Определение № 860 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2758/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, преди Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 75 от 24.04.2024 г. по гр.д.№ 494/ 2023 г., в частта му, с която е потвърдено решение на Кърджалийски окръжен съд по гр.д.№ 36/ 2018 г. и по този начин са отхвърлени исканията на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество както следва: от С. С. Б. и В. С. Б. - земя, представляваща прилежаща площ към сгради „Помпена станция“ с площ от 452 кв.м., съставляваща имот № * по картата на възстановената собственост на землището на [населено място]; поземлен имот № * по КВС на [населено място] с площ от 1,240 дка; поземлен имот № * с площ от 1,018 дка, в местността „М.” на [населено място]; поземлен имот № * по КВС на [населено място] с площ от 212 кв.м.; поземлен имот № * по КВС на [населено място] в землището на [населено място] в местността „Р.” с площ от 3,570 дка; от С. С. Б. - сумата от 1 082,97 лв, представляваща наличен към края на проверявания период остатък (салдо) от внесени суми от трети лица по сметка в лева, открита в „Интернешънъл асет банк“ АД с титуляр С. Б.; от „Вескомерс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Пловдив - поземлен имот извън регулация, с начин на трайно ползване „залесена територия“ в местността „Т.“, целия имот с площ от 1 дка, парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * в землището на [населено място]; поземлен имот извън регулация, с начин на трайно ползване „залесена територия“ в местността „Т.“, целия имот с площ от 1.0 дка, парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * в землището на [населено място]; поземлен имот извън регулация, с начин на трайно ползване „залесена територия“ в местността „Т.“, целия имот с площ от 1.0 дка, парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * в землището на [населено място]; поземлен имот извън регулация, с начин на трайно ползване „залесена територия“ в местността „Т.“, целия имот с площ от 1.0 дка, парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * в землището на [населено място]; поземлен имот извън регулация, с начин на трайно ползване „залесена територия“ в местността „Т.“, целия имот с площ от 1.0 дка, парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * в землището на [населено място]; поземлен имот извън регулация, с начин на трайно ползване „залесена територия“ в местността „Т.“, целия имот с площ от 1,000 дка, парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * в землището на [населено място]; сума в размер 86 000 лв., представляваща предоставен през 2008 г. заем от С. С. Б. на „Ес би ен – В. Б.“ ЕООД; от „Ес би ен – В. Б.” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] - сума в размер на 218 000 лв., представляваща остатък от вземане от лична парична вноска в „Ес би ен – В. Б.“ ЕООД, цялата в размер на 250 000 лв., направена от В. С. Б. през 2010 г.; и е разпределена отговорността за таксите и разноските в производството. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя като основание за допускане на касационното обжалване материалноправен въпрос, който при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъде уточнен в следния смисъл: при извършен икономически анализ за преценка налице ли е значително несъответствие по смисъла на ЗОПДНПИ /отм./, като „приход“ или като „разход“ следва да бъдат отчетени направените вноски по банкови сметки от проверяваното лице; вноските по банкови сметки на проверяваното лице, извършени от трети лица, за които не се установява законово основание за внасянето; недекларирани по реда на чл.50 ЗДДФЛ приходи по договори за заем и наследство. Според касатора по отношение на този въпрос са налице допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Ответните страни С. Б., В. Б., „Вескомерс“ ЕООД и „Ес би ен – В. Б.” ЕООД оспорват жалбата с доводи за правилност на обжалваното решене, без да вземат изрично становище по наличието на основания за достъп до касационен контрол. Жалбата е допустима, а налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е установил, че въз основа на уведомление за повдигнато срещу С. Б. обвинение за извършено престъпление по чл.282 ал.2 пр.1 и пр.2 вр. чл.282 ал.1 пр.1 и 2 вр. чл.20 ал.2 и чл.26 ал.1 НК, КОНПИ започнала проверка за установяване дали има значително несъответствие между имуществото и нетния му доход. Производството било образувано с решение от 01.11.2017 г., към тази дата действал отменения ЗОПДНПИ, но решението за внасяне на искане за отнемане на незаконно придобито имущество в съда срещу проверяваното лице и останалите ответници било взето след влизане в сила на ЗОНПИ, затова производството следвало да се довърши по реда на новия закон. По отношение на материалноправните предпоставки обаче, приложими били нормите по отменения ЗОПДНПИ, тъй като законодателят не бил придал цялостно обратно действие на новия ЗОНПИ. По отменения ЗОПДНПИ, "значително несъответствие" било налице при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 250 000 лв, тъй като изменението на материалната правна норма, уредена в § 1 т. 7 ДР на закона, действало занапред. Според заключения на приетата по делото експертиза за периода 13.08.2005 г. - 13.08.2015 г. С. Б. и съпругата му В. Б. имали доходи, приходи и източници на финансиране общо в размер 419 494,57 лв, а обичайните и извънредните им разходи били в размер 120 980,99 лв., т.е. нетният им доход бил в размер на 298 513,58 лв. Общо придобитото имущество от тях през проверявания период било в размер 612 713,33 лв., т.е. несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице и съпругата му бил размер 314 199,75 лв. Съдът не кредитирал частично заключенията, приети пред първата и въззивната инстанция, тъй като те не вземали предвид като доходи и източници на финансиране извършените парични вноски от трети лица по банкови сметки на С. Б., но за сметка на това тези вноски фигурирали в раздел „извънредни разходи“. Общият размер на всички извършени вноски от трети лица по банкови сметки на С. Б. бил 35 914 лв и те следвало да се считат за приход на проверяваното лице, а не за разход. Същото се отнасяло и до внесените от самия С. Б. по негови банкови сметки суми в британски лири - вноска от 17 000 британски лири, върху която била начислена и лихва от 254,39 британски лири, и вноска 8 100 британски лири, с левова равностойност общо 108 970,14 лв. Касаело се за трансформация на притежавани пари в брой във вземане на проверяваното лице към съответната банка, затова отразяването им като „извънредни разходи“ в заключенията било неправилно. Затова към приходите за периода 13.08.2005 г. - 13.08.2015 г. следвало да се добавят и тези суми. Освен това вещото лице не взело предвид като приход получени от Б. заеми от физически лица през проверявания период, за които имало писмени доказателства по делото и за които ответниците ангажирали гласни доказателства. От доказателствата по делото било видно, че на 25.03.2010 г. С. Б. получил в заем 300 000 лв от Б. М., на 03.08.2009 г. получил в заем от сестра си 8 000 паунда, с левова равностойност 18 400 лв,, а през 2007 г. получил в заем от зет си 7 000 паунда, с левова равностойност 20 160 лв. Б. получил също в наследство от баща си 27 000 лв – сума, която била открита след смъртта на баща му в жилището му и от която останалите наследници се отказали. Останалите твърдения на ответниците за получени от Б. заеми, за 200 000 лв налични пари в началото на проверявания период и за получена от трето лице сума в размер 90 000 лв срещу встъпване в права, които Б. има срещу ЖСК, съдът счел за недоказани. Общият размер на доходи, приходи и други източници на финансиране на проверяваното лице и съпругата му за периода 13.08.2005 г. - 13.08.2015 г. следвало да се счита 894 280,40 лв, а общия размер на обичайните и извънредни разходи - 619 151,05 лв. Така нетните доходи на проверяваното лице и съпругата му били положителна величина - 275 129,35 лв, а не отрицателна /-308 371,43 лв/, както неправилно било посочено в заключенията. Общото имущество на проверяваното лице и съпругата му, придобито за периода 13.08.2005 г. до 13.08.2015 г. и налично в края на същия било на стойност 6 084,05 лв. според заключенията, но към тази сума следвало да се добави и стойността на придобитите от проверяваното лице и съпругата му в периода 11 недвижими имота, налични в патримониума им към края на периода, на обща стойност 9 454 лв и дадените от проверяваното лице и съпругата му заеми/кредити на търговски дружества през периода на проверката, невърнати до 13.08.2015 г./, в общ размер на 424 370 лв. Преведените като заеми суми напуснали патримониума на Б. и съпругата му, като са се трансформирали във вземания към съответните дружества заемополучатели. Така общата стойност на имуществото на проверяваното лице и съпругата му към края на проверявания период ставала 439 908,05 лв. Съпоставката на същата с нетния им доход през същия период от 275 129,35 лв установявала несъответствие от -164 778,70 лв, което означавало, че няма „значително несъответствие“ по см. на §1 т.7 ДР ЗОПДНПИ (отм.), в редакцията му към 15.08.2015 г. Това изключвало обоснованото предположение, че имуществото е незаконно придобито, както и правото на държавата да претендира отнемането му. Предвид тези мотиви на инстанцията по същество, поставеният правен въпрос обуславя обжалваното решение, тъй като въззивният съд е приел за „приход“ на проверяваното лице направените от самото него и от трети лица вноски по негови банкови сметки и недекларирани невърнати зами. Въпросът дали тези вноски и заеми съставляват „приход“ или „разход“ е залегнал в решаващите изводи на инстанцията и е дал повод за извода, че не е налице значително несъответствие по смисъла на ЗОПДНПИ /отм./. Налице е и допълнителното основание по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне. По изложените съображения Върховният касационен съд