Определение № 1201 от 18.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4048/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], чрез адвокат Н. Б., срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд №867/05.07.2022г. по в.г.д.№904/2022г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Насрещната страна Г. П. З. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат А. К., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика по поставените въпроси. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Г. П. З. не дължи на „Електроразпределение – Север“ АД, [населено място] сумата от 7 808,96лв., представляваща служебно начислена цена за изразходвана електроенергия, отразена в невизуализиран регистър, за периода от 26.05.2017г. до 09.04.2021г., за обект на потребление в [населено място], [улица], ап.2, с клиентски № и абонатен №, за която сума е издадена фактура №/20.04.2021г. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени обстоятелствата, че ищецът е потребител на електроенергия за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], ап., с аб. №. С Констативен протокол за техническа проверка № 5100962/09.04.2021 год., на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна извършили техническа проверка на процесния имот, с електромер фабр. № 7819366 и установили показания на СТИ по тарифи: нощна – 1526 кВтч и дневна – 4990 кВтч., както и неточност в тарифния превключвател на електромера, с разлика от 1 час. С оглед на това устройството било подменено с ново, а демонтираният СТИ бил поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 690887 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката била извършена в присъствието на собственика – ищец, който подписал съставения протокол без забележки. Съдът установил още, че според КП от метрологичната експертиза на СТИ №143/15.04.2021г. на БИМ, Регионален отдел – Варна, не били установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера, който съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерване на електроенергия. В експертизата било посочено, че при софтуерното му четене била установена намеса в тарифната схема на СТИ, изразяваща се в наличие на преминала енергия на тарифа Т3 /039964,9 кВТч./, която не била визуализирана на дисплея. Констатирано било още отсъствие на индикация на дисплея на електромера за съответната тарифа, но и съответствие на СТИ с протокола за демонтаж №5100962/09.04.2021г. и посочените в него показания на тарифи Т1 и Т2. Въз основа на тази експертиза, на абоната, на адреса на потребление било одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия от 39964 кВтч, за периода от 26.05.2017г. до 09.04.2021 г., на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, за което била съставена фактура № /30.04.2021 год., на стойност 7808, 96 лева. Във връзка с техническото състояние на демонтираното СТИ въззивният съд установил, че с протокол № 13249р-А-22/15.05.2017 год. на същия била извършена периодична (метрологична) проверка, в която било установено, че той е метрологично годен да измерва преминалите и доставени количества ел. енергия. При приключване на проверката, СТИ било с показания на тарифа 1 (1.8.1 - нощна) – 1, 587 кВтч и на тарифа 2 (1.8.2 - дневна) – 1, 178 кВтч. Тези показания били установени и от про м чита на регистрите 1.8.1; 1.8.2 и 1.8.0 (сумарния регистър), извършен при периодичната проверка, като електромерът бил монтиран на обекта на ищеца на 25.05.2017г., с протокол за монтаж № 1211801 и показания на дневна и нощна тарифи – 1 кВтч. Въззвният съд приел за установено от заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно – техническа експертиза, че процесният електромер е преминал първоначална метрологична проверка през 2008 год., когато е бил произведен, като метрологичната му годност била шест години. Последващата му проверка била проведена на 15.05.2017 год., поради което към датата на съставяне на констативния протокол /09.04.2021 г./ същият бил в срок на метрологична годност. Посочил, че според заключението, наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 на СТИ било резултат от неправомерно софтуерно вмешателство в неговата програма за параметризация и по точно – в тарифната му схема, което било възможно след човешка намеса, чрез софтуерно проникване в паметта на електромера, извършено през инфрачервения му порт. Направен бил и извод, че СТИ е измерило точно цялата преминала през него енергия, а начисленото на абоната допълнително количество от 39964 кВтч било остойностено в съответствие с утвърдените от КЕВР цени за процесния период. Съдът посочил, че според обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, констатацията на БИМ за отсъствие на индикация на дисплея за съответната тарифа (т. 4.6 от протокола на БИМ) означавало, че в резултат на неправомерното софтуерно вмешателство електромерът бил повреден. В тази връзка съдът кредитирал и показанията на разпитания пред първостепенния съд свидетел Й. Д. В. /служител на ответника, част от екипа извършил проверката/, според които по време на същата не били прочетени показанията на дисплея на процесния електромер, тъй като той не показвал тарифите и часовникът му не бил верен. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направил извод, че по делото е установен факта, че ответникът се явява потребител на ел.енергия по смисъла на закона, както и че процесният недвижим имот е бил присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът имал задължение за заплащане на потребената в обекта енергия. Приел за установени и фактите на извършване на проверката от служители на ЕРП; съставяне на констативния протокол, подписан от представители на дружеството и ищеца, както и издаване на процесната фактура. Съдът изложил, че приложими в процесния случай, на установено измерване на ел.енергия в невизуализиран регистър на СТИ, са правилата на чл.55 от ПИКЕЕ /обн. в ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./, но по делото не е установено наличието на определените в същите предпоставки за коригиране на сметката на потребление на ищеца. В тази връзка изтъкнал, че от съвкупния анализ на протокола за проверка, протокола от БИМ и показанията на свидетеля В. не може да се направи обоснован извод, че електромерът с фабричен №7819366 е бил представен за експертиза в БИМ във вида, в който е бил демонтиран, тъй като: В протокола за демонтаж били посочени установените показания по видимите регистри 1.8.1 и 1.8.2 на тарифи 1 и 2, а според свидетеля участвал при проверката – такива не са могли да бъдат прочетени, защото не били изписани на дисплея, което било една от причините за демонтажа му. Отбелязал, че същото противоречие се съдържало и в протокола от БИМ, в който било посочено, че при проверката на дисплея на СТИ липсвала индикация за показания по тарифа Т1. Посочените несъответствия, заедно с липсата на доказателства по делото как са били прочетени неотразените на дисплея показания при демонтажа на устройството, обосновали извода на съда, че както КП от 09.04.2021г., така и протоколът от проверката на БИМ са недостоверни и не отразяват вярно вписаните в тях обстоятелства. В заключение, съдът направил извод за незаконосъобразност на извършеното допълнително начисляване на ел.енергия за обекта на ищеца и намерил предявения иск за основателен. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността ѝ? Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата? Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №118/15.05.2012г. по г.д.№588/2011г., ІІІ г.о.; решение №241/23.10.2013г. по г.д.№3194/2013г., І г.о.; решение №108/16.05.2011г. по г.д.№1814/2009г., ІV г.о.; решение №348/16.11.2015г. по г.д.№1271/2015г., ІІІ г.о.; решение №57/08.05.2014г. по г.д.№7493/2013г., ІІ г.о. Поставените въпроси са свързани със задължението на съда да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и доказателствената ѝ стойност. Същите са обуславящи правните изводи на съда в обжалваното решение, но по отношение на тях не са налице допълнителните основания за допускане на обжалването, а именно да са решени в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно трайно установената съдебната практика, включително и посочената от жалбоподателя, при постановяване на решението съдът е длъжен да изложи мотиви дали възприема изслушаното и прието по делото заключение по допуснатата експертиза, да изложи съображения за годността на експертизата и да я обсъди заедно с всички събрани по делото доказателства. Оспореното въззивно решение е постановено в съответствие с тези разрешения. В него съдът, макар да не е посочил изрично, че кредитира заключението по допуснатата експертиза, той го е обсъдил заедно с всички събрани по делото доказателства и е формирал изводите си въз основа на цялостен анализ на същите. Поставен е и въпросът: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №1/53г.; ППВС №7/1965г.; ППВС №1/1985г.; ТР №1/04.01.2001г. по г.д.№1/2000г. на ОСГК; решение №134/2013г. по т.д.№34/2013г., ІІ т.о.; решение №75/20.06.2016г. по т.д.№1608/2015г., ІІ т.о.; решение №94/13.09.2016г. по т.д.№3768/2014г., ІІ т.о.; решение №161/04.10.2016г. по т.д.№2220/2015г., ІІ т.о.; решение №202/25.01.2018г. по т.д.№1826/2016г., І т.о. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Този въпрос е принципно значим по всяко исково производство, но в конкретния случай няма основания за допускане на касационно обжалване за разглеждането му. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил всички установени и относими факти, преценил е събраните по делото доказателства в тяхната цялост и е отговорил на въведените във въззивната жалба доводи. Решението е постановено в съответствие с формираната съдебна практика по приложение на разпоредбите на чл.12, чл.235 и чл.236, ал.2 от ГПК, включително и сочената от касатора. Всички наведени в изложението оплаквания са свързани с несъгласието на страната с правните изводи на съда, които са възражения, подлежащи на разглеждане при проверка по същество на обжалвания съдебен акт, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.288 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане касаторът „Електроразпределение Север“ АД, [населено място] следва да бъде осъден да заплати на Г. П. З. сумата от 760лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,