Определение № 484 от 05.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 2228/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано e по касационната жалба с вх. № 3528/24.VІІ.2019 г. на К. Е. П. от [населено място], община Велико Търново, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 145 на Великотърновския апелативен съд от 20.VІ.2019 г., постановено по т. д. № 121/2019 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 498/21.ХІІ.2018 г. на ОС-Велико Търново по т. д. № 187/2018 г.: за отхвърлянето на предявения като частичен пряк иск на настоящия касатор с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу ответното „Дженерали Застраховане” АД-София, чийто предмет е било осъждането на този застраховател да му заплати сума в размер на 50 000 лв. /при вземане срещу ответника от общо 200 000 лева/, претендирана като обезщетение за понесени от П. неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо Л. И. Р., настъпила на 12.Х.2015 г. в резултат от ПТП, реализирано по вина на Ф. А. Р. в качеството му на водач на лек автомобил марка „Рено”, модел „19”, с ДК№ ЕН 2323 АР. Оплакванията на касатора П. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният като частичен – за сума в размер на 50 000 лв. /при вземане срещу ответника за 200 000 лв./, негов пряк иск срещу „Дженерали Застраховане” АД с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да бъдел уважен, ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на вредоносното събитие /12.Х.2015 г./ и до окончателното й изплащане, както и да му бъдат присъдени всички направени по водене на делото разноски. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Великотърновският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1/21.VІ.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г. по следните три правни въпроса, явяващи се същевременно и такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1./ „Следва ли лице, извън кръга на лицата посочени в ППВС № 4/25.V.1961 г. и в ППВС № 5/24.ХІ.1969 г., търсещо обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на свой близък/роднина, да докаже, че на практика е най-близкият човек на починалия, за да му бъде определена справедлива репарация по съдебен ред?”; 2./ „Следва ли лице, извън кръга на лицата, посочени в горните две постановления на Пленума на ВС от 25.V.1961 г. и от 24.ХІ.1969 г., търсещо обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на свой близък/роднина, да докаже, че отношенията му с починалия са били заместващи отношенията с най-близките от тесния семеен кръг – съпруг, родители, деца, за да му бъде определена справедлива репарация по съдебен ред?”; 3./ „Какъв смисъл е вложен в израза „трайна и и дълбока емоционална връзка”, използван в ТР № 1/21.VІ.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., както и какви са проявленията на тази връзка?” Ответното по касация „Дженерали Застраховане” АД-София /ЕИК[ЕИК]/ не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за вероятна недопустимост, както и за неправилност на атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на К. Ем. П. от [населено място], община Велико Търново, ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: При съобразяване на задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/21.VІ.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., за да потвърди решението на първостепенния съд за отхвърлянето изцяло на предявения от настоящия касатор като частичен пряк осъдителен иск срещу „Дженерали Застраховане” АД-София с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и с предмет присъждането на сума в размер на 50 000 лв. /при вземане срещу ответника за 200 000 лв./, въззивната инстанция е изхождала от разяснението, че наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на родственик от втора степен по права или по съребрена линия, следва да се преценява от сезирания с такава претенция съд във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото, доколкото от съвкупността им може да се направи несъмнен извод за успешно проведено от ищеца пълно главно доказване за наличието на трайна и дълбока емоционална близост с починалия и за настъпили в резултат от смъртта му сериозни – „като интензитет и продължителност” – морални болки и страдания. Изрично отграничено е било от състава на въззивния съд, че връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, поради което отсъствието им изключва проявлението на неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. На тази база, възприемайки показанията на разпитаните по делото свидетели, вкл. и тези, депозирани от бащата на настоящия касатор, Великотърновският апелативен съд е могъл да констатира, че ищецът К. Ем. П. и неговия дядо Л. са поддържали близки и топли отношения, характеризиращи се с обичайната за тази връзка взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Решаващият му правен извод обаче е в смисъл, че общуването помежду им по телефона, осъществяваната размяна на съвети по общи и професионални теми, както и епизодичните срещи между дядото и внука, не представляват по естеството си такава трайна и извънредна емоционална връзка, която да покрива предвиденото в горецитираното тълкувателно решение изключение, а оттам – за недоказаност на материалноправната легитимация на К. Ем. П. да води иск срещу застрахователя за неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на своя дядо Л. И. Р.. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че положителният отговор на първите два правни въпроса, даден с атакуваното в настоящето производството по чл. 288 ГПК решение, произтича от стриктното съобразяване на въззивната инстанция с въпросното „изключение”, визирано в задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/21.VІ.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., поради което не е налице релевираното от касатора П. основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. От друга страна, наличието на такава задължителна практика на ВКС a piori изключва алтернативно дадената в процесуалния закон допълнителна предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1, ГПК за допустимост на касационното обжалване, предпоставяща, че няма създадена съдебна практика по горните два релевантни за изхода по конкретното дело правни въпроса /респ., че наличната такава е погрешна и затова следва да бъде изоставена/. В заключение, последният от въпросите в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата е с изцяло хипотетичен характер, т.е. не отговаря на базисното изискване да е бил включен в предмета на спора и оттам да е елемент от произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение, а представлява искане за „тълкуване на тълкуването” и при ясно изразеното в мотивите към последното опасение, че: „При липса на нормативна уредба рестриктивното изброяване на хипотези на такава привързаност /изключителна – бел. на настоящия с-в на ВКС / би било лишено от законово основание, а примерното изброяване крие опасност от непредвиждане на породени от житейското многообразие случаи, в които ще е справедливо получаването на обезщетение за неимуществени вреди”. . Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение