание за спиране на производството по обусловения иск на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, когато след изтичане на срока за предявяване на инцидентен установителен иск по чл.212 ГПК ответникът по обусловения иск е предявил по общия исков ред установителен иск относно обуславящото правоотношение, след като вече е релевирал възражения срещу обусловения иск в срока за отговор на исковата молба?“ /ТР 1/9.12.13 по тълк.д.№.1/13, ОСГТК/; 3. „ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите и възраженията на жалбоподател, който твърди, че се ползва от закрилата по чл.5 ал.1 ЗЗЛПСПОИН и е поискал предоставяне на защита по реда на чл.34а ЗЗЛПСПОИН, когато тези доводи и възражения са наведени както в искането до първоинстанционния съд, така и във въззивната жалба. но не са били обсъдени от първоинстанционния съд?“ /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първият въпрос касае задължението на съда да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните доказателства и да изложи мотиви. Съгласно практиката на ВКС, в това число цитираната, за съда съществува задължение да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото; въззивният съд е длъжен да постанови решението си въз основа на установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството. В случая първоинстанционното производство е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ /предвид заповед от 5.09.24 за дисциплинарно уволнение на ищеца считано от 18.09.24/, като ответникът е оспорил още с отговора на исковата молба наличието както на валидно трудово правоотношение с М.А., така и на органно такова - предвид твърденията, че не е спазена предварителната закрила, с която се ползва ищецът като член на синдикалното ръководство в предприятието на ответника, а районният съд е оставил без уважение искането на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт-клон България“КЧТ за оспорване на доказателства, касаещи учредяването на въпросния синдикат с мотиви, че не може да проверява легитимността му. Същевременно няма спор, а е видно и от приложените доказателства, че г.д.№.33662/25 и г.д.№.34409/25 на СРС са с предмет съответно установителен иск за прогласяване несъществуване на трудово правоотношение между страните за периода 2.08.22-4.10.24, ведно с осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми поради липса на основание /липса на трудов договор/ с лихви, и установителен иск за несъществуване на органно/мандатно правоотношение за периода 28.08.24-18.09.24 на М.А. като Председател на твърдяна синдикална организация към „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт-клон България“КЧТ. При това положение, като е изяснил законовите предпоставки за спиране на производството на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК и е приел, че, видно от представените доказателства, г.д.№.33662/25 и г.д.№.34409/25 на СРС са висящи и имат значение за изхода на спора по чл.344 ал.1 т.1-т.3 ГПК, въззивният съд е намерил, че е налице изискуемата връзка на преюдициалност и съответно основание за спиране. Този извод е направен след обсъждане на доводите и възраженията на жалбоподателя, в това число относно това кой е компетентен да извършва преценката за допустимостта на преюдициалните производства и редовността на исковите молби, по които са образувани, наличието на злоупотреба с право, на хипотезата на чл.34а ЗЗЛПСПОИН и относимостта на чл.30 и чл.47 от ХОПЕС. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивния акт биха могли да бъдат обсъждани едва при разглеждане на жалбата по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. С оглед на изложеното не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС и съответно основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Относно втория въпрос се цитира практика - ТР 1/9.12.13 по тълк.д. №.1/13, ОСГТК, постановена по въпрос /т.7а/ подлежи ли на обжалване определението, с което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск /ИУИ/. Даден е отговор, че то не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не е от категорията на визираните в чл.274 ал.1 т.1 ГПК съдебни актове и не подлежи на обжалване на основание посочената правна норма; страните не се лишават от право на защита за разрешаването на спора по инцидентния установителен иск, а само от процесуалната възможност това да се осъществи със сила на пресъдено нещо в образуваното исково производство по главния иск; неприемането на инцидентния установителен иск за съвместно разглеждане не би се отразило върху правилността на решението, тъй като съдът дължи произнасяне по преюдициалното правоотношение в мотивите на съдебния акт, а разрешението по съществото на преюдициалното правоотношение се проверява заедно с правилността на решението по главния иск; решението по главния иск обаче не формира сила на пресъдено нещо по преюдицилното правоотношение и не съществува пречка преюдициалното правоотношение да бъде предявено с нов иск в отделно производство; ако инцидентният установителен иск се предяви по общия ред преди изтичане на срока по чл.212 ГПК, съответно по чл.372 ал.2 ГПК или чл.373 ал.2 ГПК, то преюдициалният му характер е основание за спиране на производството по обусловения иск по чл.229 ал.1, т.4 ГПК. Не е налице противоречие с така цитираната практика. В разглежданата хипотеза от една страна въобще не става въпрос за случай на предявен ИУИ, чието разглеждане да е било отказано, респективно такъв въобще не е бил предявяван в основното производство по исковете по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. От друга страна се касае за производства по г.д.№.33662/25 и г.д.№.34409/25 на СРС, чийто изход е от значение за този на спряното - предвид предпоставките на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, наведените в исковата молба оплаквания за незаконосъобразност на заповедта за уволнение и възраженията на ответника в отговора на исковата молба - още повече, че районният съд въобще е отказал да се произнася по легитимността на учредената синдикална организация, чието валидно съществуване, обаче, от своя страна, предпоставя необходимостта от вземане на предварителното й съгласие предвид твърденията, че ищецът е член на синдикалното ръководство. Въззивната инстанция изрично е посочила с какво се изчерпват ясните законови предпоставки за спиране /преюдициалност и висящност на друг спор/, констатирала е наличието им и е приела, че, предвид същото, обусловеното дело следва да бъде спряно. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Третият въпрос отново касае общото задължение на съда да обсъди доводите и възраженията на страните. По същия е налице трайно установена практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и която е цитирана във връзка с първия въпрос – съгласно която безспорно съдът следва да обсъди доводите и възраженията на страните от значение за изхода на спора. Въззивната инстанция не се е отклонила от нея – обсъдила е възраженията на жалбоподателя, в това число във връзка с позоваването на чл.34а ЗЗЛПСПОИН, като е изложила съответни мотиви. Несъгласието с тези мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване. От друга страна не налице хипотеза на неяснота на нормата на чл.34а ЗЗЛПСПОИН или липса на съдебна практика, респективно необходимост от промяна на наличната такава, за да бъдат удовлетворени изискванията за наличие на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Пред СГС като втора инстанция не е бил налице постановен от първоинстанционен съд акт по реда на този закон - предвид изричната и ясна разпоредба на чл.34а ал.3 ЗЗЛПСПОИН, предпоставяща такъв - по отношение на който би могъл да бъде упражнен въззивен контрол. С оглед на изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,