Определение № 4635 от 16.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3664/2024 г.
ВКСIII гражданско отделение16.10.2024 г.докладчик Джулиана Петкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ разпореждане № 693/21.06.2024г. по в.гр.д.№ 186/24 на ОС Сливен И ВРЪЩА делото на ОС Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Особено мнение на Майя Русева. Не споделям становището, че разпореждането за връщане на касационната жалба е незаконосъобразно. Действително, искът по чл.19 ал.3 ЗЗД е облигационен и цената му се определя съобразно разпоредбата на чл.69 ал.1 т.2 ГПК предвид препращането на чл.69 ал.1 т.4 - от данъчната оценка на недвижимия имот. В случая се иска обявяване на предварителен договор за окончателен относно три имота – т.е. предварителният договор инкорпорира три сделки, предпоставките за обявяването им за окончателни ще се изследват поотделно за всеки имот и изходът на спора по отношение на различните имоти може да е различен. Поради това и цената на всички обективно съединени искове по чл.19 ал.3 3ЗД се определя от данъчната оценка на всеки един от имотите. Видно от представените удостоверения за данъчни оценки на недвижимите имоти, предмет на предварителния договор, всяка от тях не надвишава 5000лв. При това положение и по аргумент от чл.280 ал.3 т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, респективно разпореждането за връщане на подадената срещу него касационна жалба като краен резултат е правилно. СЪДИЯ: / Майя Русева/
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. А. М. срещу разпореждане № 693/21.06.2024г. по в.гр.д.№ 186/24 на ОС Сливен, с което е върната подадената на 13.06.2024г. от М. касационна жалба срещу постановеното въззивно решение № 161/27.05.2024г. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното разпореждане, като твърди да е неправилно приетото, че цената на разгледания иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД е под 5000 лева. Насрещната страна по жалбата – ответникът И. Х., не взема становище. Настоящият състав, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на спора е иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 22.03.2021г., с който Х. е продал на М. три недвижими имота за обща цена от 1300 лева. С иска е заявено цялото право по чл. 19, ал.3 ЗЗД - за обявяване окончателна продажбата и на трите имота. Искът е облигационен, а цената му се определя по правилото на чл. 69, ал.1 т.4 вр. с т.2 ГПК – според данъчната оценка на недвижимите имоти, предмет на договора. Същата възлиза на 11 826, 70 лева ( както е посочена от ищеца в исковата молба) и е формирана от сбора от данъчните оценки на трите недвижими имота по процесния договор, налични на лист 5-10 от първоинстанционното дело. Следователно прагът по чл. 280, ал.3, т.1, предл.1во ГПК е преодолян и въззивното решение по така предявения иск подлежи на касационно обжалване. Като е приел обратното, ръководейки се от договорената продажна цена, въззивният съд незаконосъобразно е върнал касационната жалба на ищеца. Атакуваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за извършване на следващи действия по администриране на подадената касационна жалба. Мотивиран от горното, съдът
Цитирани разпоредби
7- чл. 19, ал. 3 ЗЗД
- чл. 69, ал. 1, т. 4
- чл. 274, ал. 2 ГПК
- чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК
- чл. 19, ал. 3
- чл. 280, ал. 3, т. 1