Определение № 861 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 251/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г. от [населено място], В. обл. срещу решение № 386 от 03.11.2011г по гр.дело № 966/2011г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение №640 от 22.06.2011г по гр.д.47/2011г на Великотърновски районен съд по бракоразводен процес, Решението е обжалвано от касатора по въпроса за вината и предоставянето на семейното жилище, представляващо едноетажна еднофамилна къща с дворно място в [населено място]. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,тъй като въззивният съд не е приел вина и на съпругата ,задето е напуснала семейното жилище ,предизвиквала е скандали, имала е противобрачно поведение ,в тази връзка не са обсъдени, съответно преценени доказателствата. С довод за противоречива практика са приложени реш. по гр.д№ 13908/2010г на СГС ,реш. по гр.д. № 14775/2010г на СГС ,реш. по гр.д№ 13141/09 на ВРС. По обусловеният въпрос за ползване на семейното жилище оплакването е ,че предоставянето му на съпругата с довод ,че същата няма друго жилище, вместо на касатора, който има 1/ 4 ид. част от имот в друго населено място, е в противоречие с трайната практика, изразена в реш. №3769/82г на ІІ г.о на ВС и реш.№2164/83г ІІ г.о ВС. Според защитата на касатора, в противоречие се явява приетото от въззивния съд ,че жилищната нужда на съпруга- касатор е задоволена при това положение ,като не е съобразено ,че сънаследствения имотът на майка му е в друго населено място. Не е постъпил отговор от ответната страна След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По въпроса за вината, в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата за допустимост до обжалване се аргументира с оплаквания за неправилна преценка доказателствата по делото, без да се формулира конкретен правен въпрос ,привързан към решаващо преценените правни основания ,или трайно изведени в съдебната практика правила относно начина на формиране на фактическите и правни изводи на съда. При липса на изведен правен въпрос, разрешен в противоречие с цитираните три съдебни решения (на въззивни и първоинстанционни съдилища ) и при положение, че приложената практика не е придружена от коментар, в каква насока защитата вижда противоречието, налице е липса на обосновка по соченото основание. Доколкото изложението има връзка с касационните оплаквания ,не може да бъде възприет доводът на защитата, че когато поведението на съпруг, обусловено от употреба на алкохол и изразяващо се в упражняване на насилие, принудило съпругата да напусне семейното жилище, за да потърси закрила и подслон другаде ,се поставя въпросът за виновно, противобрачно поведение на последната. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по втория въпрос - също неясно формулиран, но е изразен чрез доводите ,че притежанието на друго жилище от съпруг не поставя последния в невъзможност да получи ползването и на семейното жилище при развод, ако притежаваното друго жилище не е в същото населено място. Практиката на ВКС, включително цитираната в изложението, действително е в изразения смисъл, но въззивното решение не е в противоречие с нея. Великотърновски окръжен съд е предоставил ползването на жената, но не поради това ,че касаторът не отговаря на условието да я конкурира, а след преценка на всички обстоятелства по конкурентните искания на страните, предвид по-належащата нужда,включително жилищна. Ето защо, по изведения въпрос за една от предпоставките при предоставяне ползването на семейното жилище след развода, настоящето решение не е съпоставимо с приложените от практиката съдебни решения. Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК не е налице. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.