Определение № 60709 от 29.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1642/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М.П. и адв. К.Н. – пълномощници на О. К. Ц., против въззивно решение № 219/18.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 207/2020 г. на Окръжен съд - Видин, с което е отменено решение № 86/27.02.2020 г. по гр. д. № 574/2020г. на Районен съд - Видин, с което Р. Л. К. е осъдена да заплати на О. К. Ц. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от нанасяне на обида с прочетената на 28.12.2018 г. декларация, с употребата на думата „лъжец" и е постановено друго, с което искът е отхвърлен и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Каква е разликата между даването на мнение с оценъчен характер и обидата?” и 2. „Докъде се разпростира границата между правото на свободно изразяване на мнение и защитата на доброто име, конкретно при личностите, които заемат публична длъжност и които би трябвало да понасят критика в по-широки рамки?“. Сочи, че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 209/27.09.2013 г. по гр. д. № 1747/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 261/02.11.2016 г. по гр. д. № 1243/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение 204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 253/29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, IV г. о., а вторият с решение № 261/02.11.2016 г. по гр. д. № 1243/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 443/19.07.2010 г. по гр. д. № 5059/2008 г. на ВКС, II г. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Р. Л. К., подаден чрез адв. И. А., в който се изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с декларацията на политическа група „Единни за промяна” в Общински съвет Видин, чрез прочетено от ответницата Р. Л. К. се отправя въпрос, а не се дават обидни квалификации. Посочил е, че никъде в декларацията бившият кмет на Община Видин – О. К. Ц. не е наречен „лъжец, неграмотен, некомпетентен, необразован, незаинтересован и бездействащ”, както се твърди в исковата молба. Зададен е въпрос: „Кой е лъжецът. Тук в залата на Общинския съвет или в залата на Министерски съвет. Или става дума за непоправима некомпетентност, бездействие и липса на заинтересованост от придвижването на процедурите за новия път до Видин”. Декларацията представлява политически акт и изразява отношението на политическа група общински съветници към управлението на Общината и не е насочена персонално към О. К. Ц.. Целта на общинските съветници, което се вижда в края на декларацията е била да поканят представителите на местната и централната власт на среща с гражданите на 27.01.2019 г., където да получат отговор на въпроса „Кой е виновен за забавянето на процедурите”. В изказване пред сесията на Общинския съвет, проведено на 31.01.2019 г. ищецът сам заявява, че прочетените декларации не изразяват категорична позиция, а представляват зададени „риторични въпроси”. Въззивният съд се е аргументирал, че написаното в декларацията не съдържа оскърбителни, унизителни и вулгарни изрази, които биха могли да накърнят честта и достойнството на ищеца. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Декларацията не е насочена срещу личността на кмета, а представлява оценка и е израз на възмущение на действията или бездействието му. Зададените въпроси, съдържащи критични оценки и думи, не могат да бъдат приети като насочени категорично и пряко към ищеца и целящи да се уязви неговото достойнство. В процесната декларация липсва персонализация и лично адресиране на думите и изразите, поради което тези думи не са насочени към ищеца в лично качество. Възприемането на факти, е строго индивидуално и освен от конкретната интерпретация и контекст, възприятието зависи от емоционалната нагласа, ценностната система и в крайна сметка от личното отношение на възприемащия към така оповестените в публично пространство, факти. Чувството на ищеца, че изречените от ответницата в декларацията думи и твърдения, го дискредитират и накърняват неговата чест, достойнство и авторитет в обществото, представляват негово субективно преживяване, отражение на личния му мироглед и ценностна система. Тези чувства съществуват в неговото съзнание и са плод на неговата субективна оценка. Субективното усещане на ищеца за обида и клевета е ирелевантно, поради което не му се следва обезщетение. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението по поставените въпроси. Въпросите са обусловили правните изводи на съда, но същите не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, включително и цитираната от касатора. Разграничение между обидата и оценъчните съждения е направено в редица решения на ВКС: решение № 278/27.11.2019 г. по гр. д. № 1140/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 209/27.09.2013 г. по гр. д. № 1747/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 484/09.06.2010 г. по гр. д. № 1438/2009 г. на ВКС, III г. о. и др., с които е прието, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки могат да се използват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Негативните оценки, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 1 от Конституцията представляват коментар на фактите и не пораждат отговорност. За разлика от негативните оценки обидата е противоправно деяние и е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго. Дефиницията на деянието "обида" се съдържа в чл. 146, ал. 1 НК, но тя е приложима и при деликта, а унизителният характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване. В случая въззивният съд не се е отклонил от това разбиране. Изложил е, че написаното в декларацията не съдържа оскърбителни, унизителни и вулгарни изрази, които биха могли да накърнят честта и достойнството на ищеца. Отправя се въпрос, а не се дават обидни квалификации. Декларацията не е насочена срещу личността на кмета, а представлява оценка и е израз на възмущение на действията или бездействието му. В процесната декларация липсва персонализация и лично адресиране на думите и изразите, поради което не може да се възприеме, че тези думи са насочени към ищеца в лично качество. Въззивният съд е съобразил съдебната практика по поставените въпроси при постановяване на решението си. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.