Определение № 2883 от 06.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1066/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ срещу въззивното решение на Благоевградски окръжен съд по гр.д. №749/22 г., с което е уважен до размер на 1685,56 лв./ при пълен размер на претенцията 5001 лв./ предявеният от И. А. Д. срещу касатора иск по чл.178, ал.1,т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, за присъждане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 234,73 ч. за периода 19.12.16 - 19.12.2019 г., получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на исковата молба и сторените разноски, съобразно с уважената част от иска. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практика на ВКС по чл.290 ГПК - р. по гр.д. №786/19 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №5169/14 г. на трето г.о. и при противоречива съдебна практика по правния въпрос: При отчитане на положените часове нощен труд от служители на МВР приложими ли са разпоредбите на КТ и НСОРЗ / в частност чл.9, ал.2 от наредбата/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него нормативни актове? Касаторът сочи, че поради противоречивата съдебна практика по въпроса е образувано т.д. №1/20 г. на ОСГК, което не е приключило към подаването на касационната жалба. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Решаващият състав на въззивния съд е възприел крайния правен извод на първоинстанционния съд, че за положените часове нощен труд от служителите на МВР / какъвто за процесния период е ищецът/ са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност чл.9, ал.2 от последната. В изразеното от член на състава особено мнение е застъпено противното становище. С ТР №1/15.03.23 г. по т.д.1/20 г. ОСГК е уеднаквена противоречивата практика по въпроса, като е прието, че „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.“ Въззивното решение противоречи на тази задължителна практика на ВКС, поради което касационното му обжалване следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК и ВКС на РБ, трето г.о.