Определение № 10618 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10031/2026 г.
ВАСТрето отделение26.10.2026 г.докладчик Мария Попова
Диспозитив
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – Пловдив. ПРЕПИС от определението да се изпрати на Административен съд – Смолян за сведение. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЯ ПОПОВА /п/ ГЕОРГИ НИКОЛОВ
Мотиви
Производството е по чл. 135, ал. 4 от АПК. Образувано е по повод Определение № 1607/23.09.2026 г., постановено по адм.д. № 306/2026 г. по описа на Административен съд-Смолян, за определяне на съда, компетентен да разгледа жалбата на И. К. Й. против Заповед № 1-10-85/17.07.2026 г. на Главния директор на ГДИН, с която се отказва преместването му от затвора [населено място] в затвора [населено място]. С Определение № 9168 от 27.07.2026 г. по адм. дело № 2345/2026 г. Административен съд-Пловдив е прекратил производството и е изпратил делото на Административен съд-Смолян по съображения, че съгласно чл.62, ал.3 ЗИНЗС заповедите за преместване или отказът за преместване подлежат на оспорване пред административния съд по местоизпълнението на наказанието. В настоящия случай местоизпълнението на наказанието е в ЗО“[населено място]“, съответно компетентен да се произнесе по спора е Административен съд - Смолян. С Определение № 1607/23.09.2026 г., постановено по адм.д. № 306/2026 г. по описа на Административен съд-Смолян съдът счел, че делото не му е подсъдно, предвид, че фактическото нахождение на лишения от свобода в затворническо общежитие „[населено място]“ към затвора [населено място] не е променило местоизпълнението на наказанието в затвора [населено място], поради което е изпратил преписката на Върховния административен съд за разрешаване на спора за подсъдност. Настоящият състав намира, че компетентен да разгледа жалбата е Административен съд – Пловдив. Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС заповедите за преместване или отказът за преместване на лишени от свобода се оспорват пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. От данните по делото се установява, че Й. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като е постъпил в затвора в [населено място] на 27.08.2025 г. От 12.09.2025 г. е разпределен в затворническо общежитие от открит тип „[населено място]“ към затвора в [населено място]. С оспорената заповед главният директор на ГДИН е отхвърлил предложението на началника на затвора в [населено място] за преместване на Й. от затвора в [населено място] в затвора в [населено място]. Следователно оспорената заповед се отнася до отказ за преместване, като местоизпълнението на наказанието не е променено. Фактическото пребиваване на лишения от свобода в затворническото общежитие „[населено място]“, което е към затвора в [населено място], не обосновава извод за местна подсъдност на Административен съд – Смолян. Водим от гореизложеното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, трето отделение