Определение № 50413 от 27.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2022 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 1886 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 1363/2021 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено първоинстанционното решение, с което е прието за установено по отношение на „Орион Инвестмънт“ ООД – гр. Варна, че В. Й. К., М. К. Н. и Н. К. Н. са собственици /всеки от тях на 1/3 ид. ч./ от склад с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], с площ 16 кв. м., състоящ се от едно помещение, в което допълнително са изградени две преградни стени, а съобразно експертизата – състоящо се от три помещения, на основание давностно владение, осъществено в периода 11.11.2016 г.-08.07.2020 г. /датата на предявяване на исковата молба/, към което е присъединено владението на наследодателя им К. К., починал на 10.11.2016 г., за периода от 1999 г. до смъртта му. Касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК е подадена от „Орион Инвестмънт“ ООД – гр. Варна, чрез пълномощника му адв. П. М., с искане за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос, за който се сочи, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС: „следва ли съдът при предявен положителен установителен иск първо да установи правата на ищците и едва при потвърждаването им да разгледа спора относно наличието на противопоставими права на ответника“. Твърди се противоречие с решение № 168/30.03.2011 г. по гр. д. № 846/2010 г. на второ г. о. Ответниците по жалбата с писмен отговор оспорват наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При произнасяне по допускането на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, Второ г. о., намира следното: Ищците са въвели като придобивно основание давностно владение за периода 2016 г. – 2020 г., към което са присъединили владението на своя наследодател за времето от 1999 г. до смъртта му през 2016 г. Ответникът се е легитимирал като собственик по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 114/30.06.2020 г. Продавачът ПК „Възраждане“ е бил признат за собственик с констативен нотариален акт № 10/10.01.2017 г., издаден на основание чл. 587, ал. 1 ГПК. По делото е установено, че с решение от 17.07.1997 г. по адм. д. № 1269/1995 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 389/7.08.1992 г. на кмета на община Варна и е отменено отчуждаването, извършено по реда на ЗПИНМ /отм./, на посочените в оценителен протокол № 27/11.05.1967 г. на комисията по §85 от ППЗПИНМ имоти: празно дворно място от 737 кв. м. – част от имот пл. № * в кв. 39-а на [населено място], обозначена със син цвят на скица – Приложение № 2, неразделна част от него, като е възстановена собствеността върху същото на наследниците на М. К. Я. – Н. Я., К. Н. и В. М.. Със същото решение останалата част от имот пл. № * с площ от 650 кв. м. е била възстановена на наследниците на К. К.. Прието е, че по реда на §85 ППЗПИНМ /отм./ през 1967 г. са били отчуждени части от празно дворно място пл. № * в кв. 39-а,[жк]на [населено място] за осъществяване на мероприятия – магазин на „НАРКООП” и битов комбинат, по-късно за „временен кооперативен пазар”, а с последното преотреждане – „за жилищно строителство, магазини и озеленяване”, което строителство фактически не е започнало към влизане в сила на ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДС и ЗС. Затова били налице предпоставките за реституирането му на две групи наследници. Счетено е, че монтираните постройки са имали временен характер и можели да бъдат демонтирани. Н. Я. е завещал на своя син и наследодател на ищците цялото си движимо и недвижимо имущество. По делото е приложено гр. д. № 16755/2017 г. на Варненския районен съд, образувано по предявен положителен установителен иск за собственост от настоящите ищци и праводателя на ответника – ПК „Възраждане“ с предмет установяване принадлежността върху дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, върху който е построена процесната сграда. Исковата молба, въз основа на която е образувано производството, е била подадена на 31.10.2017 г. С решение, влязло в сила на 26.06.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е прието за установено по отношение на ПК „Възраждане”, че ищците са собственици на 5/6 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], въз основа на реституция по ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДС и ЗС, приключила с постановяване на решение от 17.07.1997 г. по адм. д. № 1269/1995 г. на Варненския окръжен съд. Отменен е констативен нотариален акт № 161/2015 г. за 5/6 ид. ч. от описания имот, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Със сила на пресъдено нещо между ищците и кооперацията е установено, че същата не е придобила собствеността при условията на чл. 2, ал. 3 ЗОС /отм./, нито въз основа на учредено право на строеж. С нотариален акт № 114/30.06.2020 г. за покупко-продажба ПК “Възраждане“ е прехвърлила на ответното дружество правото на собственост върху процесната сграда, състояща се от едно помещение и сервизен възел с предназначение: складова база, склад. В акта е посочено, че продавачът се е легитимирал като собственик на сградата въз основа на нотариален акт № 10/10.01.2017 г., с който кооперацията – праводател е била призната за собственик на процесната сграда въз основа на писмени доказателства, а именно: нотариален акт № 71/17.11.2015 г. и нотариален акт № 161/16.11.2015 г. /отменен със съдебното решение/, както и разделителен протокол от 31.12.1988 г. на ПК „Възраждане” и удостоверение за търпимост № 118/20.07.2016 г. В телеграма, изпратена от наследодателя на ищците и получена от кооперацията на 12.03.2004 г., е обективирана покана за освобождаване на дворното място и за вдигане на монтираните в него павилиони. На 14.09.2017 г. е бил съставен протокол, подписан и от представители на ПК „Възраждане”, в който е удостоверено принудителното отваряне на магазина, затворен за продължителен период от време от неизвестно лице. В протокола е удостоверено, че при отваряне на обекта били намерени фазери и плоскости. От експертизата се установява, че процесната сграда представлява складова база, склад, със застроена площ от 16 кв. м. Същата е масивна, разположена е на бетонова основа, с външни носещи тухлени зидове от източната, северната и южната страна. Част от западната стена е с метални пана и тухлен зид. Покривът представлява бетонова плоча, обща за всички помещения /три/. В кадастралния план на [населено място], изработен през 1957 г., в имот пл. № * е отразена сграда, съответстваща на местонахождението на процесната, а в плана от 1966 г. такава липсва. В плана от 1981 г., процесната сграда е отразена като паянтова жилищна сграда, а в този от 1983 г. помещение № 1 е отразено като „паянтова сграда”, помещение № 2 като „навес”, а помещение № 3 – като „паянтова жилищна сграда”. Общо трите помещения съответстват на процесната сграда /така е и по плана от 1985 г./. Липсва издадено разрешение за строеж на временна постройка или разрешение за ползване на преместваем обект. От събраните свидетелски показания на Г. и Р. се установява, че първият свидетел /наемател на обекта по договор с общината/ след декември 1998 г. лично е предал ключовете на К. К.. Същият е започнал ремонт. Ползвал е постройката до смъртта си като склад, съхранявайки в нея строителни материали. Свидетелите Т. и М. Г. /председатели на ПК „Възраждане”/ посочват, че след приключване на реституционното производство през 1999 г. първият свидетел освободил процесната постройка, която за дълъг период от време останала неизползваема. К. К. поискал да ползва обекта и същият му бил предоставен за безвъзмездно ползване от кооперацията /без да е сключван писмен договор/. През 2017 г. обектът бил отворен принудително, като комисията установила, че в него има строителни материали. Още на следващия ден вторият свидетел бил уведомен от наемател на съседен обект, че патронът отново бил сменен от лицето, което го ползвало за склад. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че ищците са доказали въведеното придобивно основание, като именно това са решаващите му изводи. Изложени са съображения, че наследодателят на ищците е започнал да упражнява фактическа власт върху сградата с намерение за своене през 2004 г. Същата не е била изгубена, нито е прекъсната за период по-дълъг от шест месеца, като е била продължена от наследниците му. Обсъдено е възражението на ответника, въведено и при обосноваване на въпроса, поставен в изложението към касационната жалба, че в производството по гр. д. № 16755/2017 г. на Варненския районен съд е обявено за безспорно обстоятелството, че процесният имот /дворното място/ е в държане на ищците. Посочено е, че първоначално имотът е бил държавна, а впоследствие общинска собственост, като до влизане в сила на реституционното решение находящите се в него магазини са били отдавани под наем от общината. Разгледани са доводите на ответника, свързани с приложението на § 26 ПЗР към ЗИД на ЗК /ДВ, бр. 41 от 2007 г./, като е прието, че нормата не може да намери приложение, тъй като към този момент теренът вече е бил реституиран. Обоснован е извод, че праводателят на дружеството не е бил собственик на процесната сграда и договорът за продажба, сключен с ответника, не е породил вещно-прехвърлително действие. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос. Не се разкрива противоречие с представеното решение № 168/30.03.2011 г. по гр. д. № 846/2010 г. на ВКС, второ г. о., в което е възприето, че от волята на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. В него е направено разграничение между положителен установителен и отрицателен установителен иск. При изясняване на предмета на доказване по двата иска е посочено, че ищецът следва да докаже притежанието на правата, с които в исковата молба е обосновал правния си интерес, с което ще установи материалната си легитимация да се намеси в чуждата правна сфера, отричайки правата на ответника и само ако установи наличието на тези права, съдът ще пристъпи към разрешаването на спора притежава ли ответника претендираните права и противопоставими ли са същите на ищеца. Въззивният съд е приел, че ищците са доказали осъществяването на въведеното придобивно основание за възникване на правото на собственост върху процесната сграда, като е обсъдил и въведените от ответника възражения, с които е оспорил материално-правната легитимация на ищците. Въпросът е обоснован и с доводи, че ищците са били държатели на сградата, съобразно приетото за безспорно обстоятелство в предходния съдебен спор между тях и кооперацията. Смисълът на обявеното за ненуждаещо се от доказване обстоятелство е, че ищците упражняват фактическа власт върху дворното място, в което е построена сградата. Поставеният въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В обобщение следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касация не са представили доказателства за направени разноски в производството пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.