Определение № 1371 от 05.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 770/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на д-р Ж. Н. К. - Г. срещу определение №3400 от 13.12.2024 г. по т.д.№2666/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на д-р Ж. Н. К. - Г. срещу решение №635 от 12.07.2024 г. по в.гр.д.№2041/2023 г. на ОС Бургас. В частната жалба се посочва, че обжалваното определение е неправилно, като се иска отмяната му. Поддържа се, че процесният спор е гражданскоправен по съществото си, тъй като с оглед клаузите на договора за възлагане на управление, същият се дефинира като граждански договор. Ответникът по частната жалба „МБАЛ - Поморие“ ЕООД заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.286 ЗЗД, вр. чл.141, ал.7 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 19 311.69 лв., неизплатени възнаграждения по договор за управление, дължими за периода от м.април 2016 г. до м. октомври 2019 г.; 6559.46 лв., лихва за забава върху възнагражденията; 6612.89 лв., обезщетение за неизползван отпуск и 290.74 лв., лихва за забава върху обезщетението за неизползван отпуск. Посочил е, че предявените искове са основани на договор за възлагане на управлението на търговско дружество, в рамките на което управление, съответно - и в процеса на изпълнението на който договор, дружеството, ръководено от управителя /ищец/, осъществява търговска дейност. Акцентирал е, че характеристиките и правната същност на договора за възлагане на управлението на търговско дружество, са изследвани многократно в практиката на касационната съдебна инстанция и няма никакво съмнение, че същият договор има мандатен характер, и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право, а използваната в практиката на ВКС терминология в обозначаване на договора за възлагане на управлението на търговско дружество, като „граждански“ такъв /нормално сключван с цел постигането на определен резултат/, е с цел отграничаването му от трудовия договор, който има за предмет не постигането на резултат, а престирането на работна сила. С оглед изложеното и доколкото в случая цената на предявените искове е под 20 000 лв. е достигнал до извод, че постановеното по спора въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. В случая са предявени искове за заплащане на суми по сключен между страните договор за възлагане на управление, респективно се претендират права, породени от този договор. Съгласно константната практика на ВКС /определение №361 от 28.11.2014 г. по т.д.№3470/2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение №141 от 14.03.2016 г. по ч.т.д.№201/2016 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение №91 от 19.02.2018 г. по ч.т.д.№275/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и цитираната в него практика, определение №60180 от 27.08.2021 г. по т.д.№1885/2021 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и мн.др./, спор за вземания, основани на договор за възлагане на управлението на търговско предприятие (който се сключва за целите на извършваната от търговското дружество търговска дейност), обуславя търговски характер на делото, като определящи за това са търговското качество на ответника по исковете и целта на договора. Обстоятелството, че в основата на всеки един договор за възлагане на управление на търговско дружество е поставено мандатно правоотношение, чиято регламентация е уредена в чл.280 и сл. ЗЗД, не лишава спора относно неизпълнението на такава сделка от търговския му характер, тъй като тази сделка е обусловена от органното правоотношение между управителя и търговското дружество. В този смисъл и тъй като в случая размерът на цената на исковете е под 20 000 лв., касационната жалба се явява недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение